Идейните предприемачи - теория на успеха

Милтън Фридман веднъж отбеляза, че ролята на мозъчните тръстове е „да разполагат с различни опции, да имат алтернативи, така че когато грубата сила на събитията направи промяната неизбежна, да може да се реагира”. Гледната му точка често се цитира като вид ценностна система за мозъчните тръстове по света.

Ами ако оценката на Фридман за ролята на мозъчните тръстове е грешна или поне непълна, се пита Лайъл Суим от Atlas Network. Какво ще стане, ако вместо пасивно да чакат неизбежното да се случи, мозъчните тръстове развият способността в действителност да помагат за създаването на тази груба сила на събитията, която предизвиква промяната.

Както се оказва, има начини за създаване на тази сила, като култивирането и разбирането за това как това може да се случи е често разликата между тези предприемачи, които са успешни в прокарването на своите идеи сред обществото, и онези, които чакат идеите първо да бъдат възприети.

От идеята до масовото възприемане – Теорията на разпространението и иновациите

В продължение на близо десетилетие активно изследвам въпроса „Защо не се възприемат повече велики идеи?” Макар че не претендирам да знам всички отговори на този въпрос, аз открих, че идейните предприемачи могат да отидат отвъд представата на Фридман за мозъчните тръстове, превръщайки се от пасивни наблюдатели в активни създатели.

Всичките ми основни открития са свързани с иновационната теория, разработена от Евърет Роджърс. В свое епохално изследване от началото на 60-те Роджърс открива начин да демонстрира (визуализира) как идеите и иновациите се разпространяват. Неговата теория става известна като разпространение на иновациите. Според Роджърс това е „процес, чрез който иновацията се комуникира (или възприема) през различни канали във времето от членовете на социалната система”. През последните 50 години изследователи от областите на мениджмънта и маркетинга до обществените политики използваха теорията на Роджърс, за да обяснят по-добре как, защо и до каква степен иновациите се възприемат.

На базата на изследването на Роджърс и на моя работа в тази област Суим идентифицира пет инструмента, които идейните предприемачи могат да използват, за да създадат средата, в която промяната е неизбежна – маркетинг, измерване, комуникация, модификация и мобилизация.