Над 330 млн. евро само за стадиони, ако искаме Световното

Когато в края на 2018 г. руският президент Владимир Путин определи изборната си победа и за едно от най-значимите събития на годината, той добави към него и Световното първенство по футбол в Русия. И наистина - провеждането на спортния форум в Русия не беше победа само за Путин, но и за повечето руски граждани, които успяха да усетят по-светла действителност, макар и за кратък период. През този месец страната се отвори за света, по улиците на големите руски градове се срещаха отзивчиви полицаи и групи от различни националности с приповдигнато настроение, а споменът за по-суровия облик на органите на реда сякаш беше изчезнал. Или поне беше изместен от масовата еуфория.

За да приеме мачовете от Световното първенство по футбол Русия инвестира 4,22 млрд. долара за изграждането на 9 нови стадиона, 96 тренировъчни комплекса и обновяването на 3 стадиона, показват данни на Global Banking & Finance. Близо година по-късно притесненията относно съдбата на най-големите спортни съоръжения, в които са вложени милиарди, се засилват, като проблемите са очевидни.

Проблемните звена в Русия

През април 2018 г. специално за световното първенство отвори врати стадион „Космос Арена“ в руския град Самара, който е с население от малко над 1.1 млн. души. По време на футболния форум на стадиона, който разполага с над 42 хил. седящи места, мачове изиграха национални отбори с големи традиции като Уругвай, Англия, Бразилия и Русия. След края на световното първенство обаче не са се провели спортни събития, които да събудят сериозен зрителски интерес и да напълнят „Арена Самара“ до краен предел. Това се потвърждава от данните за посещаемостта през настоящия сезон от Руската висша лига.

Футболният клуб Криля Советов играе официалните си домакински мачове в Руската висша лига на „Арена Самара“, като средната посещаемост за последните 12 домакински двубои на отбора е 18618 души, което е 41.5% от капацитета на стадиона. На 4 домакински мача на Криля Советов са присъствали под 10 хил. любители на футбола. На “Казан Арена“, чиято стойност е 340 млн. евро, са присъствали средно 10 586 души на мачовете от първата дивизия на руското първенство, което се равнява на 23.3% от пълния капацитет на стадиона. Това означава, че е налице сериозен проблем с привличането на фенове, които да наблюдават на живо футболните двубои, и трудно може да се разчита за генериране на достатъчно приходи от продажба на билети.

Само 2 месеца след края на световното първенство електричеството на модерния стадион в Самара беше прекъснато заради неплатени сметки. Тогава местният доставчик на електричество обяви, че токът е спрян, тъй като PSO Kazan, компанията която построи стадиона, не е плащала сметките през последните няколко месеца и дължи 9.216 млн. рубли (247 хил. лева). Още преди началото на форума в Русия Путин заяви на няколко пъти, че не иска такива красиви съоръжения да излязат от употреба. Но намеренията на руския президент не се сбъднаха, като това се потвърждава от последните данни за посещаемостта.

През изминалото лято пострада и стадионът „Арена Волгоград“. Силни валежи нанесоха тежки материални щети на мащабния комплекс във Волгоград. След дъжда около местния стадион се образуваха големи дупки в резултат на свлачище. 

Наводненията около "Арена Волгоград". Снимка: Ройтерс 

Руското правителство твърди, че вижда проблема и още преди година демонстрира готовност за реакция. Или поне така беше на хартия. Запазването на спортната инфраструктура до 2023 г. ще струва 16.65 млрд. рубли (269 млн. долара), показват данни от изготвения преди година доклад за наследството от световното първенство, който беше под надзора на руския президент Владимир Путин.

Програмата на властите в Москва предвижда субсидии за поддържането на само 7 стадиона – тези във Волгоград, Екатеринбург, Калининград, Нижни Новогород, Ростов на Дон, Самара и Саранск. Останалите 5 стадиона, които бяха домакини на мачове от първенството, няма да разчитат на субсидии от държавата, като това са двете съоръжения в столицата Москва и тези в Казан, Санкт Петербург и Сочи. Средствата за построяването на петте стадиона бяха събрани чрез регионално, общинско и частно финансиране.

България и битката за домакинство на световно първенство

България обяви, че ще кандидатства за домакинството на Европейското първенство по футбол през 2028 г. и Световното първенство по футбол през 2030 г. съвместно с Гърция, Сърбия и Румъния. Министърът на спорта Красен Кралев заяви, че за целта ще бъдат построени нови стадиони. Построяването на нови съоръжения правилна стъпка по пътя към големите първенства през 2028 г. и 2030 г., но може би не е достатъчна.

За приемането на събития от такъв ранг и справянето с огромен брой туристи са необходими и подобрения на инфраструктурата, като предходния домакин на световното първенство работеше усилено в тази посока. Поради това впоследствие ще стане ясно дали амбициите на българското правителство са напълно реалистични.

Безспорно първенство от такъв ранг е не само спортно, но и икономическо събитие. Именно поради тази причина Русия инвестира милиарди долара в транспортна инфраструктура, за да се справи с туристическия поток по време на първенството.

Вложенията в авиационната инфраструктура са на стойност 1.9 млрд. долара, което включва изграждането на 11 нови терминала за различни летища. Тези в Москва оправдаха предварителните очаквания и се оказаха най-печелившите в страната, като благодарение на подобренията успяват да приемат засилен пътнически поток след Световното първенство. Също така в руската столица бяха изградени 3 метро станции и 12 нови булеварда, бяха обновени и реконструирани 20 железопътни спирки, а общо бяха подобрени или изградени 178 километра пътища.

Домакинството на първенството обаче не включва само подобрения в пътната инфраструктура. В Руската федерация бяха построени или модернизирани 13 болници, 27 хотела и 12 електроцентрали. Освен това бяха създадени над 800 хектара паркове и зелени зони в градовете, които приеха мачове от първенството.

Това трябва да служи за пример на българското правителство, което следва осъзнае ясно голямата отговорност и сериозните предизвикателства за приемането на Европейското първенство през 2028 г. или Световното първенство през 2030 г., съвместно със Сърбия, Гърция и Румъния.

Да, до тогава има достатъчно време за подготовка, но от сега някои значими въпроси в организационен план трябва да имат еднозначен отговор. Водят ли се правилни зелени политики за поддържането на парковете и опазването на околната среда? Ще бъде ли изградена достатъчно добра инфраструктура, която да се справи със засилен туристически поток? Ще успее ли България да привлича туристи и след първенствата (в случай, че страната бъде домакин)? Ще се провеждат ли в бъдеще спортни събития, които да провокират силен зрителски интерес, така че новите съоръжения да не останат празни? Може ли правителството да даде гаранция, че в дългосрочен план спортните съоръжения ще се стопанисват правилно и няма да останат на произвола на съдбата, както се случва с някои от стадионите в Русия? И още много актуални въпроси, чиито отговори са от значение, за да не се повтори случилото се с големите спортни съоръжения в Русия.

Какво мислят експертите в строителния бранш

Организирането и провеждането на мачове от европейско или световно първенство е една страхотна възможност за развитието на спорта и икономиката на страната, коментира архитект Ивайло Мишев в интервю за журналиста на Bloomberg TV Bulgaria Цветан Кръстев.

„Въпросът е дали има технологично време за изграждането на съответната спортна инфраструктура, което включва не само самите стадиони, но и цели прилежащи територии.

Според мен тази амбиция на България, ако е подплатена с финансиране и реален график за изготвяне на проекти и строителство, е възможно да се реализира. Но трябва да се започне възможно най-скоро - още тази година“.

Необходимо е да се построи нов стадион с капацитет от около 50-60 000 зрители, за да може България да приема полуфинали и финали на европейски и световни първенства, заяви Мишев.

„При всички положения стадионите, които се определят за модернизиране, е необходимо да бъдат разположени в големите агломерации – София, Пловдив, Варна, Бургас, тъй като там е изградена и съответната транспортна структура“.

Изчисляването на стойността на ново съоръжение е много относително, като това включва самата сграда, прилежащата обслужваща структура и външни връзки, обяснява той.

„Изграждането на нов стадион ще струва 1500-2000 евро на седалка, а за реконструкция 1000-1300 евро на седалка. Това са примерни стойности, които зависят от много фактори“.

Средно на година следва да се провеждат 50-60 мероприятия годишно в един стадион. В това число влизат и футболни мачове, за да се разчита на възрващаемост на инвестицията, категоричен е Мишев.

Изчисленията показват, че за изграждането на нов и модерен стадион с капацитет 50 хил. души ще са необходими максимум 100 млн. евро. Най-евтиният вариант за съоръжение с такъв капацитет ще е на стойност 75 млн. евро. Според тази формула обновяването на националния стадион „Васил Левски“, който разполага със 43 230 седящи места, ще струва близо 56.1 млн. евро.

Към тази хипотетична сметка следва да се добави и изграждането на още три стадиона с по-малки капацитети, чиято стойност на всеки един грубо ще е в диапазона между 45 млн. евро и 60 млн. евро.

Така общата сметка за три средни по големина стадиона, един с капацитет за 50 хил. души и обновяването на националния стадион „Васил Левски“ би набъбнала до 336.1 млн. евро.

Разбира се, това са чисто спекулативни и хипотетични изчисления, формирани на базата на мнения на специалисти в бранша. Но могат да служат за добра отправна точка на анализ. 

Целия анализ вижте в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!