IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Подражателните политики срещу коронавируса скоро ще се изчерпат

Постъпването както правят другите беше критично важно, за да се увери обществото, че ситуацията е под контрол, но условията ще се променят

10:45 | 15.04.20 г. 1
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Getty</em></p>

Снимка: Getty

Да правиш както правят другите може да ти спаси живота, пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии и член на виенския Институт за социални науки.

През 2015 г. въоръжени бойци от групата „Ал Шабаб“ щурмуват колеж в Кения. Те вземат студенти за заложници, като помилват само онези, които са могли да докажат, че са мюсюлмани, рецитирайки ключов пасаж от Корана. Останалите били застреляни.

Една студентка християнка наблюдавала какво се случва с нейните състуденти и бързо наизустила пасажа. Както Мишел Баделей твърди в „Подражатели и инакотворци”, момичето „спасило собствения си живот чрез социално обучение, като е събрало информация за избора на другите и неговите последствия“.

Тази логика на подражанието обяснява основния парадокс на европейския отговор на епидемията от коронавирус. Кризата принуди обществата да залитнат към национализма, а не да си сътрудничат. В същото време обаче правителствата проявяват неограничен ентусиазъм да копират на практика един и същ пакет от политики за спиране предаването на болестта - въпреки факта, че социалните традиции и състоянието на обществените здравни системи са много различни във всяка държава членка на ЕС.

Защо правителствата, които не желаеха да си сътрудничат в началните етапи на кризата, сега са толкова склонни да приемат същите политически подходи? Отговорът може да е в рязкото разграничение между политиката в момент на несигурност и политиката на риск, направено от американския икономист Франк Найт в неговата работа от 1921 г. „Риск, несигурност и печалба“. Найт приема, че макар бъдещето по принцип да е непознаваемо, рискът все пак е измерим. Той може да бъде оценен с помощта на данни, при условие че са се случвали подобни ситуации и преди. Несигурността, от друга страна, касае резултати, които не можем да прогнозираме или никога не сме виждали.

Пандемията от Covid-19 е такъв момент на неизмерима несигурност. В ранните етапи на кризата, когато масовото тестване не беше възможно, правителствата не можеха да претеглят разходите и ползите от политики като социалното дистанциране или икономическото спиране.

В този сценарий най-отговорният ход на действие е да се допусне най-лошото и да се заеме позицията с най-много избягване на риска. Управлението на риска е обичайната работа на демократичните правителства. Справянето с несигурността е нещо много по-различно.

Всред тази несигурност правителствата трябва да проявят готовност да предприемат извънредни мерки, дори да не са сигурни, че ще сработят. В същото време те искат да избегнат предприемането на действия, които биха могли в ретроспекция да бъдат поставени под въпрос от гражданите, които добре знаят какво се прави в други страни.

Постъпването както правят другите става критично важно, за да се увери обществото, че ситуацията е под контрол - и да се убеди то в необходимостта да се стои вкъщи, да се носят маски, да се затварят бизнеси и търпеливо да се спазват всички останали политики.

Представете си за момент, че половината държави в Европа са решили да наложат блокади, докато останалите са избрали да избегнат строгите мерки. Политическият натиск върху правителствата от двете страни да променят курса би бил почти непоносим. Представете си също, че някои от демократичните правителства са въвели извънредно положение, а други - не, макар че оповестяват сравними цифри за броя на заразените и умиращи от вируса хора.

Различните отговори в този случай могат да доведат до срив на доверието. Така че е лесно да се разбере защо правителствата в Европа имаха силен стимул да копират политиките, приети от страните, ударени първи от пандемията, макар и да не са убедени, че това са най-добрите възможни подходи.

Швеция сега е единствената държава в ЕС, която отхвърля политиката на „социално дистанциране“ и икономическо блокиране. Като такава тя е най-добрата демонстрация на рисковете за инакотворците. „Хората започват да се питат дали другите са глупави и параноични? Или Швеция греши?“, коментира пред ​​Guardian Орла Вигсо, професор по кризисна комуникация университета на Гьотеборг. Ако шведските болници сега се претоварят и броят на смъртните случаи започне да нараства, правителството в Стокхолм, като неприемащо възприетата гледна точка, ще плати по-висока политическа цена от другите в ЕС.

Въпреки че логиката за подражание работеше добре, докато на правителствата им липсваше надеждна информация за коронавирусната криза и нейните ефекти върху икономиките, ситуацията може скоро да се промени. Да се продължи със следването на стадото, докато институциите започват да събират повече информация за разпространението на Covid-19 в техните собствени страни (с други думи ситуация, в която неизмеримата несигурност се заменя с обикновен риск), ще бъде грешка.

Когато става въпрос за решението кога и как държавите да започнат да разхлабват строгите ограничения и как ще компенсират бизнеса и работниците - Франция, Испания и Италия започват да разглеждат тези варианти сега, тъй като кривата на заразата при тах е в плато - разнообразните срокове и подходи ще да бъдат знак за здравословна политика.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 01:53 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

1
rate up comment 4 rate down comment 0
Hahoto
преди 4 години
Снимката на автора на статията сложена от Инвестора, изчерпва темата!:)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още