IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

София е с повече коли на човек от средното равнище в ЕС

Концентрацията на таксита в София също изпреварва средното ниво в други европейски градове

16:13 | 24.02.21 г. 4
<p>
	<em>Снимка: Благой Кирилов, БГНЕС</em></p>

Снимка: Благой Кирилов, БГНЕС

В Столична община се падат по 0,79 автомобила на всеки възрастен над 16-годишна възраст, докато средното ниво за големите градове в ЕС е около 0,574.

Освен това според последните данни за новорегистрираните и дерегистрираните автомобили в Столична община степента на моторизация е скочила от 515 автомобила на 1000 души в края на 2016 г. на 663 автомобила на 1000 души през 2020 г. Това е ръст с 28,7%. За сравнение много от големите европейски градове имат нива на моторизация под 450 коли на 1000 души.

Това става ясно от доклад на общинското предприятие Софияплан за състояние на транспортната инфраструктура в Столична община. Той е изготвен в рамките на подготовката на Програма за София – новия план за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021-2027 г.

Придвижването с автомобил в София продължава да расте, докато пътуванията с обществен транспорт намаляват. Миналата година 33,5% от вътрешноградските пътувания са били с кола спрямо 28,8% през 2017 г., сочат данните от доклада. Концентрацията на таксита в столицата също е голяма, като към края на октомври 2020 г. на 1000 жители на града се падат 8,7 регистрирани таксита. Това е повече отколкото в други европейски градове.

Към октомври 2020г. таксиметровият транспорт в София разполага с 6285 лицензирани таксита, приблизително колкото през 2014 г., когато са били 6399. 11 таксиметрови компании имат над сто лицензирани таксита в автопарка си. 

Експлоатационното състояние на уличната мрежа в Столична община постепенно се подобрява. Липсващите връзки от първостепенната улична мрежа се доизграждат през последното десетилетие, но все още изостават спрямо темповете на разрастване на града и на моторизацията на населението. 

Абсолютният брой на замърсяващите автомобили нараства, въпреки че делът му на фона на общия брой автомобили намалява. Най-бързо се увеличават новите автомобили с по-висока ЕВРО категория, но броят на автомобилите с по-ниска категория също расте макар и с малко по-бавни темпове. Към 2018 г. едва 31,5% от автопарка е с категория ЕВРО 4 или по-висока, като при леките автомобили делът достига 30,8%.

Същото важи и за възрастта на автопарка, като през последните години е намалял броят само на автомобилите над 20 години. Средната възраст на леките автомобили в София е нараснала от около 13 години през 2009 г. до около 16 години през 2018 г.

„Нужни са мерки за стимулиране на ползване на транспортни алтернативи, особено за хората, закупуващи стари автомобили. По този начин ще бъде адресиран и проблемът с диспропорционалния брой автомобили на глава от населението, който води до пространствени конфликти, най-видими в сферата на паркирането“, се казва в доклада.
Натискът за паркоместа принуждава част от собствениците на автомобили без частни паркоместа и гаражи да търсят алтернативи като паркиране по пешеходни и зелени площи, което вреди на качеството и чистота на уличното пространство, а оттам и на качеството на въздуха.

В същото време се наблюдава се тенденция за плавно намаляване на пътуванията с обществен транспорт независимо от пускането на метрото. Градският транспорт все още е доминиращата форма на придвижване, но увеличаването на дела на пътуващите с метро не успява да компенсира спада при останалите видове обществен транспорт въпреки инвестициите в масовото обновяване на превозните средства. Общото намаление на годишния брой пътници с обществения транспорт за периода 2011 - 2017 г. е с 8,6 процента, като най-голям е спадът при автобусния транспорт. Към 2017 44,4% от пътуванията се полагат с автобус, като това е намаление с 5,6 процентни пункта спрямо 2011.

Ползването на обществения транспорт намалява, въпреки че по данни от доклада 99,7% от населението в София живее на 800 м, или 10 минути пеш, от спирка на масовия градски транспорт.

Като цяло софиянци имат добри възможности за придвижване в града и пеша, но някои градски зони са изолирани една от друга и така пешеходни маршрути на кратки разстояние се удължават значително, а това ограничава този тип придвижване. Нерядко големите инфраструктурни обекти в София се превръщат в бариери пред свободното пешеходно движение. В някои случаи пространствената изолираност води и до социална изолация, както и до липса на достъп до базови услуги на близко пешеходно разстояние.

Най-фрагментирани са териториите покрай Южната дъга, Северната скоростна тангента, бул. „Брюксел“, пътен възел „Надежда“ с жп линията София-Своге и повечето жп линии, особено във вътрешните части, като Подуяне-Илиянци-Волуяк и жп линията за Перник през Западен парк.

Освен това все още съществуват части от уличната мрежа, където инфраструктурата е недоизградена и пешеходното движение се осъществява по пътното платно. Става дума основно за улици в периферията на града и във все още недобре развити зони, както и общински пътища.

По данни към 2018 г. едва 1% от населението на София живее на по-голямо разстояние от 1200 м от училище, т.е. на повече от 15 минути пеш. Същият е и процентът на население, живеещо на повече от 1200 м от детска градина. Южните райони, които през последните 20 години са под интензивен инвестиционен натиск, са обслужвани предимно от частни детски градини и има недостиг на общински.

В части от комплекси като „Люлин”, „Младост”, „Овча купел” началните и основни училищата са на по-голямо разстояние от 1200 м, което предполага, че учениците са карани с автомобил до училището, а това допринася за трафика в града.

Какви са алтернативите?

Според доклада велосипедният транспорт, чийто дял в модалното разпределение към момента остава незначителен, има огромен потенциал за развитие. Основната бариера е инфраструктурна, тъй като липсват удобни и безопасни връзки с центъра и основните бизнес зони. Най-важната първа стъпка според документа е поетапно да бъдат реализирани обособени трасета първо по главните радиални направления към центъра, като същевременно се свържат с вече съществуващата велосипедна инфраструктура с акцент върху безопасния и удобен дизайн на кръстовищата и пресичанията.

Все повече хора се ориентират и към индивидуални електрически превозни средства заради гъвкавостта, относително ниската инвестиция и лесната възможност за комбиниране с личен автомобил и градски транспорт.

Огромен потенциал за превоз на пътници има и железопътният транспорт, който към момента се използва незначително за вътрешноградски или околоградски пътувания в София. Единствената линия, която се радва на по-голям интерес, е тази до Перник. За да стане жп транспортът привлекателен за жителите на столицата обаче, е необходимо да разполага с добри връзки с градския транспорт. „Гарите също са от ключово значение, но с изключение на Централна гара те не се използват оптимално заради липсата на интеграция с масовия градски транспорт и довеждащи велосипедни трасета, както и лошото състояние на пешеходната инфраструктура около тях“, се посочва в доклада.

Популярност в столицата набират и услугите за споделени превозни средства в София. В момента активни са компанията Spark, предлагаща споделени автомобили с автопарк от около 350 автомобила, компанията Shareascoot, предлагаща 60 споделени мотопеда, както и три компании - Hobo, Lime и Brum, предлагащи общо около 700 електрически тротинетки, основно в градския център.

Тенденцията при споделените автомобили е към разширяване на автопарка. Spark е заявила намерение да увеличи броя на автомобилите си до 800-1100 през 2021 г. „За мобилността в общината би било от полза СО да насърчава развитието на услугата, както и да създава стимули за привличане на още оператори – например данъчни и административни облекчения, улеснен режим на паркиране, гарантирани места в центъра“, се казва в доклада.

Данните от операторите на електрически тротинетки сочат, че услугата има над 40 хил. потребители в София. При една от компаниите средното разстояние за пътуване е малко повече от 1 км, а средната продължителност е между 6 и 8 минути. Това са по-скоро пешеходни разстояния, които при други условия вероятно биха били покрити пеша. Друга компания, която разчита на абонаментно ползване, регистрира значително по-дълги пътувания от около 13 минути, което е по-близо до типичните велосипедни пътувания.

Връзка с планината

Докладът обръща внимание и на необходимостта да се възстановят въжените линии на Витоша, за да имат софиянци лесен и екологичен достъп до планината и да се прекрати негативният ефект върху парка от масовото придвижване с автомобил до него.

Първата въжена линия в София е построена през 1956 г., а през годините са функционирали три въжени линии, свързващи София с Витоша. Към момента обаче само кабинкова въжена линия „Симеоново - Алеко” е функционираща, но с чести спирания.

Две крайградски автобусни линии също осигуряват достъп до Витоша, но въпреки административните ограничения в почивните дни се получава голямо натрупване на коли, а нерегламентираното паркиране поради липсата на паркинги затруднява придвижването на автобусите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:21 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

4
rate up comment 2 rate down comment 3
zelka007
преди 3 години
идеята не лоша , но когато се строи трябва да се предвиждат такива места + 20% за гости . ти да си видял някъде нещо такова ... ?! то тротоарите не ги правят както трябва , та до паркоместата ... са па и любимите на мишето дизели ти виновни ... :))) ... ще му разваляш рахатлъка ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 1 rate down comment 4
zelka007
преди 3 години
ми не е много евтино ... особено като направят зелена зона и изчезват доста от трошките бързо ... ама тука из форум се надприказват когато обявят че някъде ще правят зелена или разширяват синята ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 2
IQ96
преди 3 години
Не трябва да продават кола на човек, който няма осигурен гараж, или паркомясто! Много семейства имат по два-три таралясника, много коли стоят по улиците с години. Трябва по-смело и решително да се премахват. Трябва да се спират и премахват коли, които димят като кебапчийска скара.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 9 rate down comment 2
xapoznai
преди 3 години
Явно е престъпно евтино и хората си ги трупат по няколко...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още