Защо инвеститорите в акции трябва да очакват спад през следващите месеци

Надеждата бе кратка. Във вторник първоначално изглеждаше, че фондовите пазари ще се стабилизират след срива в началото на седмицата, но от обяд нататък германският водещ индекс Dax отново мина на отрицателна територия. В късния следобед той се понижи с 0,6% и загуби около 18% от най-високата си стойност от ноември.

Ситуацията на Wall Street е още по-лоша. Широкият борсов индекс S&P 500 беше достигнал рекордно високо ниво в началото на годината, но сега е с повече от 20% под него и според официалните данни в началото на седмицата е навлязъл в мечи пазар. Отстъплението бе предизвикано от спекулациите, че Федералният резерв на САЩ може да повиши лихвените проценти повече от очакваното на заседанието си в сряда.

Не е сигурно, че този мечи пазар - т.е. фаза на трайно понижение на цените - ще приключи скоро. Поне до този извод достига широко известното месечно проучване на Bank of America (BofA) сред 300 международни портфолио мениджъри, които заедно управляват 834 млрд. долара.

Според проучването инвеститорите държат 5,6% от инвестициите си в парични средства - над средното ниво, а рекордните 73% от анкетираните очакват икономиката да отслабне през следващите дванадесет месеца. Това показва песимизъм, но институционалните инвеститори все още не са капитулирали.

Подобна капитулация обаче е важна предпоставка за достигане на дъно на пазарите. Едва когато мнозинството от портфолио мениджъри се дистанцират максимално от инвестициите в акции, фондовите пазари ще могат да тръгнат нагоре. Според проучването обаче това все още не е така.

"Първа фаза" на мечия пазар?

Според проучването от началото на юни 15% от портфолио мениджърите на фондови къщи, мениджъри на активи, застрахователи, пенсионни фондове и компании са с недостатъчно „тегло на акциите“. С други думи, инвеститорите държат по-малко акции, отколкото изискват референтните показатели за техните фондове.

Въпреки това по време на последния срив на фондовия пазар в началото на кризата с коронавируса през пролетта на 2020 г. 27% от инвеститорите са притежавали по-малко акции от предвиденото, преди курсовете отново да се повишат. При най-ниската стойност на фондовия пазар по време на финансовата криза през октомври 2008 г. този показател достигна 45%.

Според Джон Баранко, главен инвестиционен стратег на голямата американска фондова къща Allspring Global Investors, широкият пазар на акции вероятно се намира в "първата фаза" на мечия пазар. Баранко казва пред Handelsblatt, че цените на акциите могат да се понижат с още 15%.

Андреас Кьостер, ръководител на отдела за управление на портфейли в германския фонд Union Investment, не е толкова конкретен. Но и той е скептичен. Понастоящем съществува голяма несигурност по четирите ключови за пазарите въпроса - инфлация, растеж, парична политика и пазарна ликвидност, казва Кьостер и подчертава: „Докато това е така, цените едва ли ще се повишат“.

Индексът на волатилността Vix на най-важния борсов индекс в света S&P 500 също говори против формирането на дъно на фондовите пазари. Той измерва очакваните колебания на фондовите пазари, получени от цените на опциите, и се повишава най-вече при спад на фондовите пазари.

Затова и индексите на волатилността се считат и за „барометър на страха". А страхът вече е голям, Vix се е повишил от 17 на 33 пункта от началото на годината, но измерен спрямо историята, това все още не е достатъчно висока стойност. През последните фази на разпродажби и мечи пазари Vix беше на ниво над 40%, по време на Covid катастрофата, а по време на финансовата криза - дори над 80%.

Основната причина за срива на фондовите пазари са опасенията от рецесия. От март насам проучването на BofA поставя рецесията на първо място в списъка на най-големите рискове за пазарите, които все още не са отразени в цените. Според проучването една четвърт от инвеститорите в момента се опасяват от рецесия.

Опасения за рецесия

Според Марк Хефеле, главен инвестиционен стратег в UBS Global Wealth Management, опасността от значителен икономически спад през следващите шест месеца също се е увеличила. Всичко това е свързано и с политиката на централните банки. Инвеститорите се опасяват, че централните банки ще повишат лихвените проценти толкова много, че ще задушат икономиката.

В този контекст нервността нараства и преди предстоящата в сряда среща на Федералния резерв на САЩ за определяне на лихвените проценти. Въпреки че американската банка JP Morgan приема, че рецесията може да бъде избегната в краткосрочен план, тя очаква Фед да изненада пазарите и да повиши основния лихвен процент с три четвърти процентни пункта или може би дори с цял процентен пункт, след като преди няколко дни предполагаше само половин процентен пункт.

Преди всичко постоянно растящата инфлация оказва натиск върху Фед. През май потребителските цени в САЩ отново нараснаха изненадващо силно и достигнаха нов 40-годишен връх от 8,6%. Затрудненията в предлагането и най-вече по-нататъшното повишаване на цените на суровините в резултат на войната срещу Украйна водят до ускоряване на инфлацията в световен мащаб. В САЩ Фед вече реагира и повиши лихвените проценти два пъти от началото на годината - от лихвен диапазон от нула до 0,25% до 0,75-1% наскоро.

Цените на облигациите се сринаха

Това, както и очакваното по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, оказват огромен натиск върху пазарите на облигации. Цените на американските държавни облигации с всички матуритети са се понижили с повече от 11% от началото на годината, повече от когато и да било досега. Обратно, доходността по облигациите се повиши, но в различна степен. Доходността на краткосрочните облигации се увеличи още по-рязко от тази на дългосрочните.

В резултат на това т.нар. крива на доходността - разликата в доходността на облигациите с кратък и дълъг срок - стана изключително плоска, а в някои случаи дори леко обърната. Съответно доходността по краткосрочните и дългосрочните падежи вече почти не се различава и според експертите на JP Morgan това ще остане така поне в краткосрочно бъдеще.

Във вторник доходността по двугодишните, десетгодишните и тридесетгодишните американски държавни облигации беше много близка - около 3,4%. Петгодишните книжа дори донесоха малко повече доходност - 3,5%.

В началото на годината най-наблюдаваната доходност - на двугодишните американски държавни облигации все още беше 0,7%, а на десетгодишните - 1,5%. Същевременно доходността по двугодишните книжа в САЩ се повиши до най-високото си равнище от 2007 г. насам, а на десетгодишните - до най-високото си равнище от 2011 г. насам.

Една плоска структура на лихвените проценти се разглежда като знак, че инвеститорите очакват по-слабо икономическо развитие в бъдеще и евентуално, в малко по-дългосрочен план, отстъпление от страна на Федералния резерв, тъй като изчезването на рисковата премия за дългосрочни ценни книжа в крайна сметка е сигнал за спад в равнището на лихвените проценти.

Кривата на доходността изпраща предупредителни сигнали

Когато доходността на краткосрочните ценни книжа изпреварва тази на дългосрочните, това се смята за признак на рецесия. В САЩ петгодишните книжа понастоящем изпреварват десетгодишните и тридесетгодишните книжа по този параметър. Още по-тревожно би било, ако двугодишната доходност надхвърли десетгодишната - такъв беше случаят за кратко във вторник вечерта. 

За еврозоната икономистите са още по-сигурни, отколкото за САЩ, че рецесията е неизбежна - главно поради по-голямата зависимост от руския нефт и газ и близостта до войната в Украйна. Въпреки това кривата на доходността в еврозоната е още по-стръмна, отколкото в САЩ.

Доходността на десетгодишните федерални облигации (бундовете), която е определяща за еврозоната, в началото на годината все още беше леко на минус; междувременно, с ниво над 1,7%, тя достигна най-високото си ниво от над осем години насам. Доходността по двугодишните германски облигации се повиши от минус 0,8% до почти 1,2%.

Спори се докъде ще стигнат централните банки в битката си с инфлацията и колко голяма е опасността от рецесия. Докато JP Morgan остава сравнително оптимистично настроена, американският фонд Pimco, който е част от Allianz, вижда опасност Фед да окаже натиск върху икономиката, като "затегне прекалено много коланите" в борбата си с инфлацията.

Инфлация вместо рецесия

Американската Blackrock също говори за риска от „прекалено затягане", но очаква, че Фед, а също и ЕЦБ в крайна сметка ще предпочетат да приемат по-висока инфлация, отколкото да потопят икономиката във втора тежка рецесия след катастрофата с Covid.

Мартин Люк, старши инвестиционен стратег в Blackrock, обяснява: „Забавянето на икономическия рестарт след Covid с последващи корпоративни фалити и загуба на работни места би имало още по-опустошителни социални и политически последици от по-високата инфлация”.