IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Браншови организации в строителството искат отлагане на Наредбата за достъпна среда

Програма за саниране ще има, но влагаме в нея друг смисъл, заяви регионалният министър Виолета Комитова

15:00 | 28.05.21 г. 3
<p>
	<em>Снимка: МРРБ</em></p>

Снимка: МРРБ

Браншови организации в строителния и инвестиционен сектор поискаха отлагане с една година на влизането в сила на новата Наредба за достъпна среда и усъвършенстването ѝ с предложения от всички организации. Това заявиха на среща със служебния министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова представители на професионални организации, работещи в сферата на инвестиционното проектиране и строителството, съобщава пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

В нея участваха представители на Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите в България и Съвета на браншовите организации в сектор „Строителство”. Те предложиха в този срок да продължи да действа отменената Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, за да може да се завършат инвестиционни проекти, които са изработени по нея.

От браншовите организации посочиха, че новата наредба за достъпна среда създава напрежение и пълна неустойчивост пред сектора. Освен това ще доведе до отлив на инвеститори и оскъпяване на строителството на нови сгради и съоръжения с около 30%. Организациите са изразили готовност за диалог с експертите в МРРБ и ще дадат своите предложения, за да може наредбата да бъде усъвършенствана, прецизирана и работеща, се казва още в съобщението на сайта на министерството.

Комитова е обсъдила с браншовите организации и промените в Закона за устройството на територията (ЗУТ), свързани с прилагането на уличната регулация, за които ще се търси начин за решаване в рамките на следващото Народно събрание. Пред регионалния министър професионалните камари са поискали и подкрепа за запазването си като независими органи, както и законодателни промени, с които да се ограничат практиките за издаване на сертификати на лица без професионален опит, особено в инвестиционното проектиране. На срещата е коментирано и създаването на специална Наредба за авторския надзор.

Представителите на Камарата на строителите са поставили въпроса за продължаване на програмата за саниране, както и промени в Закона за шума, прецизиращи строително-ремонтните дейности, които не могат да се осъществяват в определени часове с мотива, че се вдига шум. Строителите са сигнализирали, че вече има налагани глоби.

„Строителният процес трябва да се облекчи откъм нормативни изисквания, защото това натрупване на наредби и закони отказва чуждите инвеститори, ще откаже и българските. Работата за последните 30 години в бранша стана десет пъти по-трудна. Това не стимулира строителния сектор, като основен в нашата икономика“, е заявила Комитова. Тя е добавила, че ще предложи да има по-сериозна устойчивост на законите и наредбите в строителството. „Всеки закон в инвестиционния процес трябва да влиза в сила след една година, за да не се създават трусове и да няма лобистки закони“, подчертала е Комитова.

Тя е уверила представителите на браншовите организации, че твърдо ще има програма за енергийна ефективност. „Един от проектните фишове на МРРБ в Плана за възстановяване и устойчивост, по който работим, е нова програма за саниране. Ние влагаме друг смисъл на програмата, а не просто „опаковане“ на сградите, в който те наистина да са санирани, с нужните ефекти и ползи. Вкарваме по правилата на „Зелената сделка“ социален елемент и справедливост за участниците в проекта. Новият проект е напълно различен от този, който се случваше досега. Работим активно по тази мярка и колкото по-бързо подадем Плана, толкова по-бързо ще тръгнат нещата“, е казала Комитова.

Тя е допълнила, че програмата за саниране е един от четирите проекта, по които ще работи МРРБ. Другият важен проект е за изграждане на информационна система за администриране на инвестиционния процес, като всички услуги ще са в електронна среда.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 01:19 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 8 rate down comment 3
nkavrakov1982
преди 2 години
И в момента продават апаратаменти с около 20% общи части.Най-търсените двустайни,ново строителство,при обявени около 65,68 квадрата са с чиста площ от 53,54 квадратни метра .Строителните фирми са нагли до безобразие .Нужна е не наредба,ами закон,който да им вкара в коловоза продажбите на зелено,да ги следят за всяка една дейност ,с която ощетяват потребителите .В момента дори стигнаха до там че в продажби обявяват и мазетата с отделни цени .Можете да влезнете в сайтове и да се убедите лично в това.Колкото и комунистическо да звучи ,да им сложат и тавани на цените ,защото спекулират с цените на суровините ,с цените на труда ,със всяка една новина .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 3
Лъчо
преди 2 години
Доколкото прочетох в предишни статии има много условия с които трябва да се съобразяват. По широки коридори, врати, тераси - за да може човек с количка свободно да се движи в жилището си. Промените са напълно логични. Мрънкат защото ще се увеличат общите части за сметка на стаите. Всеки стана строител, нали сега парите са там.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 2
alex8712
преди 2 години
''Освен това ще доведе до отлив на инвеститори и оскъпяване на строителството на нови сгради и съоръжения с около 30%. ''И кое оскъпява проекта с 30%?! Една рампа ли, или какво?Да се чуди човек как на Запад няма отлив на инвеститори, а средата е достъпна навсякъде за хора с увреждания и никой дори не го поставя като въпрос...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още