Политици като Орбан използват напрежението в ЕС и замъгляват обществените нагласи

опааа
преди 5 години ... "слуга към бившият си господар." ...искаш да го унижиш, да го изкараш нищожество? ...добре , но тук не е мястото. Разходи се до родната му страна и го кажи на висок глас. ....така правят мъжете! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

ABBA
преди 5 години "що не дадеш линк , а използваш само последния абзац :"Защото съвременния потребител е мързелив, ако е видео дори, може цялото да не го изгледа. Иначе да, заслужава си цялото да го прочете :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар

zelka007
преди 5 години що не дадеш линк , а използваш само последния абзац :http://glasove.com/categories/na-fokus/news/evropa-nejnite-duhovni-osnovi-vchera-dnes-utreнека всеки прочете цялата лекция и да помисли самостоятелно ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар

опааа
преди 5 години ...дааа разбрахме, Орбан е лошият а соросчо - добрият! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

ABBA
преди 5 години Тук се натъкваме на една странна омраза на Запада към самия себе си, която може да бъде описана единствено като патологична. Той наистина се опитва по заслужаващ похвала начин да се открие с разбиране към чуждите ценности, но вече не харесва сам себе си, вижда в собствената си история само жестокото и разрушителното, а не успява да забележи възвишеното и чистото.Европа се нуждае от ново, със сигурност критично и смирено възприятие за самата себе ако наистина иска да оцелее. Мултикултурализмът, който постоянно се насърчава и лансира пламенно, понякога означава преди всичко отказ от собствено присъщото, своего рода бягство от самия себе си и от своето наследство. От друга страна обаче, културното многообразие не може да съществува без споделени константи, без отправни точки, основани на собствени ценности. То със сигурност не може да съществува без дълбоката почит към святото. В него имплицитно е заложено да се отнасяме към онова, което е свещено за другите, с почит, но това е постижимо само ако на нас самите не ни е чуждо святото, Бог. Разбира се, че можем и трябва да научим какво е свято в очите на другите, но именно пред другите и заради тях наш дълг е да подхранваме дълбоката почит към святото в самите нас и да показваме лицето на Бога, който се е открил пред нас лицето на Бога, който се грижи за бедните и слабите, за вдовиците и сираците, за чужденеца; лицето на Бога, който е толкова човеколюбив, че сам е поискал да стане човек един страдащ човек, който в страданието си заедно с нас придава на болката достойнство и надежда. Ако не направим това, ние не само се отричаме от идентичността на Европа, но и отказваме на другите едно служение, на което имат право. Абсолютната профанизация, обхванала Запада, е дълбоко чужда за културите по света. Те са убедени, че свят без Бог няма бъдеще. В този смисъл именно културното многообразие ни призовава да се върнем отново към самите себе си и към своите корени. Ние нямаме представа какво ще е бъдещето на Европа. Възможно е Хартата на основните права да е първата крачка, която показва, че тя отново е започнала да търси съзнателно душата си. Тойнби е прав в заключението си, че съдбата на обществото винаги зависи от творческите малцинства. Би било добре, ако вярващите християни се възприемат в ролята на такова творческо малцинство и помогнат на Европа да преоткрие най-доброто от своето наследство в името на цялото човечество. Автор: Кардинал Йозеф Ратцингер отговор Сигнализирай за неуместен коментар