IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Глобализацията е избор, който трябва да отстояваме

За да се запази обществената подкрепа за нея обаче, трябва да се справим с негативните ефекти от свободната търговия

12:20 | 28.09.19 г. 15
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Настоящата година е натоварена за икономистите, занимаващи се с търговията. САЩ и Китай си размениха увеличения на митата, а Обединеното кралство решава как да прекрои своите търговски споразумения с ЕС и останалия свят след Brexit, пише за Financial Times Пайнелъпи Голдбърг от Йейлския университет, която понастоящем работи като главен икономист към Групата на Световната банка. 

Има по-сериозни доказателства за враждебна реакция срещу свободната търговия. Проучванията показват втвърдяване на общественото мнение спрямо нея в богатите страни, особено в САЩ. Макар че оценяват ползите за потребителите, американците все повече обвиняват свободната търговия за понижаването на заплатите и унищожаването на работни места. Договарят се по-малко търговски сделки, което прекратява възходяща тенденция, продължила десетилетия по време на безпрецедентната интеграция на световната икономика.

Промените в търговските политики и обществените нагласи, които помагат за тяхното стимулиране, имат значение. Дълго се смяташе, че повече търговия е неизбежна, тъй като транспортните разходи намаляват, а технологичните подобрения изглаждат пътя. Но изследванията показват, че промените в политиката и международното сътрудничество са изиграли решаваща роля. Глобализацията беше избор, поради което можеше да се обърне - поне частично - ако богатите страни бяха решили.

Има много доказателства за полезните ефекти от свободната търговия. Тя донесе ползи на потребителите чрез по-ниски цени и по-голямо разнообразие от продукти, като същевременно увеличава съвкупния брутен вътрешен продукт. В страните с по-ниски доходи тя също помогна за избавянето на стотици милиони от бедността. Изследванията обаче също така подкрепят общественото безпокойство по отношение на други ефекти от свободната търговия: печалбите не се усещат равномерно, а има и губещи.

Въздействието на търговията върху регионалните неравенства в рамките на по-богатите страни се очерта като централен въпрос. Може би най-известният пример е ефектът върху американския пазар на труда след влизането на Китай в световната търговска система в началото на 21 век.

Работните места в промишлените индустрии, които трябваше да се конкурират с нарастването на вноса от Китай като цяло бяха малко, но силно концентрирани в определени области. Когато тези индустрии се свиха, ефектите върху доходите и заетостта на местните работници бяха не само големи, но и постоянни. В дългосрочен план може да се надяваме, че изтласканите работници от тези индустрии скоро ще се прехвърлят в растящите нови. На практика този ход изглежда, че ще отнеме поне десетилетие.

За подобна предпазливост свидетелстват и изследванията на ефектите от свободната търговия в редица други страни. Изглежда, че регионалният аспект е ключов. Трудно е да се намери алтернативна заетост за засегнатите работници, тъй като голяма част от местната икономика е повлияна негативно. Хората рядко реагират чрез преместване в по-процъфтяващи райони.

Това поражда важно предизвикателство. Как най-добре да извлечем ползите от глобализацията от една страна, като същевременно защитаваме онези, които страдат от нея от друга? Всъщност това може в крайна сметка да са двете страни на една и съща монета. Ако не разработим начин за смекчаване на неравенствата и сътресенията, които може да причини свободната търговия, може да бъде по-трудно да поддържаме обществената подкрепа за нея.

Всичко това означава, че търговската политика трябва наистина да върви ръка за ръка с вътрешната политика. Все още има големи въпроси без отговор как това трябва да се случи. Традиционната социална държава често се фокусира върху подпомагане на хората чрез допълване на доходите. Трябва да знаем повече за това как да комбинираме тези ползи по ефективен начин с други видове интервенции, като например преквалификация на работници, подпомагане на преместването им в други региони или прилагане на „базирани на място“ политики, които изрично признават географската концентрация на търговското въздействие чрез подпомагане на местните икономики.

Аз и други участници в „Прегледа на неравенствата” на Института за фискални изследвания ще търсим решения на тези сложни политически въпроси през следващите четири години.

Потенциалната награда е да се изравнят последиците от глобализацията и в процеса да се поддържа подкрепа за политики, които могат - ако се управляват добре - да донесат големи и повсеместни ползи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:05 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

14
rate up comment 1 rate down comment 2
khao
преди 4 години
На базата на какво правиш това нелепо сравнение ? Сравняваш несравними неща, самозада ти пасне теориятаако ги сравниш със затвор, все едно се върнахме в комунизма. капиш !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 10 rate down comment 3
silverros
преди 4 години
Ако ние сравним държавите с клетка. То клетките имат избирателна пропускливост. Държавите трябва да са избирателно пропускливи. Разградения двор всички го разграбват.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 5 rate down comment 2
dr.5rov
преди 4 години
Глобализацията не е само търговия и производство. Това е много ограничено. Това е само следствие от този процес. Глобализацията е преди всичко способността да общуваш в рамките на света. Това се определя от технологините възможности на обществата. Способността да общуваш за някакво приемливо време в рамките на дадена територия определя до къде се е простирала "глобализацията" през цялото историческо развитие. Случвала се е непрекъснато и ще се случва. Въпросът е как ще се случва, защото тя може да се случва по много начини. Какъв ще е пътят по който ще се случва? Възможните пътищата са безброй? Очевидно какъвто и да е пътя, той ще е криволичещ и изпълнен с борба между отделните участници в този процес, а това са всички, в това число и ние. Няма как да е по друг начин.Дали някога този процес ще свърши? Кой знае. Някой може да каже, че вече е свършил и сега водим битките помежду си в един глобален свят за това кой каква позиция да заема в него.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 7 rate down comment 5
scott
преди 4 години
търговията и сделките не могат да бъдат глобализация.Може да търгуваш с векове у Токио, да станеш богат и пак да не си глобален.Глобализация имаме едва тогава, когато продадеш 1 тон риба в Токио и в същото време в ню йорк узнаят за това в реално време. Не само количеството, но и цената. което пък ти покачва акциите, щот си повишил печалбата. Между шумерите и викингите тгове не се наблюдава. некой продаде сребро на викинг в шумериа. тоз я се върне с енго да разкеже, я не. Още повече, цената на слеброто не е падала, щот некъде добили или спичелили количества, които ше дойдот на месниа пазар до 2-3 години /евентуално/, че и не са узнавали затова.ГЛОБАЛИЗАЦИОНЪТ СИ Е ГЛОБАЛИЗАЦИОН! И ТРЪМП СЕ ИЗПЛЮ ВЪРХУ НЕГО. ЧРЕЗ МИТАТА И ДИРЕКТИВАТА ДОЙЧЛАНД,ДОЙЧЛАНД УБЕР АЛЕС И ГРЕЙТ ЪГЕН!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 6 rate down comment 4
zelka007
преди 4 години
хммм ... виж колко неща добави към определението дето съм цитирал ...написал съм : търговия и сделки , а ти добавяш "безмитна" търговия и сделки и местиш датата за начало напред в историята . добавяш и нов ред в определението - глобално управление на глобалните сделки . добави и "безплатно споделяне" на знания и технологии . виж само с колко още неща натовари термина . така автоматично му прикачваш спорните моменти , които се коментират накратко в материала под който пишем ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 10 rate down comment 3
scott
преди 4 години
Сори,глобализацията съществува от 1945-та година.Започва със първиа губернатор на следвоенна япониа, който казва: *** що и в сащ и в япониа да се развива целия фронт на производство и наука, като може да митата даун, всека страна да прави само продуктите в която е добра и чрез продажбата им по целата безмитна територия да има пари да си купи топ нещата на другата? така ше се ускори разнитието, ше оцелеват качествените продукти и ше спичели съревнованието със соца. Ей тва е обще зето идеята. Що у шумериа и хилядатагодини назад нема глобалицом? Щото между шумерите и викингите, да речем, не е имало ЕДИННО КОМАВДВАНЕ, А САМО СДЕЛКИ и търгония. Глобализъмъ почва със единен поглед и сходна власт по целатата територия на сдружените. САЩ спичелиха най-ного от тва чудо, ама доните, кат един същи брежнев им каза: стига с тоя сив, където едни страни само споделят иновациите си, без да получават подобни насреща. че и безплатно. В тоз смисъл, глобализима умре с донито. и колкото и да искат везкресеване - нема а стане. крой на единното командване, убивай и забрави. пове до третата световна ше имаме протекционизъм.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 7 rate down comment 13
zelka007
преди 4 години
ако ти харесва в мъжка баня да гониш сапуна по пода с прави крака - си свободен да го правиш . стига да не го навираш в очите ни , не пречиш на никоко - приеми го като отстояване на джендъризма като част от глобализма ... обаче ако го правиш пред очите на хора несъгласни с това и ти нанесът средна телесна повреда (разбирай един хубав бой) приеми го като отстояване на глобалното мнение на мъжете за индивидуалните девиации - един вид пак отстояваме мението ни за джендъризма като част от глобализъма ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 6 rate down comment 14
zelka007
преди 4 години
отваряме wiki-то , все пак не сме в китай че да не може да го отваряме , и какво се чете на темата глобализация :Концепция : Хората взаимодействат помежду си през големи разстояния от хиляди години.История : Така Андре Гундер Франк, привърженик на теорията на зависимостта, смята, че глобализацията съществува от появата на търговски връзки между Шумер и Индската цивилизация през 3 хилядолетие пр.н.е. ... защото не си живял достатъчно дълго за да знаеш , да те светна че около 3000+2000 години е 5000 ( не те знам дали можеш и да смяташ :))) ) и мисля че покрива понятието "хилядолетен принцип"това сигурно е отговор на "Още не бях разбрал, че глобализмът е хилядолетен." ... ама айде да не кажеш че се заяждам излишно :)))а пък какво включва , има списък с избистряне на понятието от различни автори . аз лично бих приел това на МВФ от 2000 година за обобщаващо и завършено :- търговия и сделки- капиталови инвестиции и потоци- миграция и движение на хора- разпространение на знания и технологиисмятам че добавянето на марксистко-ленински философски абстракции е абсолютно излишно ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 18 rate down comment 4
ivan.kostov.39
преди 4 години
Джендърството и него ли трябва да отстояваме, като част от глобализма?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 7 rate down comment 17
zelka007
преди 4 години
пък и малко се интересуваш от различни неща извън списъка с опорки :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още