Глобалните лидери обещаха да намалят метановите емисии и да спасят горите

Лидерите, участващи на глобалната климатична конференция COP26 в Глазгоу, обещават да спрат обезлесяването до края на десетилетието и да намалят емисиите от парниковия газ метан, за да помогнат за забавянето на климатичните промени, предава Ройтерс.

Невъзможността на големите сили до момента да постигнат по-широко споразумение за бързо намаляване на употребата на фосилни горива, основната причина за предизвиканото от човека глобално затопляне, гневи по-бедните и малки държави, които вероятно ще понесат най-тежките последици.

„Ние потъваме и единствената ни надежда е спасителният пояс, който вие държите“, заяви пред лидерите на Г-20 Сунангел Уипс-младши, президент на тихоокеанската островна държава Палау, която е застрашена от растящите морски равнища.

103 държави се присъединиха към ръководените от САЩ и ЕС усилия за намаляване на метановите емисии с 30% до 2030 г. спрямо нивата през 2020 г., се казва в официалното съобщение на Европейската комисия (ЕК). Сред тях е Бразилия, един от петте най-големи емитенти на метан в света, който се произвежда в храносмилателните системи на кравите, в сметища и при добива и преноса на петрол и природен газ.

Големите липсващи обаче са Китай, Русия, Индия и Австралия.

Метанът има по-кратък живот в атмосферата от въглеродния диоксид, но е с 80 пъти по-мощен в затоплянето на Земята. Намаляването на емисиите на газа, за който се смята, че съставлява 30% от глобалното затопляне спрямо прединдустриалната ера, е един от най-ефективните начини за забавяне на климатичните промени.

Според оценките на ЕК само изпълнението на целта за намаляване на емисиите метан ще допринесе с поне 0,2°С за ограничаване на глобалното затопляне до 2050 година. Освен това ограничението на емисиите метан ще намали с около 200 хил. преждевременни смъртни случая в световен мащаб, множество кризи за болните от астма и за загубата на около 20 млн. тона тона реколта годишно до 2030 година, допълват още от Брюксел.

Глобалният ангажимент за метана, обявен за първи път през септември, сега обхваща емисиите от две трети от световната икономика, казва американският представител. Човечеството увеличава парниковите газове в атмосферата и като изсича гори, които поглъщат около 30% от въглеродните емисии, сочат данни на Института за световни ресурси.

Изгубени гори

През 2020 г. светът е изгубил 258 хил. кв. м гори, площ, която е по-голяма от територията на Великобритания, показват данни на Global Forest Watch, част от Института за световни ресурси. Неправителствената организация WWF счита, че всяка минута в света се губят гори, равняващи се на 27 футболни игрища.

Над сто национални лидери се ангажираха да спрат обезлесяването до края на десетилетието, подкрепено с 19 млрд. долара държавни и частни средства за инвестиране в защитата и възстановяването на гори.

Споразумението значително разширява ангажимент на 40 страни в рамките на Декларацията за горите от Ню Йорк през 2014 г. и обещава повече ресурси.

„Нека спрем това голямо глобално изсичане, да позволим на опазването на горите да направи това, което знаем, че може да направи, и да осигурим дългосрочни устойчиви работни места и растеж“, заяви британският премиер Борис Джонсън.

COP26 цели да запази жива отдалечаващата се цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива за избягване на още по-големи щети от засилващите се горещи вълни, суша, бури, наводнения и щети за крайбрежията, които климатичните промени вече причиняват.

Въз основа на споразумението 12 страни са се ангажирали да осигурят 12 млрд. долара държавни средства между 2021 и 2025 г. за възстановяването на терени с влошено състояние от развиващите се страни и за борба с горските пожари.

Най-малко 7,2 млрд. долара ще дойдат от инвеститори от частния сектор, управляващи активи за общо 8,7 млрд. долара, които също така обещаха да спрат да инвестират в дейности, свързани с обезлесяването, като говедовъдство, производство на палмово масло, соя и целулоза.

Бразилия, която унищожава големи територии от Амазонската екваториална гора, пое нов ангажимент в понеделник за намаляване на емисиите си от парникови газове с 50% до 2030 г. спрямо предишен ангажимент за 43%.

А индийският премиер Нарендра Моди за първи път определи целева дата за Индия, която е силно зависима от въглищата, да намали въглеродните си емисии до нива, които може да поеме, макар и едва през 2070 г., или с 20 години по-късно от глобалната препоръка на ООН.

Но до момента няма особени признаци за споделена решителност от Китай и САЩ, най-големите замърсителки с въглероден диоксид в света, които съставляват заедно над 40% от глобалните емисии. Двете страни са в конфликт по редица въпроси.

Американският президент Джо Байдън заяви, че Китай и водещият производител на петрол Русия не са засилили климатичните си цели в Глазгоу, а Пекин отхвърли усилията на Вашингтон да отдели климатичните проблеми от по-широките им разногласия.

Междувременно основателят на Amazon Джеф Безос обеща да предостави 2 млрд. долара за финансирането на възстановяването на природата и трансформирането на хранителните системи, съобщава CNBC.

Средствата, които ще дойдат от Bezos Earth Fund, са част от ангажимента на милиардера да инвестира 10 млрд. долара в борбата с климатичните промени тази година.

„Природата е красива, но също и крехка. Припомних си това през юли, когато отидох в Космоса с Blue Origin. Казвали са ми, че ако погледнеш земята от Космоса, ще промениш начина си на мислене за света, но не бях подготвен да разбера колко вярно е това твърдение“, заяви Безос пред делегатите на COP26.

Той определи 2021 като критична година и призова човечеството да „се изправи заедно в защита на нашия свят“.