Дали застаряващото население е чак толкова лошо за икономиката?

Миналата пролет, в началото на пандемията, имаше предположение, че дългосрочният „домашен арест“ може да доведе до нещо като бум на раждаемостта. Данните обаче показват точно обратното, пише FT в свой анализ.

Раждаемостта в Англия и Уелс например, която и без това спада, е намаляла още повече през 2020 г. за шеста поредна година. Останалият свят се насочва в същата посока –Япония, Италия, Тайван, Гърция, Португалия и други страни са с коефициент на плодовитост под 1,5. Само в Африка на юг от Сахара средните нива на коефициента на плодовитост са високи – над 4.

Можете да отдадете това на всякакви неща - от дългосрочното подобрение на данните за детската смъртност до икономическото изместване на световната финансова криза към блокирания и климатични кризи. Общата тенденция е ясна: в повечето развити страни населението застарява, но не намалява.

Дали това има значение? От гледна точка на общата истерия за пренаселеността на планетата можем да бъдем доволни. Само че историята е друга – вече преминаваме от рефрена „твърде много хора“ към „твърде малко хора“.

Това обаче може да се окаже поредното консенсусно мнение, което не е съвсем правилно. Да започнем с разходите. Данните за Великобритания показват, че домакинствата с най-големи разходи, класирани по възраст на главата на домакинството, са групата 30-49 (666 паунда седмично). Следват кохорта 50-64 с 633 паунда, групата 65-74 с 506 паунда и над 75 години с 336 паунда.

Тук има няколко неща, които трябва да се отбележат. Първо, хората под 74 г. всъщност харчат много. Второ, това може да се обясни с голямото увеличение на домакинствата от един човек в по-възрастните възрастови групи: през 2019 г. 49% от живеещите сами са били на 65 години или повече.

И още данни/ в развитите страни от Г-20 разходите на по-възрастните домакинства (ръководени от някой над 50 години) съставляват 22 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и представляват повече от комбиниран БВП на Япония, Австралия, Канада и Бразилия. Тези разходи освен това нарастват с 9% от 2010 до 2015 г., като най-висок е ръстът в страните, където заетостта на възрастните хора се увеличава най-бързо.

През 2005 г. средното домакинство на възраст над 50 години от държавите от Г-20 похарчило 2 577 долара по-малко от средното домакинство под 50 години. През 2010 г. обаче разликата вече е +357 долара.