Връщането в офиса може да ни донесе психологическо обогатяване

Тази седмица бавно ще започна великото завръщане към офиса. След 18 месеца работа от вкъщи съм малко нервна - опитвам да се концентрирам в оживената редакция, като трябва да изглеждам спретната в объркания бизнес на взаимодействие с други човешки същества. Но най-много се страхувам от нещо съвсем друго: загуба на чувството за благополучие, което често изпитвах през тези месеци на изолация, пише Джъмайма Кели за Financial Times.

Може би няма за какво да се притеснявам. Изследване, публикувано в края на септември, на невролози от Университетския колеж в Лондон, сочи, че влизането в офиса - поне частта на пътуването до работното място - всъщност би могло да бъде добро за нашето благополучие, облекчавайки „мозъчната мъгла“ чрез генериране на „по-разнообразни преживявания“ и подпомагайки правенето на „всеки ден все по-уникален“.

„Разнообразно преживяване“ е един от начините да се опише пътуването с градски транспорт в Лондон. И трябва да се отбележи, че това проучване е поръчано и платено от железопътната индустрия. Според скорошна статия в Psychology Review, има компонент на благополучие, който често се пренебрегва: наличието на разнообразен набор от преживявания - дори и да са неприятни - може да допринесе за „психологическото обогатяване“.

Въпросът какво означава да живееш „добър живот“ е нещо, с което философите се борят от времето на Аристотел. Оттогава благополучието до голяма степен се разглежда като съставяно от два основни компонента: щастие („хедонично благополучие“, което е свързано с радост и комфорт) и смисъл („евдемонично благополучие“, което означава цел и допринася за обществото).

Но Шигехиро Оиши, водещ автор на изследването и професор по психология в Университета на Вирджиния, казва, че тази рамка пренебрегва трето измерение на благополучието, характеризиращо се с разнообразие и променящи се перспективи.

„Тази нова концепция за психологически богат живот се състои в разглеждане на проблема в литературата, който по същество е толкова дихотомен в мисленето, че добрият живот се възприема като или да бъдеш щастлив, или да водиш смислен живот“, споделя ми той. "Говорим за различен тип житейска цел - опитът да натрупате различни видове опит."

Изследванията на Оиши и неговия екип показват, че макар повечето хора все още да казват, че най-много искат щастие и смисъл, значителна част - до един на всеки шест души в Германия - посочва психологическото богатство като най-важния елемент в живота им. Освен това докладът установява, че хората с психологически богат живот са склонни да бъдат по-любопитни и по-отворени за социални и политически промени.

Бихме могли да използваме това, за да преформулираме онова, което считаме за негативни преживявания във възможности за разширение и промяна на гледната точка. Всъщност екипът на Оиши анализира стотици житейски хроники от вестници в САЩ и Сингапур и установи, че тези, които са преминали през големи предизвикателства в живота си, като развод или финансови затруднения, са изпитали по-високи нива на психологическо обогатяване.

Изследването може също да помогне да се обясни защо местата, които, поне за мен, изглеждат доста невдъхновяващи, обикновено се класират толкова напред по скалата на щастието - Финландия наскоро беше обявена за най-щастливата страна в света за четвърта година поред - докато местата, които смятам за по-вълнуващи, но по-стресиращи, като Ню Йорк, са склонни да се класират лошо.

Може би тогава трябва да приветстваме стреса, който носи офисният живот. „Вашата домашна среда е невероятно позната и има истинска стойност в познатото (то е комфорт, намалява нивата на стрес), но това не е много богата среда, защото в нея има много малко новости“, коментира Джоузеф Девлин, професор по когнитивна неврология в UCL и автор на изследването за пътуването до работното място.

За мен работата от вкъщи донесе обогатяване - ежедневните ми разходки не ме оставиха лишена от разнообразие и интерес, а тишината в дома ми позволи да се замисля дълбоко, което понякога се затруднявам да направя в оживената редакция. Но се надявам, че моята „нова нормалност“ на хибриден режим на работа ще ми позволи да запазя чувството си за благополучие и дори да го усиля с нови предизвикателства и стресове, които ще се опитам да прегърна, знаейки, че макар те да не успеят да допринесат за моята хедонична радост или дори да не ми привнесат смисъл, ме правят психологически по-богата.