IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

КНСБ подкрепя целите на правителството за ръст на минималната заплата

Тя трябва да е достатъчна за издръжката на един работещ и семейството му, настоява синдикатът

12:06 | 30.01.22 г. 1
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата по начин, който да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му, пише синдикалната организация в съобщение до медиите.

Тя припомня, че това е нейно дългогодишно искане, което мотивира на всяко тримесечие чрез изследването „Заплата за издръжка“. Към септември 2021 г. заплатата за издръжка на един човек, който работи и живее сам, трябва да бъде в размер на 1103 лв. нето или 1421 лв. бруто, а ако домакинството е тричленно (двама работещи и едно дете до 14 г.), заплатата за издръжка трябва да бъде общо 2558 лв. в брутен размер (1985 лв. нето) или по 1279 лв. бруто за всеки работещ родител (992 лв. нето).

КНСБ отбелязва, че едва 30% от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на заплатата за издръжка, по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) към август 2021 г. Според синдиката това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите, част от която е и минималната заплата.

„За нас това са справедливи и достойни искания, които вицепремиерът, министър на финансите и председател на НСТС г-н Асен Василев защити по време на заседанието на НСТС на 27 януари. В същото време настояваме да видим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (паритет на покупателна способност), както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%“, се казва в позицията на КНСБ.

Синдикалната организация напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи. „Въпреки това национално представителни работодателски организации продължават да спекулират и твърдят, че българският работник не заслужава дори най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата“, пише КНСБ.

Според синдиката минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на заплатата за издръжка, която пък отразява необходимите средства на всеки работещ, за да посрещне своята издръжка на живота.
КНСБ опровергава твърденията на работодателски организации, че увеличение на минималната работна заплата ще доведе до спад на заетостта. „Мнозинството от емпиричните изследвания по темата отричат съществуването на такава зависимост, дори напротив - нарастването на МРЗ стимулира ръста на заетостта, потреблението и икономическия растеж“, пише синдикалната организация.

Тя посочва като добри примери от последните месеци Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо България с около 20%. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската (България) е седем пъти, отбелязват от КНСБ.

На този фон производителността на труда на един зает вече е 50,8% от средното европейско ниво, или разлика от едва 1,9 пъти. По данни на Министерството на финансите от есента на 2021 г., производителността на труда през изминалата година е най-висока спрямо предходните шест години, а вътрешното потребление продължава да бъде основният двигател на растежа, а не частните инвестиции, пише синдикатът.

Той припомня, че изминалата 2021 г. беше първата, в която работещите на минимална заплата са загубили реална покупателна способност от цяло десетилетие насам, а бизнесът в малките общини плаща по-ниски заплати от пазарните, тъй като пазарът е отдавна несъвършен.

„Една държава е толкова богата, колкото е богат нейният най-беден работещ гражданин. А в България бедните и работещи граждани са много. Минималното възмездяване на работещите в България трябва да осигурява необходимата издръжка за техните семейства“, се казва в позицията на КНСБ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 16:53 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 3 rate down comment 0
serafima
преди 2 години
Въпросът за МРЗ не се разглежда на научна основа у нас, както съм гледала например в Ирландия - съвместна работа между учени, правителство, работодатели и синдикати. У нас шепа настанили се "от векове" на властови позиции "синдикалисти" употребяват всички си усилия на принципа "Така, като гледам....". И въобще, никога, не разглеждат други въпроси освен, че МРЗ би намалила заетостта. Не, няма да намали. Например че увеличаването на МРЗ ще я приближава до средната, а с това ще намалява стимулите на работещите при средна работна заплата и това би намалило стимулите за увеличаване на производителността на труда.Въобще караме си по терпита от десетилетия - работодатерли и синдикати не ги много БРИГА положението на работещите, но засегнат ли им се интересите на двете институции - реват неистово.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още