Капиталовите буфери на банките не работят

Начинът, по който се проектират изискванията за банковия капитал, се промени към по-добро след финансовата криза от 2008 г. Все пак регулаторите стават все по-загрижени, че и тук, както в много аспекти на живота, твърде много готвачи могат да пресолят ястието. Разпоредбите трябва да бъдат преразгледани, за да сме сигурни, че капиталовите буфери могат да изпълнят целта си и наистина да позволят на банките да поемат загуби, когато настъпи следващата криза. Това пише в свой анализ за FT управителят на централната банка на Дания Ларс Роде.

Банковите бизнес модели са сложни, регулаторният пейзаж също. Кредиторите трябва да спазват широк спектър от изисквания. Всяко едно изискване е насочено към специфични рискове, но взаимодействието между тях може да направи някои от тях безполезни на практика, смята Роде.

Такъв е случаят с капиталовите буфери на банките - крайъгълен камък на финансовото регулиране след 2008 г. Банките бяха помолени да натрупат допълнителен капитал, за да им позволи да поддържат кредитирането по време на резки икономически спадове. Мнозина обаче не могат напълно да изтеглят тези буфери, защото ще нарушат други изисквания.

Международните регулаторни органи трябва спешно да се справят с този проблем с ограничената използваемост на буферите от капитал на банките, казва Роде.

Тук обаче идва друг проблем: съгласно регулаторната рамка на Базел III, приета след кризата, капиталовите изисквания на банките се състоят както от минимални изисквания, така и от капиталови буфери.

Минималните изисквания са "твърди" и ако бъдат нарушени, банката ще бъде преструктурирана, обяснява той. Капиталовите буфери, от друга страна, са „меки“ и позволяват на банките да се опитат да се възстановят. Ако тези буфери бъдат нарушени, способността на банката да изплаща дивиденти и бонуси ще бъде ограничена, докато тя не възстанови капиталовия си фонд.

В идеалния случай капиталовите буфери трябва да работят като пожарогасителна система, като се стремят да овладеят пожара преди пристигането на аварийните служби. Капиталовите буфери целят да дадат свобода на действие за банките, за да могат да кредитират реалната икономика дори по време на икономически стрес.

Дори ако мерки, като задължителните капиталови буфери, могат да помогнат за ограничаване въздействието на неблагоприятните шокове върху банките, едно разумно общество все пак може да иска застрахователна полица срещу потенциално катастрофални редки събития. Това означава да се създаде начин да се преструктурират и затварят правилно провалените банки, без да се използват парите на данъкоплатците.

В банковото регулиране тази застрахователна полица се нарича MREL, минималното изискване за собствени средства и допустими задължения. Това има за цел да гарантира, че банковите акционери и кредитори понасят загубите, когато банките фалират.

Банките трябва да изпълняват едновременно изискванията за задължителен капиталов буфер и MREL. В това обаче се крие друг проблем: когато прозвучи пожароизвестителната система, водата трябва да започне да пръска преди пристигането на пожарните автомобили. По същия начин банките трябва да могат да използват своите капиталови буфери, много преди да бъдат въведени в режим на преструктуриране.

Понастоящем това не важи за всички банки. За много от най-големите датски банки, както и за европейските им партньори, MREL бързо се превръща в задължително изискване много преди капиталовите буфери да бъдат изчерпани. Това означава, че буферите не могат да изпълнят предназначението си и да ограничат пожара.

За да се влошат нещата, MREL не е единственото припокриващо се изискване. Въвеждането на задължително изискване за съотношение на дълговете през следващата година допълнително ще намали използваемостта на капиталовия буфер. На практика това означава, че банките няма да могат да използват толкова много от своите буфери, както е предвидено по регламент.

Икономическият шок от Covid-19 е първата голяма криза след пълното прилагане на капиталовите буфери на Базел III. Досега загубите в банковия сектор остават по-ниски от очакваните. Това се дължи преди всичко на безпрецедентните правителствени мерки за облекчаване на напрежението от рекордното спадане на икономическата активност, регистрирано в много държави. За разлика от 2008 г., тази криза не се дължи на икономически дисбаланси или на свръхриск във финансовия сектор.

Това обаче не е оправдание за навлизането в следващата финансова катастрофа без подготовка. В светлината на наученото от този опит е време да преразгледаме регулаторната рамка, така че капиталовите буфери да могат по-добре да служат за своите цели.