IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Проблемите на Турция са показателни за рисковете пред развиващите се пазари

Турският президент Реджеп Ердоган настоява за понижаване на лихвите, но централната банка трябва да се бори с инфлацията

16:34 | 16.06.21 г.
<p>
	<em>Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg</em></p>

Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg

Всеки сигнал, че Федералният резерв ще затегне паричната политика в сряда може да предизвика отзвук на развиващите се пазари, които са зависими от американския долар. Основният от тях е Турция, пише Wall Street Journal.

Турската лира е под натиск през последните седмици, тъй като инвеститорите опитват да преценят дали централната банка на страната ще се вслуша в исканията на председателя си за намаляване на лихвите. Но понижаване на лихвата може да тласне лирата още надолу в същия момент, когато високата инфлация в страната вече намалява покупателната сила на валутата.

Икономиката на Турция е сред най-уязвимите към признаци, че Фед ще повиши лихвите, тъй като по-силният долар затруднява страната да плаща дълговете си в чуждестранна валута. Следващото решение на Фед за паричната политика трябва да бъде взето в сряда и е възможно повишаването на лихвите да стане по-скоро, отколкото се смяташе досега, в отговор на скока през последно време на инфлацията. Това поставя политиката на турската централна банка в опасност от потенциални усилия на САЩ да управляват собствената си инфлация.

Ход за затягане на политиката в САЩ „ще бъде огромна лоша изненада за пазарите и много негативна за активите на развиващите се пазари“, коментира Даниел Ууд, портфолио мениджър в компанията William Blair Investment Management. „Турция вероятно ще пострада диспропорционално предвид зависимостта ѝ от силните рискови нагласи на международните инвеститори“, допълва той.

Засилване на долара ще подложи турската лира на по-голям натиск. Турската валута достигна рекордно дъно на 4 юни, когато се понижи до 8,7532 лири за долар, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за понижаване на лихвите до юли или август. Това накара инвеститорите да преценяват дали централната банка на страната ще откликне на исканията на Ердоган.

Турският президент уволни трима гуверньори на централната банка за по-малко от две години и предпочита ниските лихви като част от стратегия за насърчаване на растежа. Нежеланието му за повишаване на лихвите може да означава подкопаване на възвръщаемостта на инвеститорите. Ръстът неотдавна на цената на петрола отвъд 70 долара за барел също вероятно ще подкрепи инфлацията в Турция.

Инвеститорите очакват инфлацията да се ускори в цял свят тази година заради проблеми на снабдителните вериги и по-високото търсене на стоки и услуги, в момент когато ограниченията заради пандемията се разхлабват. Макар че средата на висок растеж обичайно е добра за активите на нововъзникващите пазари, Турция може да изпита затруднения да повиши лихвите.

„Кариерите на централните банкери не зависят от нивото на лихвите на повечето нововъзникващи пазари, така че за Турция ще бъде по-трудно да остане по-конкурентна за приток на капитали“, коментира Ерик Мейерсън, старши икономист в шведската банка Handelsbanken. „В момента положителните новини за световната икономика от гледна точка на повишаване на растежа не са добри за Турция“, допълва той.

Страната отдавна изпитва затруднения с висока инфлация, която подкопава покупателната сила на лирата за вносни стоки. Ако инфлацията се ускори над бенчмарковата за страната едноседмична репо лихва, която е 19%, това намалява възвръщаемостта за чуждестранните инвеститори. Гуверньорът на централната банка Сахап Кавджъоглу заяви пред инвеститори, че ще запази лихвите над инфлацията, която беше 16,59% през май и се забави спрямо 17,14% през април – първо забавяне от септември 2020 г.

След като Ердоган уволни бившия гуверньор Наджи Агбал през март след многократно повишаване на лихвите, чуждестранните инвеститори са изтеглили 1,9 млрд. долара от турски акции и облигации в местна валута. През десетте седмици оттогава Турция е възстановила само 30 млн. долара, сочат данни на централната ѝ банка.

Връщането на чуждестранни пари в акции и облигации е от съществено значение за финансирането на пропастта в Турция между вноса и износа ѝ, т.е. дефицита по текущата сметка. Турция изгори голяма част от резервите си в чуждестранна валута миналата година в опит да забави обезценяването на лирата, като продаваше други валути и изкупуваше обратно лирата.

Турция не успява да си възвърне притока на средства в чуждестранна валута, който обичайно идва от туризъм, тъй като пътуванията остават ограничени за гражданите на много страни за второ поредно лято.

„Туристическият сезон в Турция все още е изложен на много голям риск. Те определено правят каквото могат и опитват да ваксинират служителите в туризма и да създадат възможно най-гостоприемна среда, но ще бъде трудно“, казва Мейерсън.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 23:03 | 04.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

Финанси виж още