Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Нотификации

САЩ и ЕС трябва да си говорят за конкуренция

Те могат да намерят обща база чрез договаряне на правила за икономиката на 21 век

САЩ и ЕС трябва да си говорят за конкуренция

Снимка: Bloomberg

Наблюдавайки наскоро препирнята между САЩ и Франция относно споразумението в областта на сигурността Aukus (между Австралия, Великобритания и САЩ - бел. прев.), което заплашва да провали първото заседание на Съвета по търговия и технологии (TTC) между Америка и ЕС в Питсбърг тази седмица, си припомних известната филмова реплика: „Това, което имаме тук, е провал в комуникацията”, пише Рана Форухар за Financial Times.

След опита на Франция да провали решителната среща, Тиери Бретон, европейският комисар по вътрешния пазар, предупреди, че нещо фундаментално в трансатлантическите отношения е „счупено“. Това може да е вярно, когато става въпрос за САЩ, Франция и подводниците (оттеглянето на Канбера от договорената сделка с Париж – бел. прев.) Чудя се обаче дали много от по-широките търговски и технологични разногласия между САЩ и ЕС не се свеждат до въпрос на език.

Докато САЩ са склонни да посочват конкретно Китай, когато обсъждат необходимостта от нова трансатлантическа рамка за търговия и технологии, европейците са алергични към идеята да останат между двата гиганта. Кой би могъл да ги обвинява? Китай и страните, обвързани по-тясно с него, отколкото със САЩ, сега съставляват около половината от световното население. Самият ЕС вече извършва повече търговия с Китай, отколкото със САЩ.

И все пак, ако Европа иска да поддържа собствените си либерални ценности, да намери алтернатива на надзорния капитализъм (било то от страна на големите технологични компании или на голямата държава) и да осигури равни условия в икономиката на 21 век, тя няма друг избор освен да работи със САЩ по неща като регулация на изкуствения интелект, сигурност на веригата за доставки, правила за контрол на инвестициите и износа, и всичко останало, което TTC има за цел да покрие. Китай върви по свой път. ЕС може да го следва или не.

Но европейските и американските регулатори не трябва изрично да се позовават на Китай, за да намерят общ език. Те трябва просто да се съсредоточат върху различна дума: конкуренция. Всички основни въпроси на масата могат да бъдат представени колкото като стратегически съюз срещу Китай, толкова и като създаване на по-справедливи пазари.

Вземете въпроса за устойчивостта на веригата за доставки и по-специално за сигурността на доставките на полупроводници, което е голяма загриженост както за САЩ, така и за ЕС (всеки от които има в ход законодателство за финансиране на повече вътрешно производство на чипове).

Дори ако анексирането на Тайван от Китай не беше реална възможност през следващите няколко години, някой смята ли наистина, че наличието на 92% от най-модерните производствени мощности за полупроводници в света на едно от най-напрегнатите геополитически места е добра идея?


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от