IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Асоциация на банките: Промени в ГПК ще върнат скъпите искови дела

Банкерите не приемат предложението възражение да спира незабавното изпълнение на заповедното производство

12:48 | 27.03.19 г.
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) трябва да се ограничат само до тези, които отговарят на  препоръките от писмото на Европейската комисия от 24 януари – съдилищата да са длъжни служебно да следят за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

Това е становището на Асоциацията на банките в България по законопроекта за изменение на ГПК, внесен на 28 февруари в парламента. В него се посочва, че в писмото на ЕК не са взети предвид мащабните промени, които се отнасят до заповедното производство със „значително по-голяма защита на потребителите”. От АББ напомнят, че те бяха направени с измененията на ГПК и публикувани в Държавен вестник  на 27 октомври 2017 г. и не са отчетени при аргументацията на ЕК.

Алтернатива на скъпите дела

Предстоящите промени в основния процесуален закон трябва да бъдат изключително прецизни, конкретни и да отговарят на въпросите и препоръките, отправени от Европейската комисия към българската държава, настояват от АББ. От асоциацията посочват, че и сега в съдебната практика се правят проверки за неравноправни клаузи.

Банкерите препоръчват внимателно да се преценят всички други предложени изменения в ГПК, за да не се стигне до обезсмисляне на заповедното производство и принуждаване на кредиторите да се насочват към по-дългия и скъп, но сигурен исков процес. Това би било във вреда, не само на кредиторите, но най-вече и на добросъвестните длъжници, предупреждават те.

В становището на АББ пише, че предложеният вариант, при който възражение на длъжника може да спира допуснатото незабавно изпълнение при всички случаи освен, ако заповедта за изпълнение е издадена в полза на държавата или община, на практика ще обезсмисли заповедното производство, което се прави на база на документи. Банкерите смятат, че с този вариант ще се обезсмисли идеята на законодателя да създава алтернативни на исковото производство способи за бързо решаване на съдебни спорове при наличието на документи със висока степен на достоверност.

Злоупотреба с права

Всеки длъжник, щом знае, че простото възражение (този вид възражение в нашата правна система е немотивирано) ще доведе до спирането на производството, ще може да подава възражение независимо, дали има аргументи, само с цел да спре производството, предполагат банкерите.

От АББ са категорично против спирането на дело при представяне на обезпечение до 1/3 от дълга. До 1/3 е и 1 лев, дори и 0 лева, посочват от асоциацията. – Спирането с просто възражение или чрез предоставяне до 1/3 от дълга обезпечение няма нищо общо с осигуряването на възможност и задължение за проверка за неравноправни клаузи и не трябва да се приема, защото може да доведе до масови злоупотреби с права от длъжници.

Сигурността на исковото производство  

Друга идея, която смятаме, че не трябва да се подкрепи, е от проекта да се премахнат исковете в случаите, в които длъжникът е уведомен чрез залепване на вратата на съобщение за исков процес. Безсрочната възможност да се спре производството чрез неограничено във времето възражение срещу заповедта за изпълнение, когато тя е връчена чрез залепване, създава огромна правна несигурност. Това ще принуди кредиторите да избягват заповедното производство и да се насочат към сигурното, но много бавно и с всички известни негативни ефекти – и за двете страни, исково производство, коментират в АББ. 

Банкерите смятат, че има разминаване между промените в ГПК, внесени в Народното събрание тази година, с които трябва да се отвори на изисквания на ЕК от българското законодателство, когато се следят неравноправните клаузи в договори с потребители. Те констатират, че в тях не се прави разлика между това, дали длъжникът е потребител или търговец, което поставя въпроса, каква би била целта на законодателя –  да защити потребителите или неизправните търговци. Смятаме за неприемливо и необосновано такива промени да се обсъждат и за търговците, пише в становището на банкерската организация.

Кредитори vs длъжници

Банкерите са на мнение, че ефектът от  предложените нови предложения в ГПК значително ще забавят и протакат производството от страна на длъжниците. Всяко забавяне на производството уврежда, не само интереса на кредиторите, но и на самите длъжници. Задължението ще се увеличава, имуществото на длъжника ще се руши и обезценява, което ще направи дълга в голямата си част несъбираем и увеличаващ се ежедневно от натрупаните наказателни и законни лихви, а ще се добавят и разходи за услуги на адвокат, пресмятат те.

В АББ твърдят, че интерес нямат нито кредиторът, нито длъжникът, защото „резултатът ще бъде създаване на трайна тенденция за увеличаване на задлъжнялостта и увреждане на интересите, особено на големите кредитори, сред които са и банките”.

Ръст на „лошите“ заеми

Обръщаме внимание, че предлаганите промени в реда за събиране на вземанията на банки противоречат на различните европейски законодателни инициативи и усилия за намаляване на необслужваните кредити. Забавянето на производството по събиране на вземания от кредитополучателите ще доведе до увеличаване на данните за България за нивата на необслужваните кредити и негативната оценка, въпреки положителните тенденции за намаляване на този дял през последните години и усилията на банките за подобряване на резултатите от управлението на кредитния риск, прогнозират в банковата асоциация.

В подкрепа на своето становище те цитират доклад на ЕК за дисбалансите в икономиката, публикуван в края на февруари 2019 г. В него се твърди, че все още не е направено достатъчно в българското законодателство за осигуряване на ефективно събиране на вземанията на кредиторите при несъстоятелност на длъжниците, въпреки че делът на “лошите” заеми на банките намалява, но остава над средните за ЕС нива.

В АББ предупреждават, че предложенията в ГПК ще влошат ефективността на съда, чиято прекомерна натовареност е отчетена и към момента и без да са въведени промени. Банкерите очакват, че има опасност да се стигне до практическо „затрупване“ на съдилищата с дела, които те няма да са в състояние да обработват и ще се блокира дейността им. Това ще засегне и останалите лица в търговския оборот, чиито съдебни спорове също ще се забавят значително и с години.

Промени в процесуалните правила няма да засегнат само банките, а в много по-голяма степен граждани, търговци и други юридически лица. По данни на Камарата на частните съдебни изпълнители процентният дял на делата на банки, по които частни съдебни изпълнители са работили през последната година, е под 10% от всички изпълнителни дела, а останалите над 90% са дела на други кредитори, включително и държавата.

Тенденция при отхвърлени искове

От АББ представят обобщени данни за принудителното изпълнение и възраженията при събиране на вземания на банки от проучване на асоциацията. В анкетата са включени 18 банки и клонове на банки, чиито активи съставляват почти 87% от активите на банковата система в края на 2018 г.

От таблиците се вижда, че при дял на просрочените кредити от около 1% от общия брой на активните кредити, по които банките са поискали издаване на заповед за изпълнение, броят на възраженията срещу тези заповеди за изпълнение е средно 3,56% от поисканите изпълнения средно за тригодишен период (2016, 2017 и 2018 година).

Делът на отхвърлените искове по ГПК е 0,0033% от активните кредити средно за тригодишния период – към 90 случая годишно за банковата система. Независимо, че показаните данни не обхващат всички членове на АББ, смятаме, че при посоченият по-горе дял от активите на банковата система на отговорилите банки (почти 87%), добавянето на данни от останалите банки няма съществено да промени ситуацията, уточняват от АББ.

От проучването се разбира, че като основание за отхвърляне банките посочват процедурни причини, а не разминавания в размера на дълга, или друга неточност при търсеното вземане. Независимо от увеличените възможности за спиране на изпълнението, които станаха възможни с промени в ГПК през 2017 г., броят на отхвърлените искове на банки от съда отбелязва значително намаление – почти двойно през 2018 година спрямо предходните ѝ две години, отбелязват банкерите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:39 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още