Частният сектор трябва да свърши своята работа относно климатичните промени

През следващия месец конференцията на ООН за изменението на климата, COP25, трябва да изработи правилник, който ще улесни бизнеса да бъде част от обединените действия в областта на климата, пише за Financial Times Йосуе Танака, управляващ директор за енергийната ефективност и климатичните промени в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). 

Но докато годишните разговори за климата на ООН напреднаха по много други фронтове, миналогодишната среща на върха не постигна споразумение по член 6 от Парижкото споразумение - относно пазарните механизми, необходими за постигането на тази цел.

Член 6 подкрепя международното сътрудничество. Парижкото споразумение изисква държавите да определят собствените си национално определени вноски (НОК), които понастоящем не са достатъчни, за да ограничат глобалното затопляне до 2 градуса над прединдустриалните нива.

Така че, за да насърчи държавите да станат по-амбициозни с течение на времето - да достигнат превишението от 2 градуса или дори да повишат амбицията си до 1,5 градуса, член 6 предлага използването на пазари за въглеродни емисии, за да се даде възможност на страните да си сътрудничат, търгувайки с квоти (кредити).

Това помага, като се позволи, да речем, на намалените емисии, произтичащи от швейцарски инвеститорски проект в Сенегал, да бъдат частично споделени от транзакционните страни, така че да няма двойно отчитане и всеки тон емисии да се брои. Чрез определяне как държавите могат да работят заедно за реализирането на дадена цел и след това за разпределяне на ползи, член 6 е от ключово значение за успеха на действията по климата.

Ефективността на разходите в резултат на подобно международно сътрудничество ще позволи на страните да направят повече на същата цена – допълнително и по-бързо намаляване на емисиите и създаване на благоприятен кръг, от който да се възползват всички без допълнителни разходи. Или споразумението може просто да помогне за по-евтино постигане на планираното намаляване на емисиите. По един или друг начин член 6 следва да помогне за създаването на необходимата гъвкавост за балансиране на амбицията за действие в областта на климата със социалната справедливост за онези, чийто поминък е отрицателно засегнат от планираните промени.