IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Има ли риск за курса на лева при влизането в еврозоната?

Експерти разказват опита на Унгария, Финландия и Естония

14:41 | 08.02.20 г. 10
<p>
	<em>Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg</em></p>

Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Ще се обезценят ли спестяванията ни? Това е въпросът, който вълнува обществото, след като вече бяха направени законови промени, с които след влизането ни в т.нар. „чакалня за еврозоната“, валутният курс може да бъде договарян.

В интервю пред БНР Ика Коронен, който работи във Финландската централна банка, отговаря категорично „не“.

Коронен е един от изследователите на явлението „валутен борд“ и „присъединяването към еврозоната“. Позицията си излага и Дюла Плешингер - член на Монетарния съвет в Унгарската централна банка. А какъв е естонският опит споделя макроикономистът проф. Карстен Стеър.

Литва, Латвия и Естония, често давани за пример в България, бяха последните, които се присъединиха към еврозоната. Мнозина виждат сходство в историята ни с бившите съветски републики, а други обръщат поглед към фиксираните валутни курсове, които Вилнюс, Рига и Талин поддържаха преди въвеждането на единната европейска валута.

„Естония беше първата държава, която създаде своя валута. Естонската крона бе въведена през юни 1992 или около година, след като станахме независими. Малко по-късно ни последваха Латвия и Литва. До 94-та година всички имахме наши си собствени валути“, казва проф. Стеър.

„Още с емитирането на естонската крона ние я обвързахме със стабилна валута - т.е. въведохме валутен борд, какъвто вие имате в България. Най-важното му значение е, че централната банка не може просто да печата пари без те да са обезпечени с валутен резерв“, допълва той.

„Литовският лит бе обвързан с долара - четири лита за един долар. Латвия избра по-различен подход и обвърза лата със специални права на тираж - т.е. кошница от валути, в които се включваха американският долар, германската марка, френският франк и японска йена. Практически обаче това означава валутен борд", казва още проф. Стеър.

Изборът е ясен - далеч от влиянието на Москва.

„Когато се присъединихме към Европейския съюз през май 2004 година, ние веднага обявихме, че искаме да заменим местните си валути с евро. Както добре знаете, първата стъпка беше да влезем в Механизма на обменните курсове. За Естония и Литва това се случи същото лято, а за Латвия - година по-късно“, казва проф. Стеър.

През 2004 г. към Европейския съюз присъединяват десет държави. Три от тях все още не са въвели еврото и нямат намерение скоро да го правят - Чехия, Полша и Унгария.

Дюла Плешингер, член на Монетарния съвет на Унгарската централна банка и председател на Унгарската икономическа асоциация, отбебязва: „Когато подписахме договора за присъединяване към Европейския съюз през 2004 година, ние поехме ангажимент да се присъединим към еврото в някакъв момент. Всъщност, ние бихме искали да го направим, но със сигурност искаме да не попаднем в капаните или да осъществим рисковете, които съвсем явно виждаме. Те са съвсем очевидни след 20 години съществуване на единната европейска валута“.

От двете десетилетия съществуване на еврото трябва да се извадят съответните поуки преди да се продължи напред, категоричен е Плешингер:

„Първото десетилетие беше история на успеха. Всичко вървеше добре, летяхме във въздуха от щастие. След това дойде бедствието. Има една институция - Центърът за европейски политики, който наскоро направи проучване, в което се обобщават най-важните моменти от 20-годишната история на еврото. Заключението е, че след две десетилетия единствено Германия и Нидерландия са победители от членството си в еврозоната“, коментира банкерът, като по този начин обясни твърде негативните послания на Унгарската централна банка за скорошното присъединяване към единната валута“.

„За Гърция, колкото и изненадващо да е, резултатът е горе-долу неутрален. Всички останали държави губят от потенциала си за растеж. Франция и Италия изгубиха от растежа си наистина много. Истината е, че еврото беше създадено твърде рано и на основата на твърде оптимистични очаквания“.

Призиви за първи стъпки към валутния механизъм ERM II се появиха миналата година, когато унгарският форинт изгуби много от стойността си.

„Колебливостта на курса на унгарския форинт е малко по-голяма, ако го сравним с полската злота или чешката крона. Все пак не трябва да забравяме, че Чешката централна банка се намеси и случаят при кроната е малко по-различен. Сега обаче нейният курс се движи горе-долу в същата линия, каквато на останалите валути от региона. Между другото, аз не мисля, че форинтът беше изключително слаб“.

След финансовата криза в еврозоната започва създаването на банков и капиталов съюз. Макар и те да не са напълно завършени, вече има създадени няколко институции, които отговарят за по-добър общ надзор и действие при кризи за страни от еврозоната, коментира Ика Коронен, финландски изследовател на явлението валутен борд.

„Вие, след като имате валутен борд и курс, обвързан - първо с германската марка от 1997 година, а след това и с еврото, практически сте част от еврозоната. Единственото, което не ви прави напълно ефективен член на валутния съюз, е фактът, че нямата думата при решенията, които се вземат във Франкфурт. Когато въведете еврото, гуверньорът на националната банка ще се присъедини към Управителния съвет на Европейската централна банка, а на експертно ниво представители на БНБ ще участват в различни комисии, което означава, че ще имат влияние върху решенията на високо ниво“.

Включително и за промяна на критериите от Маастрихт, които са задължителни за влизането в чакалнята, а след това и в еврозоната, например ограничение на дълга до 60%, а на дефицита до 3% от брутния вътрешен продукт.

Инфлационният критерии също защитава страните - членки от рязък скок на цените, смятат повечето експерти, но Унгария смята, че всичко това не е достатъчно.

„Ако погледнете резултатите на южните държави - Гърция, Испания и Португалия, дори - на Италия и Франция, ще видите, че критериите от Маастрихт изобщо не са адекватни. Погледнете колко голяма разлика има между държавите по отношение на пазара на труда и на финансовия сектор. Това веднага предпоставя различия във финансовите цикли, в интереса на бизнеса, в цялостната среда, което пък от своя страна означава нехомогенност“, казва Дюла Плешингер.

„Нашият гуверньор настоява за реформа на еврото и еврозоната. Той осъзнава, че критериите от Маастрихт нито са ефективни, нито адекватни за страните, които искат да бъдат нови членове към валутния съюз. Изпълняването на тези критерии не покрива всички рискове, които носи въвеждането на еврото“, добавя той.

Докато няколко от централноевропейските държави не бързат с въвеждането на еврото, има други - Дания и Швеция, които чрез референдум решават да не въведат единната европейска валута. Дания е част от „чакалнята за еврозоната“. И в двете държави допитването е направено още преди поставянето на основите на банковия съюз, опонира от своя страна Коронен. „В държави, които не са част от еврозоната, каквито са Дания и Швеция, има много сериозни дискусии дали също да не се присъединят към банковия съюз. Те осъзнават, че не са на масата за преговори, където се решава бъдещето на европейския банков сектор“, отбелязва той.

„Например - най-голямата скандинавска банка - Нордеа банк, се премести от Швеция във Финландия, защото ние сме част от банковия съюз и еврозоната. За тях банковият съюз е много важен, защото прави средата много по-предвидима и стабилна“.

Коронен говори в качеството си на независим икономист, но настоящата му работа е във Финландската централна банка, затова го питам - има ли опасност някоя държава да поиска България да промени валутния си курс, което събуди страхове за спестяванията на хората.

„Не мисля, че това е много реалистична възможност. Когато трите балтийски републики се присъединиха към ERM II и след това към еврозоната, никой не поиска от тях каквато и да е промяна на курса. Не очаквам това да бъде проблем за България“.

И отговорът от Талин. „Тук в Естония това беше много ясен и осъзнат избор, направен от политиците. Те заявиха, че присъединяването към еврото трябва да стане по същия курс, който сме имали от години и не трябва да има никакви промени в покупателната способност на хората“, казва Карстен Стеър.

Никъде не се наблюдава покачване на цените, обезценяване на спестяванията или други притеснителни моменти, допълва Карстен Стеър и припомня, че Словакия револвира валутата си през 2007 г. преди да влезе в еврозоната, което е точно обратният ефект на това, от което хората се притесняват.

И все пак, ако посланието от Талин и Хелзинки е да вървим смело към Франкфурт, където е централата на Европейската централна банка, какво ни казва Будапеща и представителят на централната банка Дюла Плешингер там? „Стискам палци България да бъде една от успешните истории на страни, присъединили се към еврозоната“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:17 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

10
rate up comment 3 rate down comment 1
serafima
преди 4 години
Такива статии се пускат, за да си тракат зъбите тези, които са загрижени, но не са нито специалисти, нито от властта. Има ли НОРМАЛЕН човек да отговори отрицателно на заглавието на материала? Има ли нормален експерт да твърди КАК ТОЧНО ПРИ НАС ще се развият нещата?Освен това другите от ЕС "РИТАТ, примират" за нас. Това да съблекалнята, пардон чакалнята само ние си плямпаме.Тази тема ни се подава от правителството и неговите Началници, за да не разсъждавате за запуснатите язовири, мръсния въздух, който ни трови, кражбите и далаверите. Миналото лято Борисов гордо покани Васил Божков и Гриша Ганчев в Министерския съвет (като едно време Политбюро решаваше въпросите на футбола - днес сал ЕДИН Борисов от бистришките тигри го прави. Сега Божков е низвергнат, но го няма да чуем неговата гледна точка.Познато защо, нали!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 7 rate down comment 1
Lucifer
преди 4 години
Докато има лев ще има и риск. След замяната му с евро проблема приключва завинаги, независимо колко ще ни заболи или не чак толкова, но поне ще за последно! А колко още ще треперим в чакалнята???... това е по сериозния проблем!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 12 rate down comment 10
ПИЧ
преди 4 години
Правителството трябва да слуша професора Ханке какво казва. Ама не го слуша !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 25 rate down comment 2
bgMan
преди 4 години
Нищо лошо за еврозоната и еврото но българите нямат доверия на муутрии и масони да взимат решения за подобни важни неща защото са твърде корумпирани и продажни ккопелетаа.А стопанска камара, съюзът на индустриалците и всички други подобни организации в икономиката дали ще се съгласят да не вдигат цените нито стотинка при приемане на еврото или по тази тема не са чак такива патриоти?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 9 rate down comment 9
Dr. Vatnikov
преди 4 години
С тоя ник кво очакваш да пиеш?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 22 rate down comment 15
Sandy
преди 4 години
Отдавна спрях да пускам коментари тук, но продължавам да преглеждам статиите и постовете. Изкуших се обаче да споделя нещо. Струва ми се, че политиците пуснаха нарочно мухата, за да посплашат и подбутнат народа да си обръща левовете в евро. Те всички, независимо кой от коя партия е ядат от едно канче и дрискат в едно и също гърненце. Всеки ден пускат подобни като тази статийка, с цел да поддържат напрежението, знаейки, че народа въобще не им вярва и ще прави точно обратното продължавайки да обръщат левчетата си. Правят го контролирано, за да няма паника и опашки, което ми намирисва на предварително уговорена и добре планирана акция. Въпроса е, каква им е далаверата от цялата работа. Защо им е нужен левов ресурс от няколко милиарда? Повечето милиарди в депозити вече са раздадени като кредити ! В лева или в евро народа и бизнеса тегли повече кредити? Те знаят още, че повечето българи са наивни, глупави и отново ще повярват на политиците и няма да отреагират и причинят паника. Освен това много от депозитите са срочни, дългосрочни и развалянето им ще донесе за вложителите им големи наказателни такси, което ще ги възпре. Или им трябват няколко милиарда лева или пък искат да се освободят от няколко млд. евро. Предполагам нещо замислено е всичко това, Дами Господа !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 22 rate down comment 14
mangalistan
преди 4 години
Колко силна да бъде една валута зависи само от доверието към нея...Индийската рупия може да е много стабилна но колко държави държат резерви в рупии? Относно еврото съм сигурен,че ще пием една студена вода отново...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 30 rate down comment 6
lozkhris
преди 4 години
Законите в българия са направени за да се нарушават безнаказано от хора, властимащи и партии, разполагащи с достатъчно парични знаци. разката смяна на курса малко преди влизане в ЕЗ е ясно какво ще цели - блиц-инфлация, но сериозна, прибиране на наличната левова паричната маса в обръщение и съответно нулиране на разни кредити с много нули... ама пак не за всеки. Капиш?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 29 rate down comment 8
bobi75
преди 4 години
Цялата статия 1:1 в dir bg . КОЙ нареди да се побликува навсякъде. Бас държа, че довечера в новините ще чуем същото. Голям страх или вече еврото намалява застрашително.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 17 rate down comment 24
Dr. Vatnikov
преди 4 години
Айде поредния клик-байт! Всеки ден по колко пъти ще пускате една и съща тема, при полоцение, че вече има закон, който регламентира курса?? Или повече кликчета = повече рекламка = повече приходи?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още