IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Икономисти: Плоският данък не върши работа

През 2019 г. ще се вдигат лихвите и по депозитите, и по кредитите, прогнозираха учени от Института за икономически изследвания при БАН

16:43 | 28.05.18 г. 70
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Учени от Института за икономически изследвания при БАН с прогнози за макроикономическото развитие на България.<em> Снимка: </em><em>БАН</em></p>

Учени от Института за икономически изследвания при БАН с прогнози за макроикономическото развитие на България. Снимка: БАН

Плоският данък не върши работата, за която беше въведен, и си заслужава да се мисли дали не трябва да се въведе прогресивен данък с различни ставки.

Това коментира проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България.

Той е на мнение, че изборът на системата за данъчно облагане трябва да е съобразен с разбиранията и очакванията на обществото за социална справедливост и икономическа мотивация. Професорът е категоричен, че за девет години с плосък данък  практиката  подкрепя хипотезата, че няма позитивна връзка с инвестиционната активност.

„Призоваваме към дебат, академичен, обществен, който да прерасне в управленско решение. Плоският данък не беше въведен със сериозни обсъждания и не е сериозно така да се махне“, посочи доц. Виктор Йоцов.

Според него дебат трябва да има и за диференцираната ставка на ДДС. За пример ученият даде Румъния, която въведе диференцирано ДДС и това вече дава положителен ефект, като през миналата година северната ни съседка отчете 7% икономически растеж.

„Не очакваме политически сътресения и предсрочни избори“, прогнозира доц. Йоцов. – Не очакваме и промяна във фискалните и данъчните параметри, които ще отговарят на средносрочната прогноза. До края на 2020 г. икономическият растеж ще е между 3 и 3,5%. Не очакваме  завишена инфлация, икономиката няма да тръгне да прегрява.“ 

Той обаче се надява да се засили темпът на усвояване на европейските средства, които „отбелязват посредствени резултати през последните две години“.

Активност в капиталовите разходи

„От 2009 до 2017 г. от страната са „спестени“ 10 млрд. лева капиталови разходи от планираните официално държавни инвестиции от 47 млрд. лева. Брутният вътрешен продукт можеше да бъде с една трета повече, ако тези инвестиции бяха действително реализирани и БВП към 2017 г.  щеше да е  с около 33 млрд. лева повече, пресметна проф. Минасян. – Към 2017 г. БВП на човек от населението в България се оценява  на около 7 хил. евро, а при реализацията на планираните от консолидираната фискална програма  инвестиции този показател трябваше да надхвърли 9 хил. евро. Щяхме да  изпреварим, макар и с малко, Румъния – предпоследната страна в тази поредна тъжна, за нас, европейска класация.“

                               Планирани и отчетени капиталови разходи в КФП

Проф. Минасян съобщи, че в периода 2010 -2017 г. общият износ на български резидентни капитали в чужбина  се оценява на 13 млрд. евро, което  с три четвърти повече от нетните постъпления от ЕС. В структурно отношение те се разпределят по средния начин: инвестирани преки инвестиции в чужбина – 3,6 млрд. евро или 28%, инвестирани портфейлни инвестиции в чужбина – 5,3 млрд. евро или 41%, инвестиран друг капитал в чужбина – 3,9 млрд. евро или 30%.

Минасян отчете, че българските капитали в чужбина реализират минимална доходност,  като през 2017 г. тя е била 1%, но ако тези капитали са били инвестирани в производство в България тя би могла да донесе доходност от 5%.

Гарабяд Минасян е на мнение, че икономиката трябва да намери път към динамична стабилност.

              Износ на местни капитали (млн. евро)

По-малко стоки за експорт

Според гл. ас. Недялко Несторов износителите в България работят на границата на своя производствен потенциал и без инвестиции няма да има увеличение на експорта.

Очакванията му са през тази година са салдото по търговията със стоки да се влоши през следващите години, както поради задържане на темповете за износ, така и поради увеличавене на вноса заради засиленото вътрешно търсене. Така нетният износ вероятно ще бъде с отрицателен принос в растежа на БВП.

                     Ръст на физическия обем на БВП, износ и внос на България, %

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация: 22:07 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

59
rate up comment 5 rate down comment 8
KPetkov
преди 5 години
Идеята на статията е, че няма връзка между правенето на 10+К и ниските данъци. Помисли малко, защо хлапетата бягат в Германия и други западни държави където образованието е на високо ниво и до голяма степен безплатно. Омръзнало ми е от хора, които мрънкат че образованието в България не струва. Ами не струва. Една месечна заплата на учител без опит е 700 лева. Това какво ти говори. Колко да струва образованието в България. Както казват, за каквото плащаш, това получаваш. Една такса в уж реномирано частно училище в България е по 3-4 хил. евро на година, т.е. дори тоя с 10 хил. лева не може да си позволи с годишния платен данък да вкара детето си в частно училище.Изводът от статията е, че ниските данъци по никакъв начин не подпомагат растежа на една държава. Не са го измислили господата на снимката, просто различни изследвания показват, че няма връзка между ниски данъци и икономически растеж. Това е. Толкова е просто, пък изписахме цял докторат :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
58
rate up comment 9 rate down comment 3
doba
преди 5 години
Посочените от теб сметки са в %, не чисто.Защо не напишеш колко внася в бюджета един данъкоплатец с доход 10К на месец и колко с 5К, 3К и 1К?Идеята е повече хора да правят 10+К доход на месец, ако може и повече, дай Боже...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
57
rate up comment 4 rate down comment 10
KPetkov
преди 5 години
Да добавя. Всичко, което тоя с 10,000 е спестил, около 5-6 хил. на месец, го е изнесъл по фондовите борси в САЩ и Европа и банкови сметки в Швейцария. В България не остава нищо, което за пореден път доказва, че идеята с която беше въведен плоския данък не само не работи, тя работи със знак минус за държавата. Но за тоя с 10,000 заплата е перфектна формула :)Колата е мерцедес, втора ръка, телевизорът LG от магазините на вие се сещате КОЙ :)Ако някой се е припознал, да не се засяга, всичко е теоретична постановка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
56
rate up comment 3 rate down comment 8
KPetkov
преди 5 години
Доста грешно тълкувание, но няма да споря с теб. Ще ти дам само един пример. Човек, който получава 10,000 хил. лв. и харчи 3,000, данъчната му тежест е 21%.Човек със заплата 3,000 лв и харчи цялата, данъчна му тежест е 39%. Пък с 1000 лв данъчната му тежест е 41%. Какъв е извода? Ами спестяваш и харчиш максимално малко. Тъй като ДДС-то е основния приход в хазната, хазната е постоянно под водата, което води до вземане на държавни заеми, което води до Гърция. Това се вижда особено ясно по време на криза, когато харчовете рязко се свиват и държавата се засилва по наклонената греда в пропастта с бясна сила :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
55
rate up comment 8 rate down comment 6
doba
преди 5 години
И още нещо: плосък данък го тълкувам всеки да плаща поравно, примерно по 100лв/месец. В момента секирата е подоходна, 10% ДОД, отделно другите ставки.Т.е. койко получава 10 пъти повече, плаща точно толкова повече ДОД.Пример: МРЗ 540лв - плащаш 54лв ДОД. Получаваш 5400лв заплата(дай Боже всекиму), плащаш 540лв ДОД. Плосък данък?..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
54
rate up comment 5 rate down comment 4
doba
преди 5 години
Тук всеки може да провери колко внася в хазната:https://***.kolkodavam.bg/Голям форум е станал тук, но да обобщя: колко искате още да ни дерат бе, ДВЕПМ БАН и всякакви други???
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
53
rate up comment 1 rate down comment 11
Иван Митев
преди 5 години
Толкова много усилия за преценка на Плоският данък без зачитане, че вредността от който да е данък е много малка спрямо щетите от водещия причинител на сегашните актуални вреди.Днес Република България е с болезнени трудности не от данък, а от дейността на Българската народна банка да прилага лева без защита срещу щетите от нямане на пълна икономическа стойност на лева.При запазването на държавна грешка в Република България, колкото се прилага по-добро данъчно облагане, толкова повече ще нарастващ щетите за българите.Нима Учените от Института за икономически изследвания при БАН желаят българите да понасят нови щети?За устойчив просперитет на Република България е необходима защита срещу щетите от лева.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
52
rate up comment 5 rate down comment 17
michaelis12
преди 5 години
Плоският данък не върши работа------------------------а тия открили топлата вода ..... :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
51
rate up comment 14 rate down comment 1
data
преди 5 години
Гарабет иска да каже че преизпълнението на държавния бюджет е спестило определен обем инвестиции само дето удобно пропуска да спомене какво би се случило с държавният дълг ако бяха направени . Демек - 10 млд. инвестиции биха се финансирали с 10 млд държавен дълг или почти толкова и общият държавен дълг нямаше да е 5690.7 млрд. евро а + тия 10 млрд Много удобно се казва че са спестени инвестиции без да се казва че са спестени източниците на тяхното финансиране а именно държавните дългове
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
50
rate up comment 17 rate down comment 0
Newton Heath
преди 5 години
Никой не го коментира, защото дори не си заслужава да бъде коментирано. Първо не става ясно кога са били планирани тези разходи преди да бъдат "спестени"...дали пък случайно не са били планирани няколко години преди 2009 година, тоест няколко години преди най-тежката икономическа ситуация в България след 1997 година. И дали ако е така, тези разходи не са били "спестени" именно с оглед на осигуряване на буфер в бюджета и/или с оглед на пренасочването им за други по-належащи към момента разходи.Второ - поради липса на повече информация в текста на мен поне не ми е ясно как "спестените" 10 млрд. лева са щели да увеличат БВП с 33 млрд. лева или цели 3.3 пъти! повече за период от 8 години. Доколкото се простират моите познания, под "капиталови" разходи се разбира основно инвестиции в инфраструктура и други дългосрочни активи, но за да е пресметнал доходност от 330%, проф. Гарабед сигурно е имал предвид държавата да инвестира директно на капиталовите пазари или пък в биткойни. Знам ли, кои сме ние, за да подлагаме на съмнение изчисленията на един професор от БАН...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още