САЩ очертаха червена линия за „Северен поток 2“

Встъпителната визита на германския външен министър Аналена Бербок във Вашингтон продължи само осем часа, но за това кратко време тя имаше какво да обсъди. Непосредствено след като кацна в столицата на САЩ, тя се отправи към Държавния департамент на САЩ, за да се срещне с колегата си Антъни Блинкен. Акцентът беше поставен върху агресивното поведение на Русия в рамките на кризата в Украйна. И двамата лидери демонстрираха сближаване на позициите срещу Русия.

Бързо обаче стана ясно, че трансатлантическото напрежение не е в миналото, особено по отношение на конфликта около „Северен поток 2". Държавният секретар на САЩ активно коментира спора за „Северен поток 2" на съвместна пресконференция. По този начин той показа, че САЩ продължават да оказват натиск върху Германия.

А Бербок се спря на различията в рамките на самото германско правителство. Така например германският министър подчерта във Вашингтон: „Северен поток 2 има геополитически последици". Нейната партия „Зелените" остро критикува газопровода, но социалдемократите на канцлера Олаф Шолц са един от най-големите му поддръжници. Ръководителят на правителството разглежда „Северен поток 2“ преди всичко като икономически проект, пише в свой репортаж германският Handelsblatt.

Германският министър посети столицата на САЩ в сряда като първи член на кабинета на коалицията "Светофар". По този начин тя имаше възможност да зададе тона на новото федерално правителство в чужбина. Пътуването обаче се осъществи при сложно стечение на обстоятелствата. Факт е, че в момента по „Северен поток 2“ не тече никакъв газ - каза Блинкен. „И ако Русия продължи агресията си спрямо Украйна, със сигурност е много трудно да си представим, че в бъдеще по газопровода ще тече газ“.

По този начин той формулира своеобразен сценарий за излизане от проекта на стойност 11 милиарда евро, за който германското правителство официално продължава да се застъпва. Бербок, от друга страна, остави неясно послание, когато бе запитана от репортер по темата. „Ситуацията е много трудна", обясни тя. „Работим всеки час, всяка минута, за да избегнем ескалация", каза тя, визирайки провокациите на Русия към Украйна. И остави без отговор въпроса на журналист дали нахлуването на Русия би означавало край на „Северен поток 2".

Страничен удар срещу Олаф Шолц

Газопроводът е завършен през септември и очаква окончателното си сертифициране от германската Федерална агенция по мрежите. През лятото президентът на САЩ Джо Байдън реши да спре санкциите срещу Германия във връзка със „Северен поток 2". Президентът и тогавашният германски канцлер Ангела Меркел сключиха споразумение, което има за цел, наред с другото, да засили енергийните доставки за Украйна. По този начин транзитната страна трябва да стане по-малко зависима от Русия.

В същото време обаче Русия не остана безучастна - Москва се въоръжава по източната граница на Украйна. А енергийната криза в Европа накара и САЩ да бъдат нащрек.

Вашингтон е все по-недоволен, че Русия може да продължава да провокира безконтролно Запада, и се позовава на съвместното споразумение от лятото: Русия трябва да се страхува от „последици", ако използва енергията като оръжие „или извърши нови агресивни действия срещу Украйна", се казва в него. В документа „Северен поток 2" изрично е посочен като инструмент, с който Москва може да „злоупотреби". Ако това се случи, „Германия трябва да предприеме действия на национално равнище".

На практика обаче не е ясно дали „Северен поток 2" наистина ще бъде спрян като крайна мярка - както предпочитат САЩ и както поискаха и Зелените в предизборната кампания. Във Вашингтон Бербок се опитва да изглежда дипломатична, но в същото време ясно се дистанцира от ръководителя на правителството Шолц.

„Изразихме различия, но описваме една и съща ситуация", каза тя за канцлера. Берлин се придържа към пакта за „Северен поток 2“ със САЩ, подчерта тя. За Германия било ясно, че „Северен поток 2" има геополитически последици и това се отнася „за новото федерално правителство, за всички министри и за канцлера", заяви Бербок.

Тези думи могат да се разберат като подмятане по адрес на Шолц, който настоява за прагматизъм при решаването на проблема с газопровода. Бъдещето на „Северен поток 2" ще бъде решено „аполитично“ от Федералната агенция за мрежите, каза той наскоро.

Германия е застрашена от санкции

Думите на Бербок вероятно ще бъдат приети с удоволствие в администрацията на Байдън. Те оставят открита възможността Германия да преосмисли позицията си, ако ситуацията по украинската граница се изостри. Наскоро правителството на САЩ призова Берлин открито да заплаши Москва със закриване на газопровода, за да окаже натиск върху руския президент Владимир Путин.

Бившият ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер обясни в сряда причините за това. „Има лостове", каза той пред американския телевизионен канал CNBC. „Русия определено има интерес да продължи да получава приходи от газ и петрол. Трябва да бъдем внимателни, но умни“, добави той.

Във Вашингтон Бербок за пръв път показа, че е отворена за тази възможност. Министърът подчерта, че с газопровода Германия има „инструмент в ръцете си“ и споделя мнението на колегата си Блинкен.

Германия може скоро да бъде принудена да действа. Досега президентът на САЩ Байдън твърдеше, че не иска да налага санкции на важен партньор като Германия. Но той е подложен на огромен политически натиск. Още през следващата седмица Сенатът на САЩ планира да гласува в Конгреса проект за евентуални нови санкции срещу „Северен поток 2".

На Капитолийския хълм и демократите, и републиканците категорично отхвърлят „Северен поток 2". Големият проект е един от малкото консенсусни въпроси, които обединяват управляващата партия и опозицията. Група републикански сенатори иска да накарат Байдън да наложи санкции срещу газопровода - всеобхватни, включително със задна дата и срещу Германия.

Преговорите с Русия навлизат в решителна фаза

Засега и двете страни се опитват да гарантират, че спорът няма да попречи на съвместните усилия за разработване на стратегия за Русия. Блинкен например нарече напрегнатата ситуация на източната граница на Украйна „незабавно и спешно предизвикателство“. Конфликтът с Русия, която разполага с около 100 000 военнослужещи в региона, е „касае не само Украйна, но и международните правила. Една държава не може просто да заплашва границата на друга държава. Няма да позволим това“, каза Блинкен. И Германия, и САЩ са „единни в това отношение и непоколебими в позицията си“.

Бербок счита, че разрешаването на руско-украинската криза навлиза „в решителна фаза"; подобно на САЩ, и Германия държи вратата за дипломация отворена, подчерта тя.

Заедно с Европейския съюз САЩ са подготвили строги санкции. Въпреки кризисния телефонен разговор между Байдън и Путин обаче Москва досега не е положила особени усилия за разведряване на обстановката.

Под въпрос е и дали заплахите за санкции могат да накарат Путин да промени мнението си. Съществуващите санкции не промениха факта, че Русия окупира Крим от 2014 г. насам в нарушение на международното право. Неотдавна Путин поиска на Украйна никога да не бъде позволено да се присъедини към НАТО и западният военен съюз да прекрати всички дейности в Украйна и Източна Европа.

През следващите дни всички усилия за посредничество ще бъдат увеличени. В понеделник в Женева е планирана среща между Русия и САЩ. Следващата седмица ще се проведат разговори и в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), последвани от среща между Русия и НАТО на 12 януари и по-голяма конференция с участието на Москва, Вашингтон и страните от ЕС. Пълномощникът на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел пък замина на тридневно посещение в Украйна.