IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо данък върху земята не би имал политически смисъл?

Хората никога не биха подкрепили данъчна политика, която би ги принудила да се откажат от къщите си, за да строят многофамилни жилищни сгради

13:53 | 17.12.17 г. 1
<p>
	<em>Снимка: Pixabay.com</em></p>

Снимка: Pixabay.com

Когато стойността на земята се повишава, това обикновено не е заради нещо, което собственикът й е подобрил. Последвалите наеми или други парични печалби са „вид приходи, от които собственикът в много случаи се ползва без никаква грижа или внимание“, казва Адам Смит още през 1776 г.

Това превръща собствениците на земя в отлични цели за данъчно облагане, посочва той в „Богатството на народите“.

И макар че част от този приход трябва да му се отнеме, за да се покрият разходи на държавата, никакво обезсърчение няма да се даде на каквато и да било индустрия. Ежегодната продукция на земята и труда на обществото, истинското богатство и приходи на народа могат да бъдат еднакви и след такъв данък, казва още Смит.

Тази благоприятна представа за данъците върху земята - особено ако се налагат само върху непроменената стойност на тази земя, независимо от това, което е построено върху нея, още оттогава е плод на дискусии сред икономистите, пише Bloomberg.

Агенцията предлага и друга версия на същите разсъждения – от Кратката енциклопедия на икономиката от ХIХ век на Хенри Джордж: „Повечето данъци потискат продуктивното поведение. Данъкът върху доходите намалява стимулите на хората да печелят, данък върху пшеницата би намалил производството на пшеница и т.н. Данък върху непризнатата стойност на земята обаче е различен“.

Ако се проектира добре, подобен данък би могъл действително да насърчи продуктивното поведение, като накара собственици на земя да извлекат максимална полза от своето имущество, например като строят по-големи сгради върху терените, посочва агенцията.

През октомври Ноа Смит от Bloomberg View е предложил например въвеждането на подобен данък с цел решаване на жилищния проблем в много градове, в които предлагането не достига.

Според Смит подобен данък би бил ефективен и справедлив начин градовете да се превърнат в места, където хората биха имали достоен живот.

Дори и Милтън Фридман, който като цяло изобщо не харесва данъците, определя данъка върху земята като „най-малко лош данък“, посочва агенцията, като допълва, че според него налогът е доста непопулярен. И за това си има икономически причини.

Данъците върху доходите и социалноосигурителните вноски се удържат от заплатите преди хората да получат парите си. Данъците върху продажбите (и данъците върху добавената стойност извън САЩ) се прехвърлят от търговци и други фирми. Само за данъците върху имуществото собствениците получават сметка, която да платят.

За много собственици данъкът върху имуществото е обвързан с ипотечни плащания и по този начин той е малко по-малко забележим за тях. Има обаче две други причини за непопулярността на имуществените данъци, които са нещо като странични ефекти от това, което икономистите одобряват, посочва агенцията.

Данъците върху имотите могат да се увеличават без собствениците им да правят нищо, а нарастващите данъчни сметки могат да накарат хората да вземат икономически решения, които биха предпочели да избегнат.

Данъчното облагане на имуществото като цяло е по-проблематично политически в сравнение с времето на Хенри Джордж поради простата причина, че собствениците на имоти вече не са малцинство, продължава агенцията. Делът на собствениците в развитите държави по света е сходен.

Дори когато цените на недвижимите имоти скочиха в много страни от началото на 90-те години на миналия век, приходите от данъците върху недвижимите имоти едва се увеличиха като процент от брутния вътрешен продукт сред богатите членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), подчертава агенцията.

В САЩ тези приходи спадат още през 70-те години и оттогава са сравнително стабилни. Делът им от БВП обаче е висок в сравнение с останалите страни от ОИСР, защото с имуществените данъци се финансират местните власти и училища. По този начин собствениците на жилища могат да виждат пряка връзка между това, което плащат, и стойността на домовете им.

Хората обаче никога не биха подкрепили данъчна политика, която би ги принудила да се откажат от къщите си, за да строят многофамилни жилищни сгради. Затова и данъците върху земята може да имат някакъв икономически смисъл, но не и политически, заключава агенцията в анализа си.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:47 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

1
rate up comment 3 rate down comment 5
mick
преди 6 години
С какви пари трябва да се поддържа и изгражда инфраструктурата? улици, канализация, училища, болници, пътища? Не трябва ли тази инфраструктура да се плаща с парите на тези които имат най-голяма полза от нея? Т.е. собствениците на имоти които обслужва съответната инфраструктура... а не някой от другия край на държавата да плаща за удобството на собствениците например в София.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още