Още стимули в САЩ биха задушили възстановяването

Най-голямото предизвикателство за демокрацията възниква, когато тя се изправи пред голяма криза по време на изборна кампания, тъй като критичната необходимост от сериозен дебат неизбежно е затъмнена от политическото позьорство и опортюнизма, пишат за Wall Street Journal Фил Грам, бивш председател на Сенатската банкова комисия, и Майкъл Солън, партньор в US Policy Metrics.

По-малко от два месеца откакто САЩ започнаха да се борят с пандемията от Covid-19, Вашингтон вече прие три стимулиращи пакета, които ще увеличат федералните разходи с 50%, ще учетворят бюджетния дефицит, ще изразходват двойно повече от настоящите данъчни приходи и ще отприщят най-голямата парична експанзия след Гражданската война.

Новите разходни ангажименти вече се почти два пъти по-големи от загубата на брутен вътрешен продукт, претърпяна при рецесията през 2008 г., и с 20% повече от всички частни заплати, изплатени през последното тримесечие на 2019 г. И все пак само мъничка част от парите достига до планираните бенефициенти. Вероятно е евентуален допълнителен стимул да навреди на възстановяването повече, отколкото би помогнал за смекчаване на кризата, смятат Грам и Солън.

Въпреки че все още много неща не се знаят за коронавируса, все по-вероятно е съществуващите и новите лекарства, заедно с нарастващата наличност на тестове, да намалят значително опасността, която вирусът представлява за повечето американци, до началото на лятото. С изследванията, финансирани на безпрецедентни в човешката история нива, американците могат да бъдат достатъчно сигурни, че ще бъде разработена ефективна ваксина, която може да бъде на разположение за изпитания върху най-застрашените още през есента.

По същото време икономиката би трябвало да започва да се възстановява. Това означава, че всякакви допълнителни държавни разходи трябва да достигнат предвидения получател до есента, за да противодействат на вредата от икономическото спиране. След като възстановяването веднъж е в ход, частният бизнес, обезкървен от загуби, ще трябва да набере капитал и ще се конкурира директно с федералното правителство за наличното финансиране.

В периода след Втората световна война до 2019 г. федералното правителство е вземало назаем средно 2,1% от БВП всяка година. При прогнозен дефицит от 1,1 трилиона долара преди пандемията, 2,4 трилиона долара нови разходи и рязък спад в краткосрочните приходи заради свиващата се икономика, правителство се очаква да заеме средства в размер на 20,6% от БВП през 2020 г. Това е повече от всички частни инвестиционни разходи през 2019 г.

Освен ако Вашингтон не се нагърби да финансира и насочва възстановяването, вместо да разчита на частните капитал и инициатива и на свободната предприемаческа система, всички тези нови държавни заеми ще изтеглят кислорода, от който ще се нуждае едно мощно възстановяване. САЩ са в опасност да върнат на практика забравения проблем с държавното заемане, което изтласква частните инвестиции и повишава лихвите и инфлацията.

Част от проблема е, че дори и във време на ожесточена партизанщина почти винаги може да се намери кризисен консенсус за харчене на голяма сума пари от данъкоплатците. Второ, тъй като винаги е било ясно, че ще спечелим войната срещу коронавируса, политиците и заинтересованите групи от началото се съсредоточават върху това, което искат да изглежда икономиката впоследствие. За тези, които искат растящата икономика, която имахме преди кризата да се появи отново - група, която по презумпция включва повечето републиканци - целта трябва да бъде да победим болестта и да отворим отново бизнеса, като в същото време свеждаме до минимум дългосрочното преоформяне на икономиката, причинено от правителствените програми, възприети по време на рецесията.

От самото начало е ясно, че демократите в Конгреса се стремят да използват кризата за трайно разширяване на държавните разходи и ролята, която правителството играе след това. Тъй като по своята природа войните са склонни да разширяват и овластяват правителствата дълго след края на конфликта, демократите имат голямо предимство в усилията си да определят постпандемичната Америка.

Отговорният подход е Конгресът да забави разглеждането на новите разходи до изпълнението на първите три програми. Междувременно президентът и законодателите могат да използват своите възможности за препрограмиране, за да прехвърлят средства от програми, които не работят, към такива, които работят. Конгресът още не е съставил бюджет и не е приел финансов законопроект за новата фискална година, която започва на 30 септември. Всякакви допълнителни програми, които ще извършват плащания след началото на новата фискална година, трябва да бъдат финансирани от законопроектите за 2021 г., при които новите разходи ще бъдат принудени да се конкурират със стари, по-малко ключови приоритети. Ако жизненоважни програми, като заемите за малкия бизнес, изтекат преди 30 септември, самото им финансиране може да бъде обсъдено за целево удължаване.

Въз основа на вече приетите масивни програми и решението да се използва Федералният резерв като кризисен кредитор, ролята на правителството в Америка след коронавируса ще бъде значително разширена. Ако бъде прокаран друг мащабен разходен законопроект, капацитетът на частния бизнес и банките да ръководят възстановяването може да бъде ограничен. В такава среда би коствало само една крачка на демократите да изискат програма за възстановяване в постдепресионен стил и да призоват Федералния резерв да служи като кредитор на възстановяването. Правителството ще насочва възстановяването, а Фед ще разпределя кредита. Дали това е бъдеще, за което повечето американци искат да се борят?