И в крайна сметка, кой е виновен за инфлацията в еврозоната?

Кой е виновник №1 за рекордната инфлация в еврозоната? Това е въпросът, който мъчи представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в последните месеци, когато данните показаха колко наивни са били прогнозите на регулатора относно "преходния" инфлационен натиск.

През миналата седмица гуверньорът на Италианската централна банка и представител на ЕЦБ Игнацио Виско заяви, че поскъпващите енергоносители, а не силното търсене, ускоряват инфлацията до рекордни върхове, пише Ройтерс.

Виско обясни, че регулаторът планира да повиши лихвите през юли и септември, за да свие ръста на цените, но целта на хода е да предотврати вкореняването на бързия темп на растеж на цените, без да навреди на търсенето.

Същия ден гуверньорът на Френската централна банка и също представител на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало коментира, че инфлацията в еврозоната е не само висока, но и широкоразпространена, като тя достига до стоки и извън енергоносителите.

"Ако се отнасяше само до цените на енергоносителите, някои икономисти биха казали, че може да се погледне отвъд това, както се казва, да се изчака, докато тези шокове на предлагането не спрат", коментира Дьо Гало.

Всъщност в края на април тази година ЕЦБ се оправда за грешните си инфлационни прогнози със скорошното поскъпване на енергоносителите.

През първото тримесечие на 2022 г. инфлацията в еврозоната е била с два процентни пункта над прогнозите на ЕЦБ от декември 2021 г. - грешка, за която в свое проучване ЕЦБ обвини уповаването на ценообразуването на финансовите пазари, на които се разчита, за да се предвидят тенденциите при суровините.

"Грешките са присъщи за същността на евросистемата и за прогнозите на служителите на ЕЦБ, които са на база редица предположения, произтичащи основно от пазарна информация, включително за цените на енергията", посочи тогава финансовата институция. "Скорошният опит обаче дава известни насоки за допълнително подобряване на прогнозите, с което те да станат по-стабилни", казаха от ЕЦБ.

Дотук ясно е едно - енергоносителите са изиграли голяма, ако не и главна роля, в покачването на цените в еврозоната, а инфлацията далеч не опира единствено до тези продукти.

Предстои следващият важен въпрос - какво ще се случва оттук нататък?

Затова и регулаторът реши, че през юли ще покачи лихвите с 25 базисни пункта.

На традиционната след заседанието пресконференция обаче Лагард намекна, че при необходимост, ЕЦБ е готова да предприеме и по-голямо лихвено увеличение през септември, но все още не е ясно дали това ще е първото и последното такова за годината.

По-рано през деня в четвъртък от Deutsche Bank прогнозираха, че ЕЦБ може да предприеме три лихвени увеличения в края на годината в размер на 50 базисни пункта.

Това, което никой не може да промени, е на кого се дава сметката за плащане - не на друг, а именно на домакинствата и фирмите.

"Централните банки са изправени пред дилема", каза Саюри Ширай, бивш член на борда на Японската централна банка, която в момента преподава в университета Кейо, пише Bloomberg. "За да възстановят доверието, централните банки трябва да повишат лихвите" значително, за да забавят инфлацията, и това "може да доведе до допълнително забавяне в икономическото възстановяване", коментира Ширай.

ЕЦБ, заедно с Федералния резерв на САЩ и други големи регулатори, не могат да бъдат обвинявани за ефекта от войната в Украйна, който бе непредвидим.

Продължителното увеличаване на баланса им през 2021 г. обаче и поддържането на лихвите близо до нулата, дори когато инфлацията се ускори, а икономиките се възстановиха от пандемичните спадове, изглежда положи основните на сегашния смут, смятат анализатори.

"Това ще е опустошителен удар върху репутацията на централните банки - когато инвеститорите осъзнаят, че инфлацията, пред която сме изправени, е "създадена от човека" и че централните банки са изиграли роля в това", коментира Стивън Джен, управител на консултантската компания в Лондон Eurizon SLJ Capital.