Светът се нуждае от един геополитически ЕС, но такъв още не се задава

Урсула фон дер Лайен, бивш германски министър на отбраната и протеже на Ангела Меркел, понастоящем председател на Европейската комисия, многократно е казвала, че Европа трябва да мисли и да действа геополитически. Тя е права, но съдейки по последните събития, скоро не се задава геополитически ефективен Европейски съюз, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal. 

Това отчасти е проблем на процеса. Европейският съюз не е създаден за висока скорост. По важни външнополитически въпроси, при които всяка от 27-те държави членки може да блокира решения с вето, постигането на консенсус изисква толкова много компромиси, че окончателната политика често губи всякаква последователност и реални шансове за успех. Толкова време е необходимо, за да се стигне до този тип неефективно политическо решение, че докато ЕС пристигне на гарата, влакът вече е потеглил.

Вземете кризата в Беларус. След седмици спорове Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, свика 27-те външни министри на съюза в Брюксел за кулминационна среща. Планът беше да се подкрепят протестите в Беларус срещу изборните измами и да се възпре Русия, като се наложат санкции срещу ключови поддръжници на режима. Но нищо не излезе от срещата. Правителството на Кипър, избрано от около 900 хиляди граждани в своята част от острова, отказа санкции срещу Беларус, докато останалата част от ЕС (с население около 440 милиона) не предприеме мерки срещу Турция във връзка с техен спор. Нова среща на високо равнище е насрочена за 12 октомври. Кремъл - който упражнява значително влияние върху Кипър благодарение на дълбоките си банкови и финансови връзки - сигурно се тресе от страх.

Правилото за единодушие би могло да бъде променено, така че външнополитическите решения да се вземат с мнозинство. Но самата реформа също изисква единодушно съгласие, като е трудно да си представим, че страните членки, големи или малки, ще се откажат от ветото си.

Но става въпрос и за нещо повече от проблем с процеса. Европейският съюз няма собствени въоръжени сили, а дипломатическата му служба има ограничени правомощия и трябва да се конкурира с дипломатите на страните членки, за да направлява световни събития. Германия, Франция и Италия, най-мощните държави в съюза, често говорят развълнувано за необходимостта от обща външна политика на ЕС, но когато стане напечено те остават привързани към собствените си възгледи и национални интереси. Италия и Франция подкрепят противоположни страни в либийската гражданска война. Що се отнася до спора, който изправя Кипър и Гърция срещу Турция относно въглеводородните ресурси в Източното Средиземноморие, Франция изпрати военни кораби в района в подкрепа на гъркофоните. Германия, в която има около три милиона турски имигранти и която се опасява, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще отприщи нова дестабилизираща бежанска вълна, се опитва да посредничи за компромисно решение и не иска да бърза със санкции, които биха разгневили турците. Нито Париж, нито Берлин смятат, че Борел трябва да има властта да разрешава разногласията им.

На ниво външна политика Европейският съюз често изглежда не толкова като отделен играч, преследващ стратегическа визия, колкото като група от конкуриращи се средни и по-малки държави, които се стремят да са отслабят взаимно. Дори когато ЕС говори с един глас, посланието му често остава нечуто. Не само суперсилите САЩ, Китай и Русия пренебрегват Европа, когато им е удобно. Средни играчи като Турция, Израел и Иран се противопоставят на Брюксел без особен страх.

Докато ЕС се раздира от спорове, в съседство нещата продължават да се влошават. След като беларуският лидер Александър Лукашенко се принуди да се обърне за помощ към Владимир Путин, за да оцелее, Русия сега изглежда има възможност да привлече Беларус в много по-близка и зависима орбита. Отчуждението на Турция от Европа продължава да се задълбочава. Войната в Сирия протича до голяма степен така, сякаш ЕС не съществува. Никой не очаква Брюксел да има думата при разрешаването на арменско-азербайджанската криза. Европа загуби позиции спрямо Китай в Африка и беше поставена в трудна ситуация от неотдавнашното преориентиране на арабите от Персийския залив от палестинците към Израел.

Много се изписа за това как неконвенционалните, разрушителни и понякога противоречиви външнополитически възгледи на Доналд Тръмп са подкопали западния съюз. Критиците на американския президент имат право, но неспособността на ЕС да действа ефективно на международната сцена е много по-сериозната тревога - и много по-трудната за отстраняване. Фон дер Лайен е напълно права, че светът се нуждае от една геополитическа Европа, но тя още не е разкрила стратегия за създаването й.