IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Може ли валутният борд в България да обхване и търговското банкиране?

Не банковите надзорници и регулатори трябва да гарантират, че проблемите с банките от мащаба на КТБ няма да се появят отново, твърдят Ханке и Танев

13:31 | 10.02.20 г. 14
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg</em></p>

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

От проф. д-р Стив Х. Ханке и проф. ДПН Тодор Танев

1997 г. беше и най-лошата и едновременно най-добрата година за България. Годината започна лошо. През февруари свръхинфлацията в страната достигна най-високата си стойност от 242% на месец (Ханке и Krus, 2013). В този момент нещата драстично се промениха към по-добро. На 1 юли бе приет Законът за валутния борд и Българската народна банка (БНБ), по-специално нейното управление „Емисионно“, започна да работи по правилата на валутния борд.

Тези правила изискват левът да бъде изцяло подкрепен от резерви на германската марка (сега резерви в евро) и да се търгува свободно по фиксиран валутен курс с марката (Ханке, 2016). С това реално левът се превърна в клонинг на германската марка и последваха добри новини.

Резултатите от въвеждането на валутния борд бяха незабавни и съществени. Годишната инфлация скоро след това се срина до 13% в средата на 1998 г. Лихвите също се сринаха, като основната ставка на БНБ спада от над 200% в началото на 1997 г. до 5,3% през октомври 1998 г.

И това не е всичко. Търсенето на лева, действащ по новите правила на валутния борд скочи нагоре. И както нощта следва деня, чуждестранните резерви в БНБ също скочиха нагоре. В крайна сметка единственият начин да се получи лев, беше чрез размяна на германската марка за лев по посочения фиксиран валутен курс. Чуждестранните резерви на БНБ се увеличиха от 864,26 милиона долара в края на 1996 г. до 2,485 млрд. долара в края на 1997 г. (Hanke, 2000 г.).

В допълнение към тези непосредствени положителни резултати валутният борд на България позволи на страната да издържи всички външни финансови кризи след 1997 г. - включително и срива на руската рубла през 1998 г., гръцката финансова криза от 2009 г. и голямата рецесия от 2009 г. (Ханке, 2018).

Валутният борд позволи на България също да устои на банковия срив през 2014 г. на Корпоративна търговска банка (КТБ) (Ханке и Секерке, 2014). Да. Катастрофата с КТБ не е причинена от системата на валутен борд (управление „Емисионно“ на БНБ), а поради неумението на другите две управления на БНБ „Банково“ и „Банков надзор“ да регулират и следят KTБ.

За разлика от повечето случаи, в които банковата и валутната кризи се сливат от едно време нататък, кризата с КТБ не причини смущение на българската валута. Благодарение на системата на валутен борд България не стана потърпевш от типична банково-валутна криза. На практика кризата остана ограничена единствено до банковия сектор. Така че валутният борд на България смекчи щетите, следващи от срива на КТБ.

Важно е да се отбележи, че валутният борд налага фискална дисциплина на българските политици и на фискалните власти, тъй като правителството не може да взема заеми от валутния борд (т.е. управление „Емисионно“ на БНБ). Вследствие на това след въвеждането на валутен борд през 1997 г. фискалният дефицит е строго контролиран и нивото на дълга на България спрямо БВП се е понижи. Наистина, фискалната дисциплина и намаляването на дълга направиха България фискален първенец в Европейски съюз (Ханке, 2002 & 2018).

Не трябва да се пропускат без споменаване и геополитическите аспекти на валутния борд. Както сподели бившият президент Петър Стоянов с един от нас (Ханке): „България би имала много по-големи затруднения да влезе в НАТО през 2004 г. и Европейския съюз през 2007 г., ако го нямаше доверието и стабилността, създадени от българския валутен борд“ (Ханке, 2016).

Не е изненадващо, че валутният борд на България е много уважаван и подкрепян от населението. Българите с право се гордеят с лева и онова, което е най-значимата посткомунистическа българска институция: валутният борд  (Ханке, 2018).

Последна актуализация: 05:32 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

13
rate up comment 4 rate down comment 3
ПИЧ
преди 4 години
Дайте линк към оригиналната статия, доколкото превода в някои случаи води до неразбиране на някои неща.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 27 rate down comment 1
dikens15
преди 4 години
Като ви чета коментарите стигам до извода, че такива умници като вас наистина си заслужават българските политици. Единствената застраховка и пречка против политико-банкерската мафия у нас това е борда. Както и единственото постижение на капитализма в България. И олигарсите заедно с политиците( силните за деня) заедно с банкерчетата ще правят всичко възможно да махнат тази примка от врата си, за да могат да си разиграват техните схемички и комбинации. Всички други приказки за износ, растеж, суверинитет са ала-бала приказки за шир потреба. Всеки, които твърди обратното или има нездрави намерения или е некомпетентен игнорант, който не съблюдава нашата действителност.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 9 rate down comment 15
studioaa
преди 4 години
Прибалтика е съвсем различен случай от България. В Литва/Латвия/Естония има валутен борд, но няма толкова много инфлация като у нас. У нас за малко над 20 години борд 1/3 от годините инфлацията е на север от 6% при допустимо 2% и даже имаме година с 12% инфлация 2008. В България инфлацията е на нивото като в Гърция/Италия/Португалия, а не като Прибалтика... България ще има съдба подобна на Гърция и останалите PIGS, ако не девалвираме лева преди влизането в еврозоната...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 9 rate down comment 15
studioaa
преди 4 години
Според мен ако България влезе в еврозоната със сегашния курс лев евро в страната ще има небивала дефлация, а не инфлация, както очакват повечето хора. Дори и да кредитен импулс в началото, то той ще угасне бързо. Причината е, че икономиката ни е в чужди ръце и печалбата се изнася зад граница от монополисти във всякакви сектори банки, бензиностанции, хранителни вериги, производители на авточасти и други. Освен това вносът е доста повече от износа. Ако тръгнем по гръцкия път с теглене на заеми да компенсираме загубите няма да издържим повече от 1-2 петилетки преди да се присъединим към самите гърци и даже да бием тяхното отношение ДЪЛГ-БВП. Гърция се присъединява към еврозоната с обменен курс, при който драхмата е силно-надценена спямо еврото, глупаво би било да повторим тяхната грешка...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 13 rate down comment 0
al64ad
преди 4 години
Понякога изненадваш ;);):)Освен с Гърция подобно нещо се случи и с Прибалтика
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 12 rate down comment 10
studioaa
преди 4 години
"Разбира се, българският народ харесва тъкмо тази черта на валутния борд да служи за усмирителна риза."Това твърдение не отразява истината съвсем точно. Истина е, че бордът ограничава М1 или т.н near money, но не ограничава обема на левовите кредити или депозити(няма фундаментална разлика между двете) не са ограничени по никакъв начин от борда, понеже те НЕ са "пари в обръщение". Така например е възможно да имаме 100 милиарда лева депозити и още повече кредити и да имаме само 14 милиарда евро валутен резерв при сегашния обменен курс. Такава схема би работила като добре смазана машина ако нямахме огромно отрицателно салдо и масово изнасяне изнасяне на печалба извън страната, а това поставя борда под заплаха от ликвидна криза, а не законодателно. Като влезем в еврозоната няма да бъде възможно да печатаме повече левове отколкото имаме евро както сега и паричните потоци на страната ще трябва да са балансирани в определени граници. Всеки път когато е нужно да вдигне количеството пари в обръщение ще трябва да се тегли кредит от ЕЦБ, който да се плаща от данъкоплатеца без да имаме възможност да контролираме лихвите както при борда. Освен това когато имаме голям отрицателен баланс няма да може да избегнем принудителна дефлация с цел да се намали изтичането на пари от страната,а това ще води със себе си принудително намаляване на цените и доходите както е за Гърция. Освен това девалвацията няма да бъде възможна както е в момента с борда - по всяко време с решение на парламента. Еврозоната е много по-рестриктивна система от борда и е абсолютна лъжа, че България ще престане да следва фискалната дисциплина.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 9 rate down comment 8
cymru
преди 4 години
Динозавърски анализ в ерата на Финтех иновациите.Не си струва да се хаби човек да опонира даже.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 12 rate down comment 5
data
преди 4 години
п.п.п Също така е добре , че се прави паралел с Гърция но ми се струва манипулативно , че се избягва паралел с Румъния
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 15 rate down comment 1
Boicho Popov
преди 4 години
Всъщност е посочено откъде е взет.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 12 rate down comment 6
data
преди 4 години
п.п. Относно първата част - никой не оспорва приносите на фиксираният курс , но би било добре да се разгледа какво би се случило с борда и растежа у нас ако не бяхме част от ЕС и не получавахме европейски помощи
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още