IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Минало незабравимо за българската енергетика

Историята на водните централи по Дунав може да се проследи десетилетия назад, а реализацията им още стои в бъдеще време

08:10 | 11.12.20 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg LP</em></p>

Снимка: Bloomberg LP

Така се получава, че през годините в енергетиката се появяват ефектни проекти, които предизвикват еуфория, а при по-внимателен оглед се оказва, че става дума за идеи, хрумнали ни още в средата на 20 век и останали нереализирани десетилетия.

Примерите са безброй, включително и амбицията за втора ядрена централа в Белене - проект започван и зарязван многократно в последните 40 години. Площадката на централата е одобрена с решение на Министерския съвет още през 1981 година и след няколко официални церемонии по "първа копка" още чакаме развитието на проекта.

Изтупани от прахта, повечето от тези идеи днес се оглеждат за допустимост за европейско финансиране, особено сега, когато България има да харчи 12 млрд. лева за устойчиво възстановяване.

Най-тлъстото перо от тези пари - 4,5 млрд. лева, са за зелени проекти, но в областта на енергетиката фокусът на правителството в момента е изграждането на енергийно ефективно осветление за почти половин милиард лева. Още толкова ще бъде дадено за модернизирането на енергийната мрежа и подготовката ѝ за навлизането на още възобновяеми енергийни източници, каквито са насоките на Брюксел.

Тези заявки вече получиха критиката на бизнеса, че не се търсят възможности за изграждане, а само за пестене, което трудно ще генерира устойчив икономически растеж. От Президентството също лансираха списък с идеи, които се оказаха разработени още преди десетилетия, но даващи днес интересни алтернативи.

Един от най-важните въпроси пред България е как да бъдат заместени въглищните мощности, които няма още дълго да бъдат вариант за производство на енергия в Европа. Възобновяемите източници не могат да бъдат единственото решение, не и докато няма реализирани проекти, до голяма степен условно съхраняващи енергия. Защото не става дума за батерии, които да складираме на опразнените площадки в Маришкия басейн, а енергийни съоръжения, които произвеждат електроенергия, когато липсва, и зареждат "батериите", когато токът е в излишък.

Такъв например е ПАВЕЦ "Чаира". Строителството на каскадата започва през 1980 година и идеята е горният изравнител (яз. "Белмекен") да бъде изпразнен в моменти на пиково потребление, а когато има излишък от производство на електроенергия, например през нощта - водите чрез помпи да бъдат качвани отново и съхранени за следващия период на недостиг.

Първият етап на строителството на централата завършва през 1995 година, а вторият - четири години по-късно. Разширението ѝ още стои на дневен ред.

Мощността на ПАВЕЦ "Чаира" е 864 мегавата, което е напълно достатъчно да замести дори и неработещ блок на ядрената ни централа в пиков момент. Но използването на съоръжението в пълния му обем минава през разширяването на долния изравнител - изграждане на яз. "Яденица", свързан със сегашния изравнител яз. "Чаира". От 2014 година това е признато за проект от общностно значение в ЕС. Тоест финансирането му с европейски средства е напълно допустимо.

Конкретната цена на този проект е изчислена от експертите в екипа на президента Румен Радев на 344 млн. лева.

В плановете на Президентството се виждат и още позабравени идеи, като изграждането на ПАВЕЦ "Арда" с долен изравнител яз. "Кърджали" с цена от 443 млн. лева.

Но безспорната перла в плана на Президентството са хидроенергийните комплекси по р. Дунав.

Реално в тази идея няма нищо ново - за нея се говори още от 1956 година след Априлския пленум на БКП. Тогава се заражда и идеята за каскадата "Горна Арда", останала без реализация в пълния ѝ обем десетилетия наред.

Комунистическият режим харесва идеята, разработва плановете и посочва и конкретните места за изграждането на хидроенергийните комплекси - Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш. Анализите тогава обаче показват, че изграждането на ВЕЦ-ове по р. Дунав ще доведе до покачване на нивото на водите и това ще залее хиляди декари земи в България. Една от последиците от реализацията на този проект е преместването на град Никопол, което се определя като недопустимо.

Идеята официално е изоставена с решение на Министерския съвет от 1990 година.

През годините проектът на няколко пъти излиза отново на дневен ред - през септември 2008 година с решение отново на Министерския съвет на тогавашния енергиен министър Петър Димитров е възложено да възобнови инициативата и да проучи възможностите за изграждането на енергийните комплекси при Никопол и Силистра.

Сформираната работна група тогава не излиза с конкретно решение за реализацията на проекта.

В края на 2013 година отново се заговори за амбициозната идея и в изслушване в енергийната комисия на Народното събрание от Националната електрическа компания (НЕК) съобщиха за интерес от румънската страна за реализацията на плановете. И отново е създадена работна група - този път междуведомствена на двете държави, за да се проучат и анализират възможностите. И отново работата е докарана до задънена улица.

Първоначалната идея всъщност е хидротехническа, тоест водещият фактор е гарантиране на корабоплаването, а не производството на енергия. Производството на електроенергия е допълнителен бонус и става дума за мощност от 400 мегавата за Никопол - Турну Магуреле и 265 мегавата при Силистра. Според оценката на енергийния министър Теменужка Петкова, направена през тази пролет пред Канал 3, цената на тези съоръжения е 10 млрд. евро, тоест колкото би струвала нова ядрена централа, а получената мощност е значително по-малка от плановете за двата блока на АЕЦ "Белене".

В плановете на Президентството липсва финансовата част на проекта за ВЕЦ-ове по Дунав. Но пък с новите технологии в сферата мощността на двете съоръжения ще бъде около 1800 мегавата, изчисляват експертите на президента Румен Радев. Сега вече става въпрос за потопяеми турбини, които са одобрени още преди години от Европейската комисия, които не изискват изграждане на диги, не пречат на екосистемите и не засягат корабоплаването.

Потопяемите турбини не изискват допълнителни сгради и железобетонни съоръжения в реката, могат да реагират при покачването на водите и самите те не повишават нивото на реката.

Зелените проекти и намаляването на емисиите въглероден диоксид е гореща тема в Европа. Факт е и че държавите, през чиято територия преминава Дунав, включително и съседните ни Сърбия и Румъния, са впрегнали водите на реката за производството на електроенергия, при това още преди десетилетия.

Под натиска на ЕС и Зелената сделка, на фона на новите технологии, някои забравени идеи отново са на дневен ред и този път реализацията им може да се окаже въпрос на време. И пари. Макар и не на всяка цена, както заявяват от Международната комисия за защита на река Дунав.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:33 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още