IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо „японизацията“ и „трайната стагнация“ са много лоши новини?

Развитите икономики могат да се сблъскат с проблемите на Япония, особено сега, когато пандемията от коронавирус чука на техните врати

09:00 | 22.03.20 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	Управителят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл.<em> Снимка: Bloomberg</em></p>

Управителят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл. Снимка: Bloomberg

Дори преди коронавирусът да нанесе своя удар на глобалната икономика, Марио Драги, бившият управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), сподели тревогата си относно т.нар. „японизация“. Джанет Йелън, бивш председател на Федералния резерв на САЩ, предупреди за „трайна стагнация“.

Те не са единствените, които напоследък използват тези припокриващи се, макар и малко неясни термини. Те обаче сочат едно и също заключение: фискалната политика е необходима там, където паричната политика е безсилна. Тоест, избраните длъжностни лица, които дърпат политическите конци на съответната нация, не могат да разчитат на централните си банкери да спасяват винаги колебливите икономики, пише Bloomberg.

1. Какво е японизация?

Това е термин, използван от икономистите, за да опишат състояние на хронично анемичен икономически растеж и слаба инфлация или дори дефлация, подобно на условията, с които се сблъсква Япония след огромния балон на пазара за недвижими имоти от началото на 90-те години. 

Терминът се използва за предаване на тревожната перспектива - често се възприема в Европа, която се разраства икономически от финансовата криза през 2008 г., като изключително дълбока икономическа мудност, от която е изключително трудно да се избяга.

Дори след като Японската централна банка (ЯЦБ) прие две извънредни форми на парично стимулиране - отрицателни лихвени проценти и покупки на активи на стойност повече от целия размер на третата по големина икономика в света - страната все още не може да се върне към положителен цикъл на растеж, достатъчно силен, за да генерира 2% инфлация след близо три десетилетия.

2. Какво е трайна стагнация?

Това е термин, първоначално измислен от харвардския икономист Алвин Хансен през 30-те години на миналия век, за да опише тенденция, при която зрелите индустриални икономики се насочат към нестабилност при липса на големи количества публични инвестиции.

По това време глобалната икономика е изпаднала в дълбока депресия и теории предлагат обяснение и начин за справяне. През последните години на фона на ниските нива на основните лихвени проценти след най-големия глобален спад след 30-те години на миналия век, друг икономист от Харвард - бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Самърс - съживи фразата, за да обхване основно същата идея.

3. Еднакви ли са?

По същество, да. Японизацията може да се разглежда като практическо проявление на теоретичното понятие „трайна стагнация‘ , като характеристиките съответстват на тези, които са засегнали специално Япония. Бързо застаряващото и намаляващо население на страната допринесе за забавянето на икономическата активност и за слабата инвестиционна среда въпреки ултра ниските лихви, предоставени от ЯЦБ. Банковият регулатор на страната също се оплаква от дефлационното мислене, което владее потребителите и компаниите, което възпрепятства по-високите разходи или по-високите цени.

Примерът на Япония поражда опасения сред други държави относно тяхното бъдеще. "По същество сме на мястото на японците", каза Самърс пред Bloomberg Television на 12 март. "Това е място, от което много трудно можем да се измъкнем", допълва той.

Последна актуализация: 06:32 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още