Цв. Василев: За КТБ ще има доста по-добри сигнали от сплит и партньор

Цветан Василев е роден през 1959 г. в гр. Габрово. Започва висшето си образование по специалност „Външна търговия” в социално-икономическия факултет на университета в гр. Лодз, Полша. През 1985 г. завършва Международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС).  През 1992 г. основава финансово-брокерските компании „Бромак” и „Фина С”. От 1995 г. до 1999 г. е началник на управление „Валутни операции и ликвидност” на ЦКБ, като от 1997 г. е и член на съвета на директорите на банката. За кратко е началник управление „Пазари и ликвидност” в ТБ България инвест (сега Банка „Алианц България”). От средата на 2000 г. Василев е Председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка АД, а от 2003 г. е мажоритарен собственик на банката и Председател на нейния Надзорен съвет. Владее английски, френски, руски и полски език.

Г-н Василев, каква е прогнозата за резултатите на КТБ за цялата 2007 г., след като първоначално обявената вече е преизпълнена още през октомври?

В детайли нямам право да правя прогноза, но при всички случай може да се очаква преизпълнение. С колко и как ще бъде функция от обема провизии, които банката ще начисли допълнително, но във всички случай нашата цел е да влезем в рамки, съобразени с Базелските стандарти.

Ще повлияе ли високата лихва на междубанковите пазари на резултата на банката?

Тя влияе положително поради увеличения лихвен доход на банката от пласиране на свободен ресурс. Банката ни е нетен продавач на свободен ресурс.

Видях в сайта ви, че предлагате 6,5% лихва по доларовите депозити още преди 8 месеца, това ли е източникът на ресурса ви?

Депозитите на физическите и юридическите лица формират част от привлечените средства на банката. Банката е силна с относително високата ликвидност, която поддържа и сме сред банките с най-силна ликвидност в системата, поддържайки първична и вторична ликвидност от над 40%. Това са парични средства, средства в други банки и ДЦК. Това е много висок показател и дава много възможности на банката по простата причина, че рядко кредитният портфейл превишава 50% от общия размер на активите.

По отношение на репо-сделките срещу акции, дали имате намерение да развиете такъв продукт?

Това не е изключено. Политиката на банката ще е функция от развитието на двата фонда, които нашето управляващо дружество ще формира в следващата година, така че ще е възможно да се правят и репа, най-вероятно ще имаме такава политика.

Къде е допирната точка между добрия резултат на банката и цената на акциите?

Върху цената на акция влияят редица фактори. Във всички случаи Корпоративна търговска банка е сред най-подценените дружества, предвид съотношението P/B и съотношението price/earnings, така че аз виждам сериозен потенциал в акцията, а това как ще продължават да влияят външните фактори, това е въпрос на обективизъм на пазара. Не мога да направя нищо повече освен това, което прави банката. Тя има чудесни резултати и мисля, че това е най-важното за инвеститорите. Първо защото ние имаме възвращаемост на капитала над 22% към десетмесечието на 2007 г. Възвращаемостта ни на активите е над 2,1%, тоест като резултати банката е перфектна. Банката се котира в европейски граници като котировки - цената е около 3,5 пъти P/B, което е европейска цена, и то за акции от т. нар. „стара Европа” – етаблирани банки, но в същото време и без перспективи за растеж, каквито има КТБ. За сравнение, коефициент от 5 за P/B, по какъвто някои други банки се котират в момента, е по- характерно за развиващ се пазар. Отчитайки другия важен критерий за оценка – Р/Е, и предвид коефициенти от 19-22 за пазарни еквиваленти – банки, от пазар в стадий на развитие, като гръцкия, бих си позволил отново до посоча КТБ, като флагман на борсовия ни пазар и на борсово представения банков сектор в частност.

Калкулирането на един прогнозен P/E индикатор, базиран върху прогнозите на мениджмънта на банката за 2008 г. и 2009 г., би дал ориентир за перспективите пред акционерите ни.

Така че тези, които влизат тук само да изчакат и не очакват увеличение в коефициентите, само от органичното развитие на банката могат да очакват над 20-25% на година от инвестиция в акцията.

Поредна важна стъпка по оценка на стабилността и атрактивността на акциите а КТБ беше и включването на банката в CECE Mid Cap Index на Виенската борса. В този ред на мисли твърдото ми убеждение е, че синергията на БФБ с Deutcshe Boerse и внедряването на системата Xetra ще постави акциите на банката в полезрението на сериозни външни инвеститори, за които акциите на КТБ ще бъдат първа и основна стъпка на БФБ.

Как банката успява да спечели от високите EURIBOR и SOFIBOR, докато за другите банки това е отрицателна тенденция?

Всичко е въпрос на лихвена политика и е част от изкуството на банкирането.

Какво става с намирането на стратегически партньор. Бяхте казал, че не търсите продажба на банката а партньорство?

Няма да е голяма изненада ако се случи нещо през 2008 г., което в никакъв случай няма да промени мениджмънта и стратегията на банката.

Какво би дал стратегическият партньор?

Би дал много неща, защото в банката следваме сериозна ангажираност с проектите от европейските структурни фондове, което ще ни даде както възможности за по сериозно участие, така и разбира се ресурс, които да отговаря на тези проекти.

Предвиждате ли да направите сплит на акциите?

Не е изключено да направим сплит на акциите през следващата година, макар че аз считам, че през следващата година ще има доста по-добри сигнали за инвеститорите от сплит.

Какви могат да бъдат те?

Нека го запазя в тайна

Какви нови продукти ще предложите на банковия пазар?

Стартираме депозит наречен евро-лев, който ще бъде едно предизвикателство за всички онези, които твърдят че левът е разколебан, доверието в лева пада, предстои едва ли не девалвация на лева, промяна в съотношението евро/лев. Ние пускаме точно такъв депозит, които гарантира и лихвата и главницата на нашите вложители от делвалвация на лева спрямо еврото. Считам че ще има сериозен интерес. Депозитът се открива в лева, но ангажимент на банката е при промяна на съотношението евро/лев да трансформира депизита в евро при сегашното съотношение евро/лев.

Явно не вярвате, че съотношението на фиксирания курс ще се промени?

Това е едно предизвикателство което търсим, ние имаме своите средства за защита от валутен риск.

Дивидент предвижда ли се през следващата година?

Дивидент не се предвижда в следващите три години съгласно проспекта за IPO. Концепцията е за капитализация, тъй като на база на прогнозирания резултат за следващите години, който вероятно ще бъде коригиран нагоре, е нужен капитал през 2009 г. от 250 млн. лв. Сегашния е малко под 160 млн. лв.

Предвижда ли се ново увеличение срещу парични вноски?

Зависи от динамиката на развитие на активите на банката. В проспекта не е предвидено на база на нормален годишен ръст на активите на банката от 35% до 40%, който е съобразен с печалбата която трябва да акумулираме, както и с общия ръст на банковата система. В този случай банката няма да има нужда от допълнителен капитал. Ако обаче ръстът ни изненада, както досега ни е изненадвал и е по-висок от нашите очаквания, тогава може би ще се наложи увеличение на капитала

Поради изисванията на БНБ ли?

Не само, просто за да може банката да работи по ефективно.

Какви активи очаквате да управлява УД КТБ Асет Мениджмънт АД след една година?

Очакваме около 50 млн. лв. Разбира се, нещата ще са силно зависими от ефективността на работа на фондовете ни и от ситуацията на финансовите пазари, дано да нямаме сериозни сътресения като тазгодишните, нямам предвид в България а на външните пазари. Считам, че 50 млн. лв. е реалистичен обем на фондовете, като имам предвид и клиентите, които и сега работят с банката, но по линия на депозитите. Ние разчитаме на част от тези клиенти да станат и клиенти на фондовете, като сме разработили специален продукт.

Нещо искате ли да кажете в допълнение?

Мисля че показателите на банката са много добри и изпреварваме останалите банки по капиталовите показатели, ще надминем прогнозите, но колко и как зависи от политиката ни на провизиране.

Битува мнението, че по-малката клонова мрежа е минус за банката?

Това не е минус в днешния интернет свят. Напротив, това е само плюс за банката, защото позволява много добри съотношения по активи на един зает в банката, като ние сме една от най-ефективните банки. Това води до много ниски административни разходи в цената на пасива, което се забравя при общия анализ. Въпреки ниските административни разходи си позволяваме едни от най-високите заплати в банковата система, тоест за мен това е плюс, а не минус. Ние не следваме политика за банкиране на дребно, за да имаме разклонена мрежа. Тя е позитивна за развиващите "ритейл". Ние нямаме намерение да променяме концепцията си за развитие, защото считаме, че това, което сме избрали, е успешно. Щом сме развили нещо успешно, още повече че сега развиваме нещо допълнително, като финансирането на проекти по еврофондовете, ние не смятаме да го променяме.

Има едно противоречие, след като около 0,5 млрд. лв. от активите ви са в ликвидни средства, които се отдават на около 5%, а приемате депозити при 6,5% лихва и повече, няма ли отрицателна лихвена разлика за банката?

По-високата лихва по депозитите се компенсира от по-високия доход в кредитите. По депозитите имаме достатъчна дисперсия на привлечените средства. Имаме и достатъчно много евтин привлечен ресурс, но при него има и много големи концентрации и ние компенсираме по този начин. Евтиният ресурс е и много мобилен и точно в това управление е разковничето. По-високите лихви са за по-голямата стабилност, по-ниските за по-голямата мобилност, но мога да кажа, че средната цена на ресурса е достатъчно ниска затова ни позволява лихвен спред от над 3,5%, което позволява издръжката на банката и формирането на високия резултат.

Мобилните средства са разплащателните сметки?

Да, разплащателни сметки на фирми и граждани, те наистина са много нисколихвени и в същото време мобилни. Ние трябва да си даваме сметка във всеки един момент за това нещо. Там е основното изкуство в банкирането въобще, как да намериш баланса. Предизвикателството да имаш по-голяма доходност чрез кредити е голямо, само че и риска е огромен. Не поради кредитния риск, а дори само поради ликвидния риск, тъй като има абсолютна несъвместимост на сроковете на актива със сроковете на пасива. Нормалните срокове на пасива в България са не повече от 30 дни, включително разплащателни сметки, депозити и т.н. Кои кредити са по 30 дни? Най-краткосрочните кредити са по 1 година. И на мен ми се иска да вдигна с още 20% кредитите, тези 20% са около 300 млн. лв. и банката ще изкара поне още 12 до 15 млн. лв. допълнителен доход, тоест вместо 23-24 млн. лв. какъвто е резултата на банката сега ще изкарам 40 млн. лв., но вече рискувам.

А ако чрез облигации прехвърляте риска?

Ако ги прехвърля чрез облигации, ще си сваля спреда на 0,5-1%. Облигацията е по-скъпа. Засега не правя облигации, защото не искам да правя тази кредитна експанзия, като другите банки. Те непрекъснато емитират облигации за рефинансиране на техни кредитни активи, за да продължават с нова експанзия. Аз не смятам, че това е целесъобразно с оглед на спецификата на банката. Ние сме по-скоро инвестиционна банка отколкото ритейл банка, за да търсим на всяка цена пласиране на ресурс. Въпрос на усещане и на концепция. Но и облигацията носи същия риск. Ние сме успяли да имаме фиксирани лихви по пасива в евро, което ни вдига сериозно спреда при увеличаването на EURIBOR. В един етап сме печелили по-малко а сега печелим повече. Това имах предвид, когато ме попитахте защо някои се оплакват от високия EURIBOR, а ние не. Въпрос на прогноза е в крайна сметка.

Припокриват ли се сегментите ви на дейност с други банки и къде точно?

Ние се борим в сегмента инвестиционни проекти, сегмента корпоративно банкиране, не се борим само в сегмента банкиране на дребно и то по активните операции, по пасивните операции (привличане на средства), се конкурираме с останалите. Вече и банки с чуждестранни собственици плащат 7% по депозитите, повечето са си изтеглили лихвите над 6%.

Поставяте ли акцент върху инвестиционни проекти в строителството?

Ограничаваме финансирането на такъв тип проекти. Изместваме тежестта основно към предпроектно и проектно финансиране, предекспортно и експортно финансиране, както и финансиране на инфраструктура. Това са трите неща, които банката в следващите три години ще визира като основно направление на активните операции.

Свързани компании: