Украйна призовава за повече оръжия и се подготвя за тежки боеве на Изток

Украински официални представители призоваха за доставки на повече оръжия за борба с Русия, докато и двете страни мобилизират сили в източната част на страната за едни от най-ожесточените сражения в досегашната война.

На среща на НАТО в Брюксел в четвъртък украинският външен министър Дмитрий Кулеба подчерта необходимостта на страната му от устойчиви доставки на оръжие, за да се противопостави на руската офанзива в източната част на Донбас.

„Битката за Донбас ще напомня за Втората световна война, с нейните мащабни операции и маневри, с участието на хиляди танкове, бронирани машини, самолети и артилерия", заяви Кулеба. „И това няма да е локална операция, изхождайки от това, което виждаме в подготовката на Русия".

Призивът бе отправен в момент, в който Камарата на представителите и Сенатът на САЩ приеха законодателство за отнемане на търговския статут на Русия като най-облагодетелствана нация и за забрана на вноса на руски петрол, а Общото събрание на ООН гласува за временно отстраняване на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, отразявайки международното възмущение от съобщенията за жестокости, извършени срещу украински цивилни граждани.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че войната навлиза в критична фаза, заяви, че на срещата в Брюксел е разгледана нуждата на Украйна от „повече системи за противовъздушна отбрана, противотанкови оръжия, по-леки, но и по-тежки оръжия, както и много различни видове подкрепа".

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви след срещите на НАТО, че САЩ са увеличили доставките на оръжейни системи за Украйна през миналата година и продължават да изпращат оръжия на фона на това, което той определи като постоянно променяща се картина.

Блинкен заяви, че разговаря с Кулеба многократно всяка седмица. „Непрекъснато обсъждаме от какво се нуждае Украйна, какво осигуряваме ние и какво помагаме на други съюзници и партньори да осигурят", каза той.

Членовете на НАТО също така снабдяват Украйна с гориво, боеприпаси, бронежилетки, каски и медицинско оборудване. Представители на британското правителство по въпросите на отбраната проведоха тази седмица среща с украински официални представители, за да обсъдят от какви оръжия ще имат нужда за следващия етап на войната, става ясно от изявление на правителството. Досега те са отказали да предоставят танкове на Украйна.

В четвъртък руското министерство на отбраната заяви, че руските сили са осигурили Солодке, град в Донецка област, и са блокирали други два града. През нощта руските сили продължиха да нанасят удари в цялата страна, като се насочиха към складове за гориво в Николаев, Запорожие, Харков и Чухуев, заяви говорителят на Министерството на отбраната генерал-майор Игор Конашенков. Той съобщи също, че Русия е нанесла удари по оръжеен склад в град Житомир в Западна Украйна, в който по думите му се съхраняват оръжия, предназначени за транспортиране на изток.

След изтеглянето си от северната част на страната и районите около столицата Киев Русия се стреми да разшири контрола си над Донецка и Луганска област, които съставляват източната част на Донбас. Оттеглящите се руски сили са оставили в северните градове, като Буча, доказателства за военни престъпления, които според украински официални лица и независими правозащитни организации са екзекуции, изнасилвания и други нарушения на човешките права. Русия отрича тези съобщения и твърди, че те са инсценирани от украинските войски.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руските сили се опитват да унищожат доказателствата за убийства в други територии под техен контрол, като изхвърлят телата. В южния пристанищен град Мариупол „почти на всяка улица, е това, което светът видя в Буча и други градове в Киевска област след изтеглянето на руските войски. Същата жестокост. Същите отвратителни престъпления", каза той в нощното си обръщение към нацията в четвъртък.

Кметът на Ирпин, град близо до Киев, който беше отвоюван от украинските сили миналата седмица, заяви в четвъртък, че спасителите са извадили от улиците телата на хора, за които се предполага, че са били прегазени от руски танкове.

„Когато освободихме района, жителите ми казаха, че окупаторите са започнали да разделят семействата, като са отвеждали мъжете, за да ги използват за размяна на пленници, и са оставяли жените и децата", каза кметът Олександър Маркушин. „Тези, които не се харесвали на руснаците, били разстрелвани. Тези, които отказвали да се предадат, са разстрелвани“.

През последните седмици надеждите за напредък в мирните преговори намаляха. В четвъртък руският външен министър Сергей Лавров заяви, че украинските преговарящи са представили нов проект за споразумение ден по-рано, който според него е оставил страните по-далеч една от друга от първоначалното предложение от края на март. Лавров заяви, че истинските намерения на Киев са "да забави и дори да подкопае преговорите".

По-късно в четвъртък Кремъл заяви, че Русия се надява да постигне целите на войната „през следващите дни", като същевременно призна, че е понесла тежки загуби.

„Имаме значителни загуби на войски и това е огромна трагедия за нас", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в интервю за Sky News.

Последното съобщение на Русия за броя на загиналите бе в края на миналия месец, когато тя заяви, че 1351 нейни войници са загинали в боевете. По оценки на НАТО са загинали най-малко 7000 руски войници.

По-рано в четвъртък Зеленски призова Европейския съюз да наложи по-строги санкции от тези, заложени в последните предложения на блока, като заяви, че нищо друго освен пълно гонене на Москва от международната финансова система и забрана за закупуване на руски петрол не би било подходящо.

„Този пакет има впечатляващ вид. Но това не е достатъчно", каза Зеленски. „Ако няма наистина болезнен пакет от санкции срещу Русия и ако няма доставка на оръжия, от които наистина се нуждаем и за които сме кандидатствали многократно, това ще се счита от Русия за разрешение. Разрешение да се продължи напред. Разрешение за нападение. Разрешение за започване на нова кървава вълна в Донбас“.

Очаква се в петък ЕС официално да одобри забраната за внос на руски въглища в рамките на последния си кръг от санкции, но блокът продължава да се колебае дали да забрани изцяло покупките на енергоизточници от Русия.

Във Вашингтон пакетът от законодателни актове, приет от Камарата на представителите и Сената в четвъртък, ще лиши Русия и Беларус - страна, която е в близки отношения с Русия и е използвана като плацдарм за нахлуването ѝ в Украйна - от търговския им статут на най-облагодетелствана нация, което ще доведе до по-високи митнически ставки за някои вносни стоки от тези страни. Освен това ще бъде забранен вносът на руски енергоизточници. Очаква се президентът Байдън да подпише законопроектите. 

Отделно от това служители на Министерството на търговията на САЩ заявиха в четвъртък, че издават заповеди за лишаване на три руски авиокомпании от възможността да имат достъп до произведени в САЩ части или да получават услуги от когото и да било по света, след като Вашингтон предприе първите си действия за налагане на мащабни ограничения върху износа на технологии и промишлени стоки за Русия.

В ООН Общото събрание гласува с 93 срещу 24 гласа за отстраняване на Русия от Съвета по правата на човека заради „груби и системни нарушения на правата на човека". Китай, Беларус, Куба и Казахстан бяха сред страните, които гласуваха против резолюцията. Петдесет и осем държави се въздържаха при гласуването.

Москва остро разкритикува усилията за отстраняването ѝ от съвета, който докладва за състоянието на правата на човека по света. Заместник-посланикът на Русия в ООН Дмитрий Полянски написа в Twitter, че западните страни подкопават „международното право и многостранното сътрудничество".

Подготвяйки се за засилване на насилието на фона на източната офанзива на Русия, украинските власти призоваха цивилните граждани да напуснат Донецка и Луганска област, които граничат с Русия, и части от Харковска област западно от Луганск, която също граничи с Русия. Новата офанзива на Москва има за цел да разшири контрола си над Донецка и Луганска област, известни като Донбас. Части от тези области се откъснаха от контрола на Киев през 2014 г. и се ръководят от подкрепяни от Русия сепаратисти.

От началото на войната Русия значително разшири обхвата на тези области, като се стреми да ги свърже с Крим, който Русия анексира през 2014 г., и с други територии, които наскоро завзе на юг.

Ожесточени боеве вече се водят в градовете Рубижне, Попасна и Северодонецк в Луганска област, заяви президентският съветник Олексий Арестович.

„Това са райони, в които нашите войски се защитават, контраатакуват, спират врага. Ситуацията е много трудна", каза Арестович, цитиран от The Wall Street Journal.

Руските сили подготвят офанзива на юг от Изюм към Краматорск и Славянск в опит да отрежат украинските войски, които се сражават на изток по протежение на фронтовата линия в Луганск, каза той.

Ръководителят на държавната администрация на Луганска област Серхий Хайдай заяви, че през нощта руските сили са обстрелвали силно градовете Золоте и Хирское, а също така са атакували болница в Северодонецк и къщи в Лисичанск.

‚Има много разрушения, както на жилищни имоти, така и на инфраструктура", каза той. ‚Този район е унищожен от врага“.

Според Олег Синехубов, ръководител на областната държавна администрация, руските сили са нанесли и 48 удара с ракети, артилерия и минохвъргачки по гражданската инфраструктура в Харковска област през нощта. Той поднови призива към жителите на Лозова и Барвинково да напуснат района, като заяви, че 15 000 души вече са успели да избягат.

Ръководителят на държавната железопътна компания на Украйна, Олександър Камишин, заяви, че руски въздушен удар е унищожил надлез по линията за Донецк, което е попречило на евакуацията на цивилни от няколко града, включително Славянск и Краматорск.

Междувременно все повече жители се завръщат в Киев след отстъплението на Русия около столицата. Въпреки че заплахата за града вече не е непосредствена, украинските военни работят за укрепване на защитата си срещу евентуални бъдещи атаки, пояснява бригаден генерал Олександър Хрузевич, украински военен служител.

Генерал Хрузевич заяви, че не може да се изключи подновяване на руската офанзива срещу Киев, ако Москва постигне непосредствените си цели на изток.

„Противникът ще се опита да установи контрол над Донецка и Луганска област и ако успее, макар че това е съмнително, има вероятност настъплението към столицата да се повтори“.

Той добави, че през последните два дни украинските служби за сигурност са задържали хора, които са извършвали разузнаване от името на Русия и са планирали диверсионни действия, включително група, която е била заловена със сензори за насочване на ракетни удари. „Мислехме, че е спокойно, но врагът е тук", каза той.

По данни на назначената от проруските сили градска администрация на Мариупол досега в боевете в украинския пристанищен град са загинали около 5000 цивилни. "Новият кмет" Константин Ивашченко заяви пред държавната информационна агенция ТАСС, че „60 до 70 процента" от всички жилища в града също са разрушени или повредени. Ивашченко също така смята, че 250 000 души са напуснали града, но поне още толкова, ако не и 300 000, все още са в града.

А според украинския министър на отбраната Олексий Ресников Русия променя тактиката си и сега се фокусира основно върху атаки от въздуха. „Ситуацията остава изключително трудна, особено в южните и източните райони. Русия концентрира силите си за силна атака", казва Ресников на английски език във видеообръщение, публикувано в Youtube. Той изказва благодарност към Запада за предишните доставки на оръжие, но също така заявява, че сега Украйна се нуждае от системи за противовъздушна отбрана, артилерия с голям обсег, танкове и противокорабни ракети. Очакваме да получим оръжията, използвани от страните от НАТО, колкото се може по-скоро, казва Ресников.