По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България трябва да обърне повече внимание на прането на пари и корупцията, препоръчва Европейската комисия в своя доклад за страната в рамките на Европейския семестър. ЕК счита, че е „необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови трансакции и да се гарантира ефективното прилагане на рамката срещу изпирането на пари". Останалите препоръки са за пазара на труда, публични финанси и политика спрямо инвестициите.

Управляващата партия е твърдо против диференциран ДДС за определени стоки. Това стана ясно от изказване на премиера Бойко Борисов в отговор на предложението да се въведат по-ниски ставки по ДДС за отделни стоки като храни и лекарства. Идеята първоначално беше подхвърлена от депутата от ДПС Делян Пеевски, но след това БСП заяви, че скоро ще внесе в парламента предложение за по-нисък ДДС за хляба, лекарствата и детските храни. Засега управляващата партия е единствената официално против, а коалиционните й партньори не са се изказвали по темата.

Българският президент Румен Радев атакува пред Конституционния съд последните промени в Закона за държавната собственост, с които управляващите облекчиха и ускориха принудителното отчуждаване на имоти за национални обекти и предвидиха 7-дневен срок за произнасяне на съда по исканията за предварително изпълнение на такива актове. Мотивите на Радев са същите като наложеното от него вето върху тези промени, което обаче парламентът преодоля. Това няма да спре влизането в сила на новите процедури за бързо отнемане на имоти.

Междувременно прокуратурата откри данни за престъпление в начина, по който Министерството на финансите е определяло размера на държавните субсидии за политическите партии. На практика цената на един получен действителен глас от съответната партия става 13,23 лв. вместо предвидените в бюджетния закон 11 лв. на глас. Макар че управляващите и специално финансовият министър Владислав Горанов категорично заявиха, че законът е бил прилаган правилно, кабинетът бързо внесе в парламента законопроект, с който предвижда връщане на надплатените субсидии за три години назад - общо 14,5 млн. лева. Тепърва ще стане ясно дали някой ще бъде подведен под отговорност. Финансовият министър Владислав Горанов поясни, че няма основание да подава оставка.

Германската банка Varengold Bank ще придобие 20% от базираната в България платформа за споделено кредитиране Klear. Споразумението вече е подписано от двете страни, а акциите се очаква да бъдат прехвърлени до края на месеца. Средствата са предвидени за разширяване на дейността на платформата в България и Югоизточна Европа. До този момент през платформата 1175 инвеститори са отпуснали 938 заема на стойност малко над 8 млн. лв.

Еврозоната и ЕС

Европейската комисия препоръча започването на процедура заради прекомерен дефицит срещу Италия, Франция, Белгия и Кипър. Препоръката в случая на Италия се основава на факта, че страната не е предприела достатъчно действия за намаляване на националния си дълг. В случая с Франция ЕК се оплаква, че правителството е постигнало едва „слабо намаление“ на съотношението на публичните разходи.

Спорът за бюджета създава напрежение в италианското правителство. Премиерът Джузепе Конте заплаши да подаде оставка. Той призова правителствените партньори за сближаване и сдържаност към ЕС и предупреди да няма послания, които биха могли да доведат до несигурност на пазарите.

Междувременно италианската Камара на представителите гласува в подкрепа на предложението, призоваващо правителството да въведе така наречените Mini-BOT. Това са държавни облигации с кратък падеж от 3 до 12 месеца, започвайки от номинална стойност от 100 евро или по-малко. Наред с другите неща, притежателите на книжата трябва да могат да правят данъчни плащания с тях, което би представлявало форма на паралелна валута. Заявлението не е обвързващо за правителството. Италианското министерство на финансите веднага се дистанцира от плана и обяви, че въвеждането на Mini-BOT не е планирано.

Европейската централна банка коригира бъдещите си насоки. Сега ЕЦБ приема, че няма да има увеличение на лихвения процент най-рано до втората половина на 2020 г. Първоначално тя изключваше повишаване на лихвените проценти едва до края на лятото. Този ход беше оправдан от увеличените икономически рискове. Освен това ЕЦБ обяви подробности за TLTRO III. По тази програма банките могат да заемат двегодишни заеми от централната банка при лихвен процент десет базисни пункта над средната ставка на полица през този период. Ако бъдат постигнати кредитни цели, лихвеният процент ще бъде допълнително намален.

Инфлацията в еврозоната е била 1,2% през май (април: 1,7%).

Равнището на безработица в еврозоната спадна до 7,6% през април (март: 7,7%, април 2018: 8,4%).

Във Финландия новата коалиция на социалдемократите, центристката партия, Шведската народна партия, Зелените и левицата представи правителствената си програма. Воденият от социалдемократите Алианс иска да увеличи публичните разходи с 1,2 млрд. евро. Насрещното финансиране следва да се осъществява чрез увеличаване на данъците и приватизация. Един от плановете е да се инвестира повече в инфраструктура и образование, както и да се преодолее изменението на климата и социалните неравенства.

Социалдемократите на партийния лидер Мете Фредериксен спечелиха парламентарните избори в Дания. Коалицията на премиера Ларс Лекке Расмусен обаче загуби мнозинството си. Фредериксен иска да сформира правителство на малцинството и да преговаря с различни партии. По време на предизборната кампания тя бе тласнала партията си надясно към въпросите за имиграционната политика, като обеща, наред с други неща, по-малко имиграция от незападни страни, задължаване на признатите бежанци да работят и повече депортации.

Тереза Мей подаде оставка като председател на британските консерватори. В същото време торите започнаха процеса на подбор за наследник, номинациите ще бъдат приемани до понеделник. След това ръководството на партията иска да избере от кръга на всички кандидати до 20 юни двама в рамките на вътрешнопартийно събиране. Мей ще продължи да бъде министър-председател, докато не бъде намерен наследник.

Автомобилната компания Fiat Chrysler оттегли предложението си за сливане на Renault. Понастоящем във Франция няма политически условия за сливане, пояснява концернът като оправдание. Преди това Renault обяви, че ще отложи решението за официални преговори за сливане. Въпреки че Бордът обсъди тази възможност, той не е могъл да вземе решение, тъй като представителите на френското правителство са поискали отлагане.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас насрочи нови избори за 7 юли. Той вече беше обявил стъпката след лошото представяне на партията „Сириза“ на европейските избори.

САЩ

Американският президент Доналд Тръмп отново заплаши Китай с разширяване на съществуващите наказателни мита. Той заяви, че може да ги „покачи най-малко с 300 милиарда долара". В същото време обаче САЩ удължиха крайния срок за увеличаване на митата: вместо от 1 юни някои от новите мита следва да се наложат от 15 юни, както обяви Министерството на търговията.

В рамките на конфликта с Мексико Тръмп възобнови заплахата си да увеличи митата за внос от следващия понеделник, освен ако мексиканското правителство не се съгласи да ограничи преминаването на мигранти от Централна Америка в Съединените щати. През уикенда обаче стана ясно, че все пак мита няма да има, защото двете страни са подписали споразумение.

Водената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ заяви, че неволно е убила над 1300 цивилни в Ирак и Сирия от 2014 г. насам. В изявление коалицията потвърди, че е извършила 34 502 удара по време на въздушната си кампания срещу джихадистите. Базирана във Великобритания мониторингова група обаче твърди, че истинският брой на жертвите е много по-висок – 13 000 цивилни. Съветникът по отговор на кризите от правозащитната организация Amnesty International Донатела Ровера обвинява коалицията, че е в "дълбоко отрицание" относно реалното число.

По време на посещението си в Лондон Доналд Тръмп обяви, че възнамерява да преговаря с Великобритания за споразумение за свободна търговия. Официално преговорите между двете страни не могат да започнат, докато британците не напуснат ЕС. Преди своето посещение Тръмп възобнови критиките си към британското правителство и призова за прекратяване на преговорите с ЕС, ако е необходимо. Той също така препоръча бившият външен министър Борис Джонсън за бъдещ министър-председател.

Съдебната комисия към Камарата на представителите на САЩ обяви разследване на „Конкуренцията на цифровия пазар". В изявление стана ясно, че малък брой компании са били в състояние да упражняват много високо ниво на власт над пазарите и информацията. Разследването е насочено предимно срещу големи интернет компании като Facebook, Google или Amazon. Американският антитръстов орган FTC и Министерството на правосъдието също ще да участват в процеса.

Ръководителят на американската централна банка Джером Пауъл допълнително подклади спекулациите за намаляване на лихвените проценти. Федералният резерв наблюдава много внимателно последиците от търговския конфликт и ще "реагира адекватно" в подкрепа на възстановяването, каза Пауъл.

Азия

Отношенията между Москва и Пекин са достигнали "безпрецедентно високо равнище", посочи руският президент Владимир Путин, който проведе двустранни разговори с китайския си колега Си Дзинпин в Кремъл. Си е сред важните чуждестранни лидери, участващи в руския икономически форум в Санкт Петербург.

Междувременно китайските власти предприеха действия срещу две известни американски корпорации. Съвместното предприятие на американския производител на автомобили Ford в Китай трябва да плати глоба в размер на 20,9 милиона евро за нарушения на конкурентното право. Освен това бяха започнати разследвания срещу логистичната компания FedEx. Разглежда се дали американската компания „е нарушила правата и интересите на своите клиенти“. Разследването се основава на жалба, подадена от китайския доставчик на телекомуникации Huawei, който сам стана обект на атака от властите на САЩ преди няколко седмици.

Централната банка на Индия понижи основния лихвен процент за трети път тази година. Сега той е в размер на 5,25%. Според последните данни растежът на БВП на Индия продължи да се понижава през първото тримесечие. С 5,8% на годишна база, той е най-слаб от четири години насам.

Австралия

Централната банка на Австралия понижи основния си лихвен процент до рекордно ниско ниво от 1,25%. Освен това, поради международните търговски конфликти, тя предприе допълнителни стъпки за съживяване на икономиката.

Световната икономика

Световната банка намали прогнозата си за световния икономически растеж за 2019 г. с 0,3 процентни пункта до 2,6%. За следващата година се очаква ръст от 2,7% (-0.1 процентни пункта). Въпреки това, ако насърчените от САЩ търговски конфликти продължат да нарастват, растежът може да бъде до един процент по-нисък през 2020 г.