Анализи

Къде отиде здравната реформа?

от Евгения Маринова | 02.01.2018 15:18 | препоръчай (0)

2017 е поредната година, в която скандалите, рокадите, показните акции и рестрикциите надделяха над реалните мерки за качествено и достъпно здравеопазване

Къде отиде здравната реформа?

Снимка: Архив Ройтерс

2017 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg “Икономиката през 2017 г.“.

В сферата на здравеопазването 2017 година ще се запомни със смяната на четирима министри, двама шефове на Здравната каса, невиждана агресия към медиците, показни разкрития за източване на публични пари за здраве, които едва ли са новост за някого, и предколеден фарс с мораториума за новите терапии.

2017 г. - здравни министри – четирима, шефове на НЗОК – двама

Само в рамките на изминалата година в креслото на здравния министър седнаха четирима – служебният министър Илко Семерджиев наследи Петър Москов след оставката на кабинета “Борисов 2”, а проф. Николай Петров въплъти, но за кратко, ентусиазмът за ново начало, за подреждане на системата, за ясни правила и прозрачност. Корупционен скандал принуди Николай Петров да подаде оставка и така почти в края на календарната година здравната система пое заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев с очаквания да „затегне“ кранчетата в системата. 

Още по темата

Поредната смяна е показателна за безсилието на властимащите да се справят с трупаните през годините дефицити – не толкова на средства, колкото на политики.

На върха на другата важна институция за сектора – Националната здравноосигурителна каса, също настъпиха промени. По неясни причини поста напусна д-р Глинка Комитов и за шеф бе избран проф. Камен Плочев – смяна, която естествено доведе след себе си нови шефове на дирекции във фонда, или все персонални рокади, които единствено оставят впечатление за хаос в управлението на публичния ресурс за здраве.

Скандали, агресия, показни акции…

Няколко скандала с широк обществен отзвук не подминаха здравния сектор - годината започна с люти спорове около пръстовия идентификатор, премина през насилието над медиците и акциите на МВР и прокуратурата за криминалния реекспорт на лекарства и разследване за злоупотреби с източване на средства от болниците до кулминацията с мораториума за иновативните лекарства.

Един от най-спорните въпроси през годината беше този за пръстовия идентификатор – предложен от Петър Москов. Пръстовият отпечатък в болниците официално отиде в историята в началото на април, когато решението на ВАС беше обнародвано. Идентификацията с пръстови отпечатъци в болниците беше въведена от бившия здравен министър Петър Москов. За внедряването НЗОК плати близо половин милион лева, а болниците закупиха със собствен бюджет четците. След месеци спорове съдът отмени мярката.

Агресията срещу медиците взе застрашителни размери след поредния случай на насилие срещу лекар през лятото.

Вълна от обществено недоволство и необходимостта от спешни и радикални мерки за противодействие доведе до стартираната от Българския лекарски съюз (БЛС) национална информационна кампания срещу насилието над медици, която включва различни активности през цялата година, а не изолирани събития. 

Пролетта и лятото на практика бяха загубено време за сектора в очакване новото правителство и съответно новият здравен министър да завъртят колелото. За здравеопазването обаче това отново не се случи, след като след като журналистическо разследване разкри, че името на новия министър проф. Николай Петров е замесено в корупционен скандал.

След като пое поста на здравен министър, финансистът Кирил Ананиев нареди пълна финансова ревизия на държавните и общински болници и обеща преструктурирането им. А действията му по запушване на пробойните включиха и две показни акции съвместно със спецслужбите – тази по разкриване на криминален експорт на лекарства, който мнозина объркаха с паралелния износ на лекарства, и акцията съвместно с прокуратурата по анонсиране на иначе известния за всички метод за източване на Касата на принципа „болница в болницата“. Какви ще са резултатите, предстои да разберем.

Забравените приоритети

Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и развитие на електронното здравеопазване - това са две от най-важните мерки в сектор „Здравеопазване“, записани в управленската програма на кабинета за периода 2017-2021 година, след като кабинетът Борисов 3 встъпи в длъжност.

Темата за електронното здравеопазване, или т. нар. Националната здравна информационна система, вече е легендарна – винаги първи приоритет за всички управляващи и никакви стъпки в тази посока и през тази година. Досега за изграждането на системата са похарчени милиони евросредства, но реализацията не се случва.

Дори Сметната палата публикува доклад, в който констатира пълен провал в усилията на управляващите за въвеждане на електронно здравеопазване през последните 10 години. В последна сметка парламентът даде срок от две години за въвеждане на системата за електронно здравеопазване в България.

А въпросът за демонополизацията на НЗОК е почти митичен по същите причини. Витае пълно мълчание по бъдещето на тази същинска реформа, а говоренето за електронно досие, направление, рецепта и карта също са в бъдеще време.

Лекарствата - вечната гореща тема

Два въпроса нажежиха не само сектора, но и обществеността – паралелният износ и опитът за въвеждане на забрана за плащане на нови иновативни лекарства през следващата година. След проверки заради паралелния износ на лекарства от институциите, бе обяснено, че процедурата е законна, но води до недостиг на лекарства.

Мерки за ограничаване на паралелния износ на лекарства бе заявен в дневния ред на проф. Николай Петров и към края на годината получи развитие. С решение на правителството се очаква да се даде тласък на промените, така че режимът да се регулира и да не се допуска недостиг на важни животозастрашаващи медикаменти на нашия пазар.

Що се отнася до безславния опит за въвеждане на мораториум върху плащането от НЗОК на нови терапии за догодина, то може да се определи като парламентарен фарс.

Накратко - спорният Параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. бе приет от управляващото мнозинство въпреки обществения протест и аргументите на опозицията. Текстът от закона бе атакуван и от президента, който наложи вето. То обаче беше отхвърлено от депутатите. Последва серия от разговори между премиера и държавния глава, след което бе обявено, че мораториумът ще остане, но средствата за лечението на пациентите, които се нуждаят от иновативно лечение, ще се плащат от бюджета. Последва нова серия от разговори между председателите на всички парламентарни групи с премиера Бойко Борисов и с министрите на здравеопазването и на финансите, което доведе до ново предложение за отпадане на мораториума и то от страна на неговите вносители – ГЕРБ. В последна сметка забраната бе отменена.

След всички скандали, рокади и спецакции и тази година се оказва нулева за здравния сектор – заради липсата на реални реформи, заради липсата на политическа воля за промяна на модела, по който функционира българската здравна система. Годината приключи за българското здравеопазване с неговите стари проблеми – невъзможност за овладяване на преразхода в системата и пълна липса на контрол за начина и ефективността на харчене на публични средства.