Геополитически петролен казус

Преди малко повече от месец президентът на САЩ Доналд Тръмп успя да си издейства обещание от страна на Саудитска Арабия, че ще изпомпва повече петрол, за да намали риска от рязко покачване на цените вследствие на прекратяването на износа на петрол от Иран. По онова време съществуваше явен скептицизъм относно готовността и/или способността на Рияд да изпълни това обещание. Но през изминалата седмица петролът влезе официално в територията на мечия пазар, дефинирана от спад в размер на 20% спрямо последните най-високи стойности. Според данните от предходни години, средният мечи пазар за суров петрол продължава 60 търговски дни, така че въпросът сега е: може ли Тръмп да се довери на саудитците в навечерието на официалната среща на лидерите на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК)? 

Според Forex тръйдъра Саймън Уоткинс американският президент не може да загуби тази борба, независимо дали Рияд ще спази своето обещание или не, пише Oilprice.

От гледна точка на САЩ съществуват две основни причини, които определят тази „негубеща“ позиция: първата е икономическа, докато втората е геополитическа.

Икономическата причина е свързана с факта, че въпреки продължаващата стабилност в икономиката на САЩ през първото тримесечие на 2019 г., мнозина виждат възможна рецесия на хоризонта. В този контекст експертите се позоваха на спада при индекса на мениджърите по поръчките в промишлеността на IHS Markit за май с повече от два пункта до 50,5 пункта, което е най-ниското ниво от септември 2009 г., и сезонната корекция при продажбите на дребно, които отчитат спад с 0,2% през април спрямо януари за първи път от три месеца.

Зад тези данни пулсира икономическата несигурност, свързана с продължаващата търговска война между САЩ и Китай, която оказва отрицателно въздействие върху съмнителните стойности на растеж, които отчитат от Пекин.

Ключовата връзка между продължаващото икономическо възстановяване на САЩ и цената на петрола е цената на бензина, като по принцип всяка промяна в цената на суровия петрол от 10 долара за барел води до промяна в цената на бензина от 0,25 долара за галон.

На свой ред Американската автомобилна асоциация заяви, че за всеки цент, който отпада от средната цена за бензина, се освобождават повече от 1 млрд. долара годишно за допълнителни потребителски разходи. Това беше подчертано и от Боб Макнали, бивш енергиен съветник на Джордж Буш-младши, който споделя: „Малко неща ужасяват американския президент повече от скок при цените на горивата“.

Това е основната причина ефектът „Тръмп“ да се появи, когато е налице поскъпване на американския сорт петрол West Texas Intermediate.

Геополитическата причина е свързана с редица ценови пикове на глобалния петролен пазар. САЩ се стремят да забият клин между появилите се приятелски бизнес отношения между лидера на ОПЕК Саудитска Арабия и Русия.

За начало, Саудитска Арабия трябва да постигне цена от над 84 долара за барел за сорта Брент, за да балансира своя бюджет, като е необходимо да се премести в територията на траен излишък с цел преодоляване на бедствените последици от своите опити от 2014-2016 г. за унищожаване на тогавашния шистов бум в САЩ.

Наскоро, и отчасти заради успеха на планираните съкращения в добива на ОПЕК, Саудитска Арабия регистрира бюджетен излишък в размер на 27,8 млрд. риала (7,4 млрд. долара) за първото тримесечие на годината, първият подобен излишък в страната, откакто Рияд стартира своята антишистова стратегия. 

През 2015 г. Кралството записа почти катастрофален бюджетен дефицит в размер на 14,8% от брутния вътрешен продукт, след което последва леко подобрение през 2016 г. и 2017 г. преди нещата да се влошат отново през 2018 г.

Финансовото положение на Саудитска Арабия се влошава значително, тъй като страната инвестира около 250 млрд. долара, за да се противопостави на американския шистов бум през 2014 г. и 2015 г.

При Русия се забелязва съществена смяна в стратегията през последните седмици по отношение на гласуваните съкращения в края на 2018 г. Руският министър на финансите Антон Силуанов наскоро каза, че „има една дилема: какво да правим с ОПЕК – трябва ли да загубим пазара, който е окупиран от американците, или да напуснем споразумението?“

Кристофър Ганвил, управляващ директор на глобалната компания за политически изследвания TS Lombard, заяви пред Oilprice, че руският президент Владимир Путин е напомнил на публиката по време на международната инвестиционна конференция в Москва, че фискалната политика на страната е позиционирана на цена от около 40 долара за барел въз основа на очакваните 35-45 долара за барел пределни разходи за производството на шистов петрол в САЩ.

Според Андрю Дитмар, старши петролен и газов анализатор в Drillinginfo, от известно време усилено се говори за забавянето на американското петролно производство, но това е само част от естествения цикъл на всеки бизнес.

„В началото бизнесът влага целия си капитал в проучване и производство и след това коригира капиталовите разходи, за да възнагради инвеститорите от паричния поток под формата на дивиденти или обратно изкупуване на акции“, посочва Дитмар.

По неговите думи „шистовият петрол все още работи с идеята да убеди Wall Street, че може да премине към възвръщане на средствата на акционерите, но в рамките на индустрията той е успял да привлече големи петролни гиганти кат Chevron и Exxon, които осигуряват голяма подкрепа и светло бъдеще.

Според последните прогнози на aмериканската Aдминистрация за енергийна информация производството от Пермския басейн може да се удвои от сегашните 4 млн. барела дневно до поне 8 млн. барела в рамките на следващите 4 години.

Това означава, че САЩ няма да загубят сегашната си маневреност на глобалния петролен пазар – или Саудитска Арабия ще задържат ценовите нива, от които САЩ могат да се възползват икономически, или няма да го направят и Вашингтон ще предприеме стъпки за унищожаване на ОПЕК.

Основното оръжие на американците за заличаването на картела се нарича NOPEC, No Oil Production и Exporting Cartels Act - закон, одобрен от правната комисия на Камарата на представителите на Конгреса, който дава правото на американските съдилища да разглеждат антимонополни искове срещу държави от ОПЕК и други страни, които участват в подобни петролни картели по света.

Ако Рияд продължи да поддържа сегашния курс на пазара, тогава Тръмп вероятно ще продължи да се противопоставя на политиката на балансиране, след което могат да последват и въпросните съдебни дела.