Експерт: Проблемът на здравеопазването не е финансов, а организационен

Основните предизвикателства пред българското здравеопазване са ефективността и стабилността на финансирането едновременно с гарантиране на качеството в здравеопазването. Това каза доц. Антония Димова, член на екипа, изготвил анализ на българската здравна система, публикуван в Европейската обсерватория за здравни системи и политики.

Анализът е дело на екип от катедрата по икономика и управление на здравеопазването на Медицинския университет във Варна.

Вероятно системата на здравеопазването в България има нужда повече от пари. Но не знаем точно от колко, защото не знаем колко реално струва да се извършва качествено медицинската помощ. Ето за това в основата са стандартите, на базата на които да се извърши остойностяването и да има гаранция за резултата, казва доц. Антония Димова пред БТА.

Това е точно обратен подход на това, което правим в момента. Сега натискът е преди всичко срещу ограничения финансов ресурс и се търсят начини за увеличаването му. А всъщност би трябвало първо да се изясни как и за какво се харчи в момента и когато се направят нужните организационни промени, да се изчисли колко не достига и откъде да дойде, обясни експертът.

Всяка година от държавния бюджет се заделят все повече средства за здравеопазването, но паралелно с това и недоволството на хората расте. Това разминаване е един от сигурните белези, че не се изразходват ефикасно парите, с които разполагаме. Което означава, че основният проблем не е размерът на финансовия ресурс, а начинът по който се изразходва, посочи експертът. 

Ако българската здравна система не бъде структурирана и финансирана така, че да се изразходват ефикасно парите с гарантирано качество, колкото и пари да се налеят, все едно ще пълним каца без дъно, обобщи доц. Димова.

Това, което ни липсва в България, е цялостна политика за управление на здравната система и на отделните субекти в нея. От една страна имаме субективен фактор - не всички хора на управленски позиции познават тънкостите на здравния мениджмънт. Дори да са преминали някакъв курс, това е недостатъчно, задълбочените знания могат да се получат само с магистратура по специалността.

В системата имаме много пропуски, които се дължат на неефективното организиране и финансиране. Тези фактори оказват еднакво влияние върху всички лечебни заведения, независимо дали са управлявани от компетентни хора или от такива с по-малък опит.

За здравното състояние на населението констатираме изключителни неравенства в страната - има огромни разлики в градовете - малки и големи, селата, дори между отделните области. Неравенства има и в достъпа до здравната система. И всичко това идва от неефективната й организация и недобрата ефикасност на финансирането.

Отчитаме, че в страната ни има подобрение на някои показатели, но изоставаме много от средните за ЕС. Например по детска смъртност, продължителност на живота, смъртност от определени заболявания. Констатираме още, че по различните показатели ножицата между България и останалите източноевропейски страни непрекъснато се разтваря - подобренията при тях са много по-съществени от тези у нас.

Според нея няма еднозначно и еднократно решение, трябва да бъде взет комплекс от мерки.

За мен в основата стои гарантиране качеството на здравеопазването - да бъдат създадени стандарти на базата на съвременните постижения на науката и те да бъдат задължителни за всички лечебни заведения според тяхната специфика. А на основата на тези стандарти да бъде направено реално остойностяване на медицинските услуги.

През последните години много се инвестира в апаратура, в инфраструктура и имаме добра основа за постигане на качество. Това, което ни липсва, е регламентация на дейностите. Имаме специалисти и апаратура на световно ниво, но е въпрос на късмет, когато пациентът постъпва в болница, дали ще получи качествена помощ. Това е, защото няма управление на качеството, нямаме национална система, задължителни регламенти, каза още тя.

По думите й съсловните организации следва да са водещи при регулиране качеството на медицинската дейност. Трябва да изработват стандартите, които да са задължителни. Научните дружества в рамките на Българския лекарски съюз да си изработят по специалности правила за добри практики /консенсуси/, които да бъдат задължителни за приложение във всяко здравно заведение. Ето това означава да има правила, по такива медицински стандарти работят онези държави, на които се стремим да приличаме.