IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Светът се нуждае от дългосрочен план, за да избегне нови енергийни кризи

Контрапродуктивните краткосрочни поправки ще доведат само до по-голяма икономическа щета

21:15 | 07.01.22 г. 13
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Много от големите проблеми в енергийния сектор, с които светът се бори от миналата година, вероятно ще продължат да помрачават икономиките през 2022 г., било поради постоянния катализатор - COVID-19, или защото са страничен продукт от сложни дългосрочни промени, които са в ход, като например ускорения тласък към бъдеще с ниски нива на въглеродни емисии, пише Nikkei Asia Review.

В същото време икономиките, страдащи от пандемичните напречни ветрове и обществото, уморено от финансовото и емоционално напрежение на живот и работа при безпрецедентни ограничения, сигнализират, че способността за избягване на грешки, които застрашават сигурността на енергийните доставки или причиняват продължителен скок в цената на основните икономически компоненти като горива и електричество, е изключително неразвита. 

Един ясен урок от болезнения недостиг на енергия от миналата година и повишените цени, които помогнаха за разпалването на нажежената инфлация, е, че световните енергийни нужди не могат да бъдат управлявани в краткосрочен план. Това задължава правителствата да преразгледат критично миналите решения и да се подготвят с по-стабилни отговори, стратегии, проектирани и приложени с трезви съзнания, а не чрез надраскана бележка на крак.

Енергийните кризи през последните три месеца на 2021 г., белязани от огромен недостиг на природен газ в Европа и въглища в Китай, доведоха до турбуленции при доставките на електроенергия и нормиране, което осакати редица производствени дейности за няколко седмици. Те също така принудиха редица компании за комунални услуги да напуснат бизнеса, което допълнително увеличи сметките на крайните потребители.

Тъй като отчаяните купувачи в Европа и Китай плащаха най-високи цени, за да се сдобият с втечнен природен газ и въглища от международните пазари, по-чувствителните към цените пазари в Азия трябваше или да “изкихат” повече за внос на втечнен природен газ, или да ограничат производството.

Китай закърпи недостига на въглища, като увеличи производството в местните мини и ограничи консумацията на енергия, като преустанови контрола на цените и ограниченията.

Но обещанието на Пекин да започне постепенно да намалява използването на въглища до 2026 г. означава, че страната трябва да започне изграждането на система от надеждни и достъпни алтернативни енергийни доставки, за да откаже своите фабрики и електроцентрали от изкопаемите горива. Забавящата се икономика на Китай не се нуждае от повече шокове при енергийните доставки, като регресията към увеличеното използване на въглища, дори и за кратки периоди, ще подкопае доверието в Пекин по отношение на плановете за постигане на въглероден неутралитет до 2060 г.

Европейският съюз (ЕС) предостави временно облекчение на потребителите и компаниите чрез намаляване на данъците, ограничаване на цените и разширяване на субсидиите за бедните, дори когато регионът прибягва до изгаряне на повече въглища и петрол, за да поддържа електроенергийния поток.

Енергийният преход на Европа се превърна в задължение, като газът от основния доставчик Русия попадна в геополитически възел, а възобновяемата енергия се оказа ненадеждна, докато ядрената алтернатива в повечето страни е блокирана от правителствени регулации, политики и обществени предразсъдъци.

Но миналогодишната енергийна криза е малко вероятно да се окаже само еднократно събитие и Китай и Европа не са единствените, които могат да се препънат отново. Големият преход в енергетиката ще събаря и други страни от време на време, освен ако политиците не започнат внимателно да детайлизират националните пътни карти за енергиен преход.

Това трябва да започне с цялостна инвентаризация на настоящите енергийни източници и норма на потребление, отчитане на прогнозирания растеж на националното търсене на горива и електроенергия през следващите десетилетия и привеждане в действие на план за замяна на изкопаемите горива, като се отчитат наличността, разходите и инфраструктурните нужди за новите енергийни източници.

Междувременно трябва да спрем да вървим със завързани очи към ръба на скалата, като гарантираме, че проучването на нови залежи на петрол и газ продължава, докато не можем да бъдем сигурни, че сме намерили надеждни, достъпни и адекватни алтернативи на по-чиста енергия.

Тъй като ще трябва да разчитаме на петрола и газа за по-голямата част от нашите енергийни нужди през следващите няколко години, правителствата да гарантират, че компаниите, които търсят начини за намаляване на въглеродните емисии при производството, рафинирането и транспортирането на течни изкопаеми горива, имат адекватна подкрепа и финансиране.

Основните потребители и зависими от вноса страни се надяват на малко по-меки цени на петрола през 2022 г., тъй като ръстът в броя на заразените с COVID от 2021 г. отстъпва място на по-умерено нарастване на потреблението. ОПЕК изглежда също желае да продължи с постепенното премахване на съкращенията на производството въпреки прогнозите за значително свръхпредлагане за 2022 г. 

Но САЩ и други големи страни-консуматори, включително Китай и Индия, ще трябва да намерят начин да се ангажират отново с ОПЕК+, докато последните би било добре да са по-съпричастни към прага на болката на купувачите, когато става въпрос за цените на горивата.

Ако САЩ и други съмишленици започнат да прибягват до рутинно използване на своите стратегически петролни резерви, за да охладят цените, тъй като ОПЕК+ не желае да отрази искането им да изпомпва повече петрол, плановете на производителите за възстановяване на баланса на пазара може да пропаднат. В същото време изчерпването на стратегическите запаси само за охлаждане на цените при липса на реален недостиг на доставки трябва да се обмисли внимателно и е уязвимо от политически злоупотреби решение.

И накрая, президентът на САЩ Джо Байдън може би трябва да спре да пречи на местното производство на петрол и газ чрез засилено регулиране на шистовия сектор и с ограничения върху проучването на нови находища, не само в интерес на вътрешните цени, но и от гледна точка на поддържането на разнообразие при глобални доставки на суров петрол.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:54 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 8 rate down comment 5
дядя Вова
преди 2 години
Чакай само! Още никой реално не страда. Стой да гледай след 5-10 години!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 4
ing5rov
преди 2 години
"...възобновяемата енергия се оказа ненадеждна..." ............изстраданите истини се помнят най дълго .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 1
abdul
преди 2 години
петилетка vs спот?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още