IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ЕЦБ праща кърваво писмо на големите банки

Засега обаче анализаторите смятат, че рискът е малък коронакризата да се превърне и в банкова или финансова

21:42 | 04.12.20 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Сградата на ЕЦБ във Франкфурт. <em>Снимка: Bloomberg LP</em></p>

Сградата на ЕЦБ във Франкфурт. Снимка: Bloomberg LP

Андреа Енрия бие алармата. Върховният банков надзорник на Европейската централна банка (ЕЦБ) не е доволен от това как някои банки се справят с предстоящите неизпълнения на заемите в рамките на кризата. Ето защо той изпрати писмо до изпълнителните директори на най-големите европейски кредитни институции в петък, за да проявят максимална грижа при измерването на кредитните рискове.

Банковият надзор на ЕЦБ установи, че в тази област банките процедират протичат съвсем различно, пише Енрия. С оглед на пандемията е „все по-важно за банките да гарантират, че рискът в техните баланси се оценява, класифицира и измерва по подходящ начин“. Това е единственият начин да се намерят навременни и подходящи решения за финансово затруднените длъжници, пояснява той. 

В четвъртък Енрия заяви, че подходът на банките към коронакризата може грубо да бъде разделен на три категории: Първата група банки проверява всеки клиент, за да види дали има повишен риск от неизпълнение поради кризата.

Като предпазна мярка втората група формира много общи резерви за риск, без да проверява всеки клиент. Третата група просто чака да види какво ще се случи - и с това насочва финансовите регулатори срещу себе си.

Сега ЕЦБ възнамерява да се концентрира по-специално върху тази трета група. Трябва да се предотврати наличието на скални ефекти, когато много заеми не се връщат, а преди това банките не са заели достатъчно провизии, каза Енрия.

Системно важните банки трябва да имат добре структурирани процедури за оценка на кредитоспособността, „за да могат своевременно и ефективно да разграничат жизнеспособните от неустойчивите длъжници и, ако е необходимо, за всеки отделен случай“, пише Енрия. „Изтичането на срока на съществуващите мерки на  държавна подкрепа също трябва да се вземе предвид“, пояснава още той.

Управителните органи на банките трябва да отговорят на писмото на ЕЦБ до 31 януари 2021 г. и да обяснят как възнамеряват да се справят с кредитните рискове в бъдеще. Освен това ЕЦБ възнамерява да „използва широка гама от надзорни инструменти за активно проследяване на всички аспекти на настоящото писмо“.

Банките са заплашени от сериозни рискове през 2021 г.

Изявленията на Енрия показват, че притесненията на ЕЦБ за банките отново са се увеличили през последните седмици. Още в началото на октомври той предупреди в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt, че обемът на лошите заеми може да се увеличи до 1,4 трилиона евро в екстремни случаи. Това би било по-висока сума от постигнатата след финансовата криза от 2008 г.

С кървавото си писмо сега Енрия подклажда дебата дали коронакризата рано или късно ще се превърне и в банкова криза. Засега повечето банкови мениджъри, финансови надзорници и анализатори са оптимисти, че това няма да се случи, но подновеното икономическо блокиране в много страни определено увеличи опасностите.

„Вероятността за финансова криза е ниска, но навлизаме в 2021 г. със значителни рискове“, предупреждава финансовият експерт Софи Лий от Moody’s. Поради това рейтинговата агенция даде на повече от три четвърти от всички банки отрицателна перспектива - в сравнение със само 14 процента през миналата година.

Moody’s предупреждава, че нарастването на броя на положителните COVID-случаи и блокиранията в много страни може да доведат до дори още по-висок срив на икономиката, отколкото се предполагаше. „Тази несигурност, съчетана с изтичането на програмите за помощ, представлява основен риск за банките“.

Германските кредитори досега се справят сравнително добре с кризата благодарение на обширните мерки за държавна помощ за компаниите. От следващата година обаче банките ще трябва да се подготвят за няколко вълни на неизпълнение на заеми, предупреди Феликс Хуфелд, ръководител на финансовия надзорен орган Bafin, в интервю за Handelsblatt. „Първата вълна може да бъде в началото на 2021 г., когато задължението за подаване на молба за несъстоятелност влиза отново в сила “. Тъй като банките имат по-дебели капиталови буфери в сравнение с финансовата криза през 2008 г., финансовата система като цяло е стабилна. „Някои от най-слабите банки обаче вероятно няма да преживеят кризата и ще напуснат пазара". 

Германската централна банка (Bundesbank) предупреждава, че значително повече компании ще фалират през първото тримесечие на 2021 г. и че в резултат броят на заемите с риск от неизпълнение ще се увеличи. Bundesbank изчислява, че неизпълнението по задълженията в германските банки вероятно ще се утрои до 0,8% от кредитния портфейл. Общата тежест би възлизала на общо около 13 млрд. евро.

Герхард Хофман, член на борда на Федералната асоциация на кооперативните банки (BVR), очаква несъстоятелността на компаниите да се увеличи с 20 до 30 процента през 2021 година. От негова гледна точка произтичащата от това тежест за банковия сектор е управляема. И призовава финансовия регулатор да не говори за банкова криза.

„На този етап банковите надзорници носят специална отговорност, когато правят публични изявления“, предупреждава Хофман, който е работил в Bundesbank дълги години. „Индикациите за по-високи рискове са разбираеми. Не бива обаче да се създава впечатлението, че предстои следващата системна криза в банковия или финансовия сектор“, пояснява той.

„На този етап банковите надзорници носят специална отговорност, когато правят публични изявления“. Герхард Хофман, BVR

Кристоф Шаласт, професор по бизнес право във Frankfurt School, също посочи в интервю за агенция Ройтерс, че германските банки имат сравнително малко лоши заеми по своите баланси в сравнение с други европейски страни. За цяла Европа той приема, че обемът на заемите с риск от неизпълнение ще се удвои до 800 млрд. евро през следващата година.

В европейската банкова индустрия оценките за последиците от коронакризата понякога са много различни. В допълнение към скептиците, които естествено включват органа за финансов надзор, има и няколко банкови мениджъри, които предупреждават срещу твърде много илюзии.

Филип Брасак, ръководител на голямата френска банка Crédit Agricole, заяви пред Handelsblatt, че не разбира дискусията за евентуална банкова криза. „Разбира се, има малко по-високи рискове, но аз ги считам за управляеми. Мисля, че страхът от гигантска вълна от корпоративни фалити е преувеличен".

В Crédit Agricole разходите за риск са се удвоили през първите девет месеца в сравнение с предходната година, но базираната в Париж банка е постигнала възвръщаемост на собствения капитал от десет процента, казва Брасак. Освен това напредъкът в развитието на ваксините го карал да бъде уверен, че пандемията скоро може да бъде овладяна. „Убеден съм, че бавно, но сигурно наближаваме края на кризата“.

Най-лошото е зад гърба ни?

Рейтинговата агенция Fitch също е предпазливо оптимистична. „2021 г. ще бъде поредната предизвикателна година за западноевропейските банки, но ние очакваме рамковите условия да се стабилизират след трудната 2020 г.“, казва експертът по банковото дело на Fitch Оливия Перни Гийо.

През първите девет месеца на годината всички големи европейски банки са отделили значително повече пари за предстоящи неизпълнения на заемите, въпреки че броят на действителните неизпълнения все още на много места е управляем. Финансовият директор на Deutsche Bank Джеймс фон Молтке е на мнение, че кредиторът вече е достигнал своя връх в обезпечаването на риска. 

Анализаторите са на подобно мнение. Те изчисляват, че най-голямата финансова институция в Германия ще трябва да създаде резерви за риск от почти два милиарда евро тази година и след това – само за 1,8 милиарда евро през 2021 година. Подобно изглежда и положението в конкурентната Commerzbank. Анализаторите очакват резерви за риск от 1,5 милиарда евро през 2020 г. и 1,3 милиарда евро през следващата година.

Финансовият директор на Commerzbank Бетина Орлоп заяви през ноември, че е трудно да се предскаже какви последици ще има настоящото блокиране и как ще се развие ситуацията през 2021 г. „Не очакваме цунами от фалити през януари, но може да има някои фалити през първия месец на годината“.

“2021 г. ще бъде поредната предизвикателна година за западноевропейските банки, но ние очакваме рамковите условия да се стабилизират след трудната 2020 г.“ Оливия Перни Гийо, Fitch


Коронакризата, разбира се, не засяга еднакво всички банки. Кредиторите, които са отпуснали много заеми на индустрии като кетъринг, туризъм и търговия на дребно, трябва да се опасяват най-много от въздействието. Тъй като в много случаи това са по-малки компании, експертите очакват последиците от коронавируса да засегнат непропорционално силно регионално активните кредитори.

Членът на борда на BVR Хофман не споделя тази оценка. Кооперативната финансова група е удвоила собствения си капитал през последните десет години до 116 млрд. евро и по този начин е добре оборудвана за преодоляване на реалната икономическа криза. „Когато подкрепяме нашите клиенти с заеми, ние продължаваме да разглеждаме рисковете като лесно управляеми, дори ако кредитните рискове трябва да се проверяват редовно“, казва Хофман.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 02:51 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още