Обяснението в любов на Макрон към Германия

Възможно е това историческо слово да се разбере неправилно в Германия. Френският президент Еманюел Макрон държа това слово в Деня на паметта пред германския Бундестаг. Изглежда, че не каза нищо ново - до последното изречение. Което не се и очаква по принцип от слово на едно много ритуализирано събитие като Деня на паметта.

Но след това изведнъж Макрон сякаш заложи всичко. Той се осмели да направи нещо, което в най-добрия случай преди него са правили само писатели. От името на Франция той се обясни като държавен глава в любов на Германия. Не става въпрос за разбиране или за доверие, нито за солидарност, а за любов. Той приключи своята реч с изречението: „Ако не разбирате думите от Франция, не забравяйте, че Франция ви обича".

Мнозина ще подминат изречението, сякаш не принадлежи на това място. Какво общо има политика, какво общо имат отношенията между държавите и народите с любовта? Концепцията за приятелството между народите в Германия произлиза от речника на утопичния Карл Маркс, чрез чиито писания тя намира широко приложение във федералната република. Но кой пък вярва в международното приятелство? А сега Макрон иска да ни разкаже за любовта на народите? Е, всеки знае, че французите имат своя собствена, не много надеждна концепция за любов, пише в свой коментар за Der Spiegel Георг Блуме. 

Речта на Макрон в Бундестага

1 / 6

Снимки: Ройтерс

Още галерии

Но това не би било напълно справедливо. Макрон е напълно сериозен. За него любовта също е част от политиката. С много изчерпателното си, много френско понятие за любов и политика той иска да изрази най-стойностното нещо, възприемано от духа и душата, нещо, което докосва и разума и чувствата. Германците, от друга страна, са свикнали по-скоро да разделят разума и чувствата от политиката.

Също толкова отворен е въпросът какво прави любовта в политиката. Но ние знаем, че французите възприемат това понятие съвсем различно, особено по отношение на френско-германските отношения. Съгласно правилния симултанен превод в германския Бундестаг Макрон постоянно говореше за „френско-германския впряг", но при буквален превод от френски ставаше дума за „френско-германската двойка". Впрягът не може да се обича така, както една двойка. 

„Френско-германската двойка има задължението и отговорността да не позволява на света да се промъква още повече в хаос", каза Макрон пред Бундестага. Той влезе донякъде в ролята на настойник, обяснявайки на родителите на своята булка защо въпреки всички добри причини няма смисъл от сватба.

Той изреди отново добре известните и добри аргументи за по-силното сътрудничество между Париж и Берлин. Макрон спомена и изпитания и прост лозунг, който канцлерът Ангела Меркел спомена отдавна: „Европейският суверенитет". Но също така трябваше да обясни защо досега няма напредък. Защо Оста Берлин–Париж изглежда така, сякаш е застинала на едно място с месеци, ако не и с години. Защо Европа, която той и Меркел въплъщават толкова често, все още не е обичана?

Отговорът му обаче беше френското обяснение в любов към Германия. То трябва да изясни едно нещо: Франция е готова. Франция иска да сподели живота си с Германия, и то не само пазара. Франция иска да сподели бюджета си с Германия, армията, данъците, университетите. Това невинаги е чисто и просто разумно. Има нужда от любов, за да се постигне и политическата воля за това.

И все пак в красивата реч на Макрон имаше капан. Всеки, който познава германско-френската история малко по-добре, знае как най-известният предшественик на Макрон, генерал Шарл де Гол, бяга от Париж в Баден-Баден през май 1968 г., защото е заплашен от общонародна стачка на студенти и работници у родината си.

Този път изглеждаше сякаш Макрон долетя до Берлин, за да избяга от протестите на така наречените „жълти жилетки“, които парализираха трафика във Франция през целия уикенд в демонстрация срещу данъчната политика на правителството. През 1968 г. де Гол не издържа дълго на власт. Така че дали обяснението в любов на Макрон не е твърде закъсняло? Дали е по-скоро собствена изповед, отколкото такава на французите, които предпочитат да демонстрират и не им пука за любовта на народите?

Това може да се случи, ако Германия не разбере Макрон. Обяснението в любовта винаги е изповед, тя разкрива собствените слабости. Ако остане несподелена обикновено не се повтаря. В момента Германия има невероятен шанс, но той ще отмине бързо. Но все пак думата на Макрон е тежка. Той все още има разполага с широка подкрепа от собствения си народ въпреки всички възмутителни критики  в последно време.

Може би е време германците да се научат да се обичат политически и да се ангажират с френското обяснение в любов.