IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Една пета от българите живеят със средства под прага на бедност

През 2018 г. 2,315 млн. души са били в риск от бедност и социално изключване

16:26 | 30.04.19 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

През 2018 г. линията на бедност за страната e 351,11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията са били 1,55 млн. души или 22% от населението, съобщи НСИ.

Спрямо предходната година линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1,4 пр. п.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е участието на пазара на труда. Делът на бедните е най-висок сред безработните (56,1% за 2018 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11,8 пр. п. по-висок в сравнение с безработните жени. През 2018 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 г. се запазва на нивото от предходната година – 10,1%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при заетите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,9 пр. п. по-нисък от този при мъжете.

Основни индикатори за бедност, НСИ:
NSI1 NSI1

Образованието има съществено влияние. Най-много са работещите бедни с начално и без образование – 66,2%. Работещите бедни с висше образование са 6,2%. Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 г., самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2018 г. в сравнение с 2017 г. се наблюдава при домакинствата с двама родители и три и повече деца - с 13,8 пр. п.

Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 г. (13,3%).

Относителен дял на бедните по икономическа активност, НСИ:
NSI2 NSI2

Оценка по етнически признак

Анкетираните лица сами определят етническата си група и отговорът на този въпрос е доброволен, уточнява НСИ.
През 2018 г. най-висок е делът на бедните сред ромите – 68,3%, а най-нисък сред българите – 15,6%. Сред бедните българи преобладават пенсионерите (48,7%), докато при ромите най-много са безработните (39,2%).

Най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромите – 28,6%, при 26,5% сред турците и 25,3% сред българите.

И при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите намалява.

Разпределение по етническа принадлежност и риск от бедност през 2018 година, НСИ:
NSI3 NSI3

Материални лишения

Най-голям брой лица изпитват ограничения при плащането навреме на разходите за жилището (27,5%). Успоредно 22,6% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19,6% не могат да посрещнат неочаквани разходи. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26,2%.

През 2018 г. 20,9% от населението живее в материални лишения.

Показатели за материални лишения през 2018 година, НСИ:
NSI4 NSI4

В домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 331,2 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 8,6% от населението, като спрямо 2017 г. относителният им дял намалява с 1,9 пр. п.

Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите – 34,1%, при 11,5% за турската етническа група и 5,2% за лицата от българския етнос.

Комбиниран индикатор

Показателят включва лица в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2018 г. 32,8% от населението, или 2,315 млн. души са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 6,1 пр. п. спрямо 2017 г.

Деца в риск от бедност

През 2018 г. 26,6% от децата до 17 г. в България са изложени на риск от бедност или с 2,6 пр. п. по-малко спрямо 2017 г.

Относителният дял на децата с материални лишения е 43,5%, а за 4,4% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. През 2018 г. 40,7% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Материални лишения на децата през 2017 и 2018 година, НСИ:

NSI5 NSI5

Бедността в регионален аспект

През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26,2%, Ловеч – 25,8%, и Сливен – 25,5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник – 11,2%, Кюстендил и Разград - по 14,7%, и Русе – 14,9%.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:12 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 4 rate down comment 2
Krieghoff
преди 4 години
Кой ти каза, че е само той.? Ха ха хаStudioo x е дърта номенклатура, която иска да се върне дережето преди 10.11.89 г. Той все бълнува разпад на ЕС и ЕЗ. Ще предаде богу дух докато го чака
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 5
majnata
преди 4 години
да бе , ама що ли само ти се смееш ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 8
Sokratus
преди 4 години
Както винаги много "адекватен" коментар от СтудиоХ!Хахаха
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 12 rate down comment 6
studioaa
преди 4 години
Искам да те допълня с още няколко питания:1. Кога ще има референдум за това дали България да напусне споразумението за климата от Париж и дали трябва да се прилагат каквито и да било политики за борба с т.н. климатични промени. Никой никога не е давал мандат за такива действия на никое правителство. Половината от цената на тока се дължи на покупка на т.н въглеродни квоти и субсидии за зелена енергия, а това противоречи на законите на пазарната икономика, каквато уж сме, както и на Конституцията ни. Кога най-накрая ще бъдат санкционирани такива противозаконни действия за субсидиране на определени отрасли, което трябваше да се забранено след 10.11.1989г.2. Кога у нас ще има референдум за това дали да приемаме еврото изобщо? Еврото и борда водят до увеличаване на бедността у нас изкуствено като те субсидират износа на стоки чрез ниска цена на труда вместо тези отношения да се решат от пазара.3. Кога у нас ще има референдум за това дали България да остане член на ес? Мнозинството от българите или 2/3 са против бъдещо сближаване на България с т.н. ядро на ес, те са против обща европейска прокуратура, полиция или армия, както и против общ бюджет на ес по федерален модел. Кога тези позиции ще повляят сериозно на политиката на кабинета?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 15 rate down comment 3
Императорът
преди 4 години
Имам няколко леки въпросчета:1. Защо за определяне на бедността се отчитат само ДОХОДИТЕ... но не и разходите? Всеки счетоводен отчет, без значение на държава, компания или човек, има две колонки: приходи и разходи... според НСИ обаче има само приходи... тпоумство ли е това или е целенасочено?2. Доходът - доколкото зная - се изчислява по брутните стойности. Защо, след като реално работещите хора вземат близо 25% по-малко - за разлика от привилегированите касти - държавни хpaнтутници, пенсионери, професионални "социално слаби" - като част от тях не плащат осигуровки, а други - не плащат въобще нищо? 3. Защо при определяне на "бедността" НСИ прави eтничeски статистики, но за престъпността това е забранено, защото било "обидно и дискриминационно отношение" срещу едни определени индивиди?4. Защо след като бедността е в зависимост от образование и трудов статус (а второто зависимо от пръвото), горепосочените лица отказват да учат и работят? ""Беден" ли е, който не желае да работи, дори и да му се предлага работа? 5. В статистиката влизат само законните доходи... нали така? А незаконните? Чакай от телефонен мошшшшеник да отиде да копа за 500 лева !!! И ще отговоря на първия въпрос - отчитат само доходите, за да скрият - мерзавците - фактът, че т.нар. "бедни" и професионални "социално слаби" от конкретизираният етнос (за който явно не е обидно да бъде изкарван беден, но е обидна истината, че върши над 90% от престъпленията), всъщност често са по-богати от "социално дебелите" работещи хора !!! Защото когато УЖ работиш за 1200 кинта, но след като платиш осигуровки, данъци, ток, вода, транспорт, отопление, наем или ипотечен кредит, ти се чудиш как да оцелееш до следващата заплата... а оня: "БЕДНИЯ", който не плаща нито едно от гореизброените, щрака с пръсти и денонощно пирува с плюcкане и рикия, защото помощите му са освободени от данъци, осигуровки не знае какво е, самонастанява се и строи където си иска, а сметки не плаща !!! Само каруцата - събираща пластмасови отпадъци докарва доход, равен на нетния доход на горепосочения законно работещ човек. Е, как очакваме професионалният етнически "беден" индивид да отиде доброволно да учи и работи - и да се лиши от нелегални доходи и 20 вида социални помощи, които са му чиста пара, освободена от всякакви удръжки? Как очакваме да изостави незаконният кaтyн и да отиде в законно жилище... и да плаща сметки? - Ами - затова - интеграцията: невъзможна !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още