IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Краят на Европа каквото я познаваме. Или не съвсем?

Докато още една ужасна година върви към своя край, е трудно да отречем, че Европа още веднъж оцеля малко или много непокътната

13:29 | 23.12.18 г. 26
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Средата на декември определено бе запомняща се. Париж „гореше“, Brexit се превърна в „психодрама“, а автокрацията започна да се завръща, коментира главният кореспондент за Европа на Politico Матю Карничинг.

Наясно си че, имиджът на Европа страда, когато дори улегналото издание Wall Street Journal изказа тревогите си: „Разделенията в икономиката, културата и географията предизвикват дългия живот на правителствата или тяхната способност да преследват програмата си“.

Превод? Европа е прецакана.

Но дали наистина е така?

В момент, в който терористите отново се развилняха, Италия още мислеше по бюджета си, а Виктор Орбан се превърна в еквивалента на Дучето (прякорът на лидера на националната фашистка партия в Италия Бенито Мусолини – бел. ред.) в Централна Европа, е изкушаващо да критикуваш Европейския съюз.

На Европа ѝ липсват лидери и визия. Тя се превърна, както канадският композитор Чили Гонзалес се изрази, във „филм без сценарий“.

Въпреки това, докато още една ужасна година върви към своя край, е трудно да отречем, че Европа за пореден път оцеля малко или много непокътната.

Парадоксът на Европа за чужденци и местни е, че макар винаги да изглежда сякаш е на ръба на катастрофата, денят на Страшния съд така и не идва (освен, разбира се, през 1939, 1914, 1805 г. и т.н., но тези дни на апокалипсиса предшестват ЕС).

И наистина, предвид безбройните проблеми на Европа, гражданите ѝ са учудващо оптимистично настроени. Обществената подкрепа за ЕС е най-високата от повече от поколение, а подкрепата за еврото е рекордна.

Из континента (с известни изключения) влаковете спазват графиците си, здравеопазването и образованието са достъпни за всички и като цяло стабилни, правосъдната система е справедлива, а градовете – в безопасност.

Икономиката на региона, въпреки признаците за напрежение, продължава да се разраства. Безработицата в ЕС, макар да остава огромно предизвикателство в някои страни, спадна до най-ниското си ниво от 2000 г. насам.

В момент, когато свободната търговия е сякаш все повече под обсада, ЕС сключи две важни търговски споразумения – с Канада и Япония.

Затова, макар че е лесно да кажем, че Европа е място, където нищо на работи (Гърция, Brexit, миграцията, Жан-Клод Юнкер), някакси повечето неща сработват.

Дори повечето популисти се отказаха от опитите да излязат от ЕС.

Макар да е лесно да обвиним медиите за лошата репутация на Европа, истинските виновници се намират сред политическите лидери на континента.

Ако започнем с кризата на еврото, политиците използват заплахата от евентуалната смърт на Европа като ораторски удари. „Ако еврото се провали, то тогава и Европа ще се провали“, предупреди първа Ангела Меркел през 2010 г., опитвайки се да събере подкрепа за стратегията си за излизане от кризата.

Европа трябва да се промени или рискува да умре“, заяви еврокомисарят Пиер Московиси през 2016 г.

Проектът е в смъртна опасност“, каза германският еврокомисар Гюнтер Йотингер през септември, опитвайки се да спечели одобрение за проектобюджета на ЕС.

Опасността се крие в това предсказанията за „края на света“ да започнат да се самоизпълняват. Едва ли минава седмица без политическо предизвикателство да се превърне в момент на живот и смърт за Европа.

Скорошното решение на Меркел да се оттегли като лидер на партията си изведе напред множество „Касандри“ (Касандра е пророчица в гръцката митология, на чиито предсказания никой не вярвал – бел.ред.) на Европа. Напускането на Меркел не просто представлява значително предизвикателство за ЕС, то може да има „тежки последици“, предупреди The Guardian, припомняйки 30-те години на миналия век.

Последният друг подобен момент? Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция. Някои се страхуват, че ще се завърне гилотината и революция ще помете Европа. Други, най-вече германците, не са доволни от реакцията на президента Еманюел Макрон, особено от решението му да потуши проблема с пари – сякаш целият континент ще се сгромоляса, ако Франция (или Италия) надвиши задължителната цел за дефицита в страните от ЕС от 3%.

Европейските либерали в същото време се опитват да спасят френския президент.

За някои той е новото евро: „Ако Макрон се провали, Европа ще се провали“, предупреди известният германски академик Хенрик Ендерлайн в Der Spiegel.

Ако последното десетилетие на вечни кризи ни е научило на нещо, то е, че каквото и да е следващото събитие, което ще се случи, смъртта на Европа е най-малко вероятният резултат.

На фона на застаряващото население и тромавата бюрокрация ЕС може и да не стане следващият икономически двигател на света. На глобалната сцена съдбата на Европа е да остане 50-годишната дама в дискотека: надживяла най-добрите си години и изглеждаща безнадеждно странно сред по-модерните.

Въпреки това тя ще остане на дансинга, защото това, от което гражданите ѝ се страхуват най-много, е какво ще се случи, когато музиката спре.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:02 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

23
rate up comment 6 rate down comment 1
dr.5rov
преди 5 години
Съгласен съм с тебе. Някой ден, след поколения може и да се стигне до общност, в която границите (в смисъл на народи) да се размият, но не и сега. Има още дълъг път да се извърви.Насилването на този процес на обединение доведе до състоянието днес. Всички искаме сътрудничество, но всеки си има мярка на колко е съгласен. Насилиш ли го отвъд тази мярка, съпротивата е неизбежна. Впрочем сътрудничеството предполага и поражда, нека да го кажем така - съревнование, конкуренция и в много случаи съперничество. И нима това е лошо?Аз лично намирам за естествено и неизбежно всички тези противоречия и борби, в които се люшкаме. Това е типично за нас европейците. И това е за добро.Както казваш, ние сме букет от различни култури и това ни прави жилави и усточиви.Автори, живеещи в общо взето еднороди общества, мака и големи, не могат да го схванат това.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 2 rate down comment 6
Иван Митев
преди 5 години
В Европа през 2018 година държавната грешка за въведен Модел на Джон Лоу за държавно подпомагане на икономическия прогрес без съпътстваща защита срещу щети от прилагане на парите се запази и страданията се увеличиха.Вариантите са:1. При държавна грешка за въведен Модел на Джон Лоу за държавно подпомагане на икономическия прогрес без съпътстваща защита срещу щети от прилагане на парите е с нарастване на страданията.При запазване на държавната грешка колкото повече работят хората да постигнат икономически растеж, толкова повече се увеличават страданията. Правителството е със съдба на жертва и подсигуряван провал.2. При правилен Модел за държавно подпомагане на икономическия прогрес със съпътстваща защита срещу щети от прилагане на парите е прекратен съществен причинител за страдания.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 7 rate down comment 2
majnata
преди 5 години
Пробвай да обясниш това на либерастите и хомошайката от Брюксел ... докато не са *** и малкото хубаво останало в Европа !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 13 rate down comment 7
Sakamano
преди 5 години
Леко глупoвата статия, но не колкото част от коментарите. Проблемите на Европа - реални и измислени се преувеличават неимоверно. И преди, и сега Европа е по-добро място за живеене от почти всяка друга част на света. Трябва да си напълно малoумен, че да искаш да разрушиш това.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 20 rate down comment 3
pinoccio
преди 5 години
Статията е повече от оптимистична версия на приказката за заека, който въпреки теглото и размерите си, предпоставящи пълен провал, успял да надхитри мечката в двубой, завършил с това, че гонейки го в гората мечката се заклещила между две дървета до степен да не можела повече да мръдне, а заекът за финал взел, че най-спокойно я насилилл като апотеоз на необяснимия успех. Да, Европа като субект е жилаво и устойчиво политико-икономическо образувание, но гъстият букет от култури и езици не предполага пътя, по който тя е поела - пътя на наднационална Европа. Единственият път за Европа е пътят на Европа на нациите, защото жизнеността и жилавостта й се дължат именно на пъстрата палитра от култури.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 12 rate down comment 5
majnata
преди 5 години
Няма начин да не ти хареса ... нали затуй си се регистрирал днес ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 14 rate down comment 6
ABBA
преди 5 години
Ми супер, оди у Швеция-та, там всичката европейщина е претворена в дела.Само не влизай в тези квартали, в които шведстака полиция НИКОГА не влиза, че не е ясно дали няма да излезеш или:- Върл фен на Путин.- Със сменена резба.- Пребит с камъни.- По-нисък с 1 глава.Що тия не се майтапят без вазелин!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 5 rate down comment 13
some one
преди 5 години
Написаното от Korn по темата много ми хареса!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 13 rate down comment 8
majnata
преди 5 години
няма ...там топките се режат още от детската градина ...няма шанс !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 18 rate down comment 4
mrynmryn
преди 5 години
Според мен в Европа демокрация отдавна няма. Толерантност != демокрация. Европа се превърна в един соц ***, където всеки претендира за нещо и иска да живее на гърба на държавата. Всеки претендира, че имал права, ама никой, че има и задължения, ей това е голям проблем.Истинска демокрация има в Швейцария, но тя няма как да бъде приложена в Източна Европа, тук начинът на мислене е изкривен. Може да се приложи обаче успешно в скандинавието, ако им пораснат "тoпки" по някое време тоя век.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още