Лагард: Икономическото възстановяване губи скорост по-бързо от очакваното

Новите случаи на коронавирус представляват ново предизвикателство пред общественото здраве и перспективите за растеж на еврозоната и световните икономики. В светлината на втората вълна на вируса Европейската централна банка остави без промяна паричната си политика, но даде ясен знак за ново облекчаване на следващото си заседание през декември.

"Икономическото възстановяване на еврозоната губи скорост по-бързо от очакваното след силно, но частично и неравномерно възстановяване на икономическата активност през летните месеци. Нарастването на случаите на COVID-19 и свързаното с това засилване на мерките за ограничаване на вируса тежат върху активността, което представлява явно влошаване на близката перспектива", коментира председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференцията след края на редовното заседание на банката.

"Всъщност, докато активността в производствения сектор продължава да се възстановява, активността в сектора на услугите се забавя видимо. Въпреки че мерките за фискална политика подпомагат домакинствата и фирмите, потребителите са предпазливи в светлината на пандемията и нейните последици върху заетостта и доходите. Освен това по-слабите баланси и повишената несигурност относно икономическите перспективи тежат върху бизнес инвестициите", заяви Лагард.

Според нея мерките на паричната политика, които банката предприе от началото на март, помагат да се запазят благоприятни условия за финансиране за всички сектори в еврозоната, като по този начин предоставят решаваща подкрепа за подпомагане на икономическата активност и за запазване на средносрочната ценова стабилност.

Тя обаче подчерта, че новият кръг от макроикономически прогнози през декември ще позволи цялостна преоценка на икономическите перспективи и баланса на рисковете. "Въз основа на тази актуализирана оценка Управителният съвет ще калибрира своите инструменти според случая, за да отговори на разгръщащата се ситуация и да гарантира, че условията за финансиране остават благоприятни за подпомагане на икономическото възстановяване и противодействие на отрицателното въздействие на пандемията върху прогнозираната инфлация", заяви Лагард.

По отношение на лихвените проценти Лагард беше категорична. „Ще запазим ключовите лихвени проценти на ЕЦБ непроменени. Очакваме те да останат на сегашните си или по-ниски нива, докато не видим, че перспективите за инфлация стабилно се доближават до ниво, достатъчно близко до, но под 2% в рамките на нашия прогнозен хоризонт", каза тя.

Банката ще продължи своята спешна програма (PEPP) с обем от 1,35 трилиона евро. "Ще извършваме покупки на нетни активи по PEPP поне до края на юни 2021 г. и във всеки случай, докато Управителният съвет прецени, че фазата на коронавирусната криза е приключила. Ще реинвестираме плащанията по главницата от падежи на ценни книжа, закупени по PEPP, най-малко до края на 2022 г.", каза председателят на ЕЦБ. 

След като Кристин Лагард представи последното решение на паричната политика на Европейската централна банка, се очаква нови данни да покажат, че еврозоната е потънала за трети пореден месец в дефлация - нещо, което е правила само два пъти преди това, пише Financial Times.

Очакваше се тази седмица страхът от затъване на Европа в цикъл на слаб растеж в японски стил, отрицателни лихвени проценти и инфлация под нулата, да доминира в дискусиите сред политиците на ЕЦБ въпреки вероятността да не предприемат незабавни действия.

Мрачните данни за ценообразуването в петък ще бъдат придружени от рядка добра новина за еврозоната, като се очаква данните за брутния вътрешен продукт да покажат рекорден ръст от близо 10% между второто и третото тримесечие, отскачайки от дълбоката рецесия през първата половина на тази година.

Но тези цифри вече изглеждат остарели, тъй като новите случаи на заразени с коронавирус и затягането на правителствените ограничения, включително във Франция, Италия и Испания, заплашват да въвлекат блока от 19-те държави с единна валута в двойна рецесия.

В отговор на мрачните перспективи Лагард сигнализира ясно, че през декември вероятно ще има повече стимули.

Предизвикателството за председателя на ЕЦБ е, че докато еврозоната се приближава до поредния спад и правителствата все още се карат около детайлите на фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, нарастват съмненията относно способността на централната банка да извади икономиката от кризата.

„Проблемът е, че четвъртото тримесечие изглежда като катастрофа“, коментира Лукреция Райхлин, професор по икономика в Лондонското бизнес училище и бивш ръководител на научните изследвания в ЕЦБ. „Трябва да избягваме грешките на Япония, а това означава да водим по-добре както фискалната, така и паричната политика по съгласуван начин“, каза той.