IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ИПИ: Стандартът на живот на българина продължава да се подобрява

Домакинските бюджети отразяват оживлението от икономическия цикъл, но положителната тенденция не се усеща еднакво от всички, посочва Десислава Николова

09:11 | 20.04.19 г. 12
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Последните данни за доходите, разходите и потреблението на българските домакинства показват ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските граждани продължава да се подобрява и през 2018 г., пише в анализа на старши икономиста от Института за пазрана икономика Десислава Николова.

Тази тенденция като цяло е трайна от 90-те години насам, с изключение на годините на криза в страната, и се потвърждава от няколко показателя:

1/ не само номиналните доходи, но и реалните растат с добър темп – през 2018 година общият доход на лице от домакинството е нараснал със 7,6%, като в реално изражение (т.е. след като се коригира за инфлацията миналата година), този ръст също не е никак малък - 4,7%. Основните причини за ръста в дохода на домакинствата са двете основни пера в него – доходите от работни заплати и тези от пенсии, които миналата година се увеличават съответно с 10% и 11%.

Интересно е, че доходите от социални  помощи и обезщетения (без да се включват към тях помощите за деца и обезщетенията за безработица) намаляват значително миналата година – от 128 лв. на лице през 2017 г. до 57 лв. през 2018 г. Това, обаче, не означава, че изведнъж правителството е орязало значително социалните трансфери, а че уязвимите групи са се свили значително. Всъщност основните социални помощи, обвързани с т.нар. гарантиран минимален доход (ГМД), се вдигнаха миналата година, защото и самият ГМД се покачи от 65 лева до 75 лв. Намалението на техния дял в общия доход на домакинствата се дължи на благоприятната икономическа конюнктура, високата заетост и ръста на заплатите, които извеждат все повече домакинства от зависимост от социалните трансфери.

2/ делът на храните и безалкохолните напитки в общия бюджет на домакинствата намалява от 39,3% през 2004 г. до 29,7% през 2018 г., т.е. с близо 10 процентни пункта, като за първи път през 2018 г. той минава под 30%-ата граница. Делът на тези разходи традиционно се използва като показател за стандарта на живот и благосъстоянието, тъй като разходите за храна са от първа необходимост и не могат да бъдат отложени във времето или спестени – колкото по-висок е този дял, толкова стандартът на живот е по-нисък. Все пак, въпреки трайната тенденция на подобрение, България все още е далеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, отколкото в България.

3/ Българинът може да си позволи да заделя по-голям дял от разходите си за стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Така например, делът на разходите за свободно време, развлечения, култура и образование расте от 3,5% през 2004 г. до 4,8% през 2018 г. Делът на разходите за транспорт (където влизат тези за покупка и поддръжка на собствена кола, бензин и т.н.) също растат, от 5,3% до 7,3% за разглеждания период.

4/ доходът на едно домакинство вече позволява да се купуват по-малко т.нар. малоценни стоки (хляб, картофи, ориз и т.н.) и за сметка на тях - повече месо, зеленчуци и млечни продукти, което също е признак на по-висок стандарт на живот. От данните на НСИ виждаме, че средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 1,8 кг през 2018 г. спрямо 2017 г., докато в същото време се увеличава консумацията на зеленчуци с 2,7 кг, на кисело мляко - с 1,7 кг и на месо - с 1,5 кг. За намалението на консумацията на хляб и тестени изделия най-вероятно е допринесло и покачването на цените на брашното и свързаните с него продукти от есента на миналата година заради лошата зърнена реколта.

Графика

Източник: НСИ

Освен тези положителни тенденции, обаче, данните изпращат и някои притеснителни послания. Така например, част от подобрението на стандарта на живот заради по-малкия дял на разходите за храни и безалкохолни напитки „се изяжда“ от покачването на тежестта на данъците и осигуровките върху домакинските бюджети. Последните две години това се дължи основно на повишаването на осигуровката за пенсия в разходопокривния стълб с по 1 процентен пункт на година.

Отделно, в по-дългия период от 2004 г. насам принос за по-голямата тежест на данъците и осигуровките имат и повишаването на минималните и максималните осигурителни доходи. Разбира се, колкото повече хора в икономиката работят, толкова по-голям ще бъде и делът на доходите от работна заплата и съответно - този на разходите за данъци и осигуровки. Ако се направи сравнение между 2004 и 2018 г., делът на доходите от работна заплата в домакинските бюджети нараства от 40,2% до 55,0% - наистина сериозен растеж, който се дължи на по-доброто състояние на пазара на труда и високата заетост последните години.

Като цяло, данните за домакинските бюджети през 2018 г. отразяват както оживлението от икономическия цикъл, в което страната се намира в момента, така и положителните дългосрочни тенденции на догонване и подобряване на благосъстоянието на българите.

Възходящата фаза на бизнес цикъла е свързана с по-висока заетост, по-високи доходи от работна заплата и съответно – по-малко уповаване на социални помощи. Дългосрочните тенденции на повишаване на стандарта на живот пък се виждат най-вече през по-малкия дял на разходите за храна, но и през структурата на самото потребление на основни хранителни продукти. Този положителен за обществото процес е относително бавен и не се усеща еднакво от всички, но тенденцията е налице и е устойчива във времето.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:17 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

12
rate up comment 10 rate down comment 1
julian12
преди 4 години
* под 7 милиона.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 11 rate down comment 1
julian12
преди 4 години
Да повторя и потретя. Хора, които отдавна не са в България се вписват от преброяващите, че живеят там. Населението е доста по 7 милиона.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 11 rate down comment 12
Ники Джиков
преди 4 години
Разтежа е покъртително добър!Демографският приръст е... какъвто е. По един град изчезва и пак растем. Как не ви го събират главите. Звуча като вас вече. Ццц
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 13 rate down comment 6
michaelis12
преди 4 години
Населението на България е на ръба на 7 милиона души в края на 2018 г.В сравнение с 2017 година българите са с 49 995 души по-малко, показва статистиката на НСИ https://***.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/naselenieto-na-bylgariia-e-na-ryba-na-7-miliona-dushi-v-kraia-na-2018-g--280542/-------------------------------------Екипа на Тиквасторите опрайте си преписаните глупости, или се изнасят тия щот стандарта им се е дигнал ?? .....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 8 rate down comment 6
michaelis12
преди 4 години
на Десито мое и го отперем от кьош там верно мое да е експертка знам ли .... :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 27 rate down comment 8
serafima
преди 4 години
Ужасно е да живееш в среда, в която *** се чувстват надосегаеми, ненастигаеми, ненастищаеми, ненаучаеми и НЕМАХВАЕМИ!. Тъжно е да виждаш, как народът все повече не е НАРОД.Колко и как ви плащат, работещи в ИПИ, така да подбирате данните? Дори вие знаете, че не е така. Какво ви лъжат, че спасявате с такива поръчкови материали - ЕНП, дясното или гербавото, боковото, цецовото?Питайте Падишаха преди да обявявате темпа на растеж. Цялата минала година той говореше за 4% и че сме между първите в ЕС. Ние завършихме с 3.2%, при положение, че растеж до 3% още НИЩО не носи. В същото време темпът на растеж в Румъния е 7%, в Унгария - 6%, доскоро беше 8%, Литва - 5.6%, Словакия - там някъде и т.н.А КОРУПЦИЯТА, за смъртността не говорите, а намалените ЕУДИНАДЕСЕТ пъти ПЧИ?? А увеличената разлика в доходите между първите и последните 20% по доходи от 5-6 на 8.2 пъти само за две-три тодини. Първи сме в ЕС - изумително висока за ЕС. А отсъствието на всякакво правосъдие? Управлява ни един неук и самовлюбен еднокнижник. Жалки сте, познаваме се и зная какво мислите. Мъчно ми е за вас и затова, че лъжете хората.МОГА ДА РАЗВИЯ ТЕМАТА и като реплика на статията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 16 rate down comment 9
majnata
преди 4 години
интересна логика ... има няма подобрение , аплаузите са задължителни !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 28 rate down comment 11
Frosty
преди 4 години
Това сигурно е заради "високия" стандарт на живот? Дори страни като Централна Африканска Република, Чад, Лесото, Нигерия и Сомалия са с по-ниска смъртност отколкото Бойковата Тикволандия. Излиза, че в гореизброените бедни африкански страни имате по-голям шанс да доживеете до дълбоки старини, отколкото в тоталитарната *** на Бойко Борисов.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 26 rate down comment 10
Frosty
преди 4 години
Затова ли при управлението на Боко тиквата и герп БЪЛГАРИТЕ СА НА ПЪРВО МЯСТО В СВЕТА ПО СМЪРТНОСТ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 7 rate down comment 19
Sakamano
преди 4 години
Ако гражданите не усещат подобрението дори когато го има, политиците още по ще спрат да се стараят.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още