Капиталовите пазари в ЦИЕ - общи проблеми, които изискват общи решения

Липсата на доверие, пропуски в корпоративното управление, ниският инвеститорски интерес при първични публични предлагания (IPO) на малки компании, слабо предлагане. Това са част от съвместните проблеми на капиталовите пазари в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които главният изпълнителен директор на Букурещката фондова борса Лудвиг Соболевски очерта по време на среща с участници на българския капиталов пазар, организирана от финансова група Karoll.

Оборотът на Букурещката фондова борса е средно 8-10 млн. евро на ден, докато в България той е около 0,7 млн. евро. Освен това пазарната капитализация на румънския фондов пазар е в размер на 32 млрд. евро, което е 10 пъти повече от капитализацията на БФБ, която е 3,4 млрд. евро, сравни накратко двата пазара изпълнителният директор на Карол Капитал Мениджмънт Даниел Ганев. 

Той допълни, че водещият румънски борсов индекс BET отчете 270% възстановяване от дъното, достигнато по време на финансовата криза, докато родният SOFIX все още не се е възстановил.

Лудвиг Соболевски, който преди да поеме кормилото на румънския фондов пазар, ръководеше Варшавската фондова борса. По време на изказването си, в което обърна внимание на извършените реформи в Румъния, касаещи капиталовия пазар, той се спря на някои от значимите борси в региона на ЦИЕ и тяхното развитие.

Полша

Според Соболевски борсата в Полша преминава през „един вид криза“ заради политическата обстановка, но подчерта, че все още се прави по 200 млн. евро среднодневен оборот. По думите му пазарът там все още изпитва проблеми, след като системата на пенсионните фондове бе маргинализира и сега е по-слаба в сравнение с преди.

„Индексите на борсата във Варшава през последните три години поддържаха еднакво ниво и не позволяваха на индивидуалните инвеститори да печелят“, коментира Соболевски и подчерта, че Полша е пример за успешна приватизация през борсата.

„Приватизацията се забави, защото не останаха много компании за приватизиране. Процесът е към своя край“, оцени ситуацията той.

Той допълни, че полският пазар е стабилен и от напреднал развиващ се пазар е напът да се присъедини към развитите пазари.

Чехия и Унгария

„Двете страни са един вид феномен за мен“, продължи директорът на фондовата борса в Букурещ. Той подкрепи тезата си с факта, че броят на атрактивните компаниите на тези борси е ограничен. Като пример за това колко висока е концентрацията на двете борси, той посочи, че петте, а дори и в някои случаи само 2-3, най-големи компании генерират 90-95% от цялата търговия.

„Не виждам чак толкова светло бъдеще“, оцени Соболевски, но подчерта „впечатляваща способност“ на Унгария за привличане на чужди капитали. Той допълни, че пазарната капитализация на фондовата в Будапеща вече доближава тази на борсата в Румъния.

Австрия

„На борсата нищо съществено не се случва, но не трябва да се подценява“, коментира накратко той. Соболевски обаче е доволен, че румънската борса може да разчита на сътрудничеството на австрийските финансови институции, когато става дума за развитие на пазара.

Тъй като държавите, за които говори, са членки на Европейския съюз, Соболевски коментира, че самата принадлежност към блока „помага, но не драматично“, съдейки по оборотите.

„Страните, които не са членки на ЕС, имат шанс да добавят малко разнообразие на Стария континент. Такива са Сърбия и Украйна, например“, продължи той и заключи, че е нужна по-добра конструкция на капиталовите пазари, за да се възприемат по-добре от международните инвеститори.

„Важно е да се гледа развитието на съседните пазари, но и на тези в региона, за да се усети възприятието на чуждестранните инвеститори“, добави той.

Румъния

По отношение на развитието на капиталовия пазар в северната ни съседка Соболевски подчерта значимостта на „дълбоката реформа, която бе почти навсякъде“, която започна от преди близо повече от две години.

Един от проблемите е бил отварянето на сметка за инвестиции в ценни книжа от нерезиденти. Процесът е бил времеемък бюрократичен. Много са били техническите препятствия. Друг проблем е било гласуването на акционерите в общите събрания чрез пълномощни, например, липсвала е гъвкавост, но и това се е променило.

Дивидентите не бяха разпределяни централизирано чрез депозитар, а децентрализирано – чрез избор на банка от емитента, например. „Животът на един инвеститор не бе лесен“, оцени Соболевски. „Постигнахме 50% от заложените цели, остават още 50% от техническите проблеми за разрешаване.“

Като друг проблем Соболевски изтъкна намаляването на участието на индивидуалните инвеститори. Делът им в дневния оборот от 30% пада под 20% и продължава да спада. По отношение интереса на чужди инвеститори – Соболевски коментира, че около 40-50% от пазарната капитализация е формирана от чуждестранни инвеститори, а около 30% от местни.

„Румъния пропиля няколко години, които биха могли да се използват за една по-добра конструкция на капиталовия пазар. Страната премина през един вид еуфория при търговията и спекулацията с ценни книжа 2007 г., "но последваха срив и гняв“, коментира още Соболевски. Поради тази причина според него липсва доверие и увереност. Но липсва още и финансова култура и образование.

„Размерът на депозитите в банките е около 56-57 млрд. евро, което е 40% от БВП на Румъния. Парите не искат да напуснат банките и да се насочат към финансови продукти въпреки възвръщаемостта от 6,5% на пазара – доходност, която реализират 10-те компании в ВЕТ с дивидентите през 2014 г.“, каза той.

В Румъния спада и интересът към частните листвания, след като „сега търсенето от пенсионните фондове е по-малко и акциите не се пласират толкова лесно“.

Соболевски разказа и по какъв начин Румъния е разрешила част от проблемите. Например, Букурещката фондова борса е разработила мобилно приложение, което е свързано със системите на брокерите, като потребителят може да направи поръчка до борсата през приложението към сметката на своя брокер. Към момента към приложението са свързани 9 посредника.

Освен това Букурещката фондова борса организира състезание за индивидуални инвеститори, които се надпреварват за постигане на възвръщаемост върху реални инвестиции, но победителят получава автомобил. Целта е общо развитие на пазара и възбуждане на интерес, коментира Соболевски.

По негови думи въпросът винаги е „какви са ползите от тези действия“. Според него ефектите все още се проявяват и са противоречиви. „Никой не знае кога опитите ще доведат до значителни резултати и подобряване начина на търговия“, каза той. „Хората не търгуват всеки ден, продават, когато цената падне. Искаме да провокираме дневната активност.“

АеRo

От февруари тази година на борсата в Румъния има нов сегмент, който е предназначен за малки и средни компании, стартъпи и компании в ранен стадий на развитие. Той се нарича АeRO и е с облекчени изисквания за листване и отчетност и е предназначен за компании, които искат да наберат малък по размер капитал чрез емисии на акции или на облигации, обясни Марчин Войшицки, който е мениджър на новия сегмент на Букурещката фондова борса AeRO.

Борсите в ЦИЕ - съвместни проблеми, съвместни решения

Освен липсата на доверие, пропуски в корпоративното управление, ниският инвеститорски интерес и липсата на много емитенти значителното финансово-аналитично покритие за компаниите е още един от съвместните проблеми на пазарите в региона.

„Няма интерес за анализ на компаниите, тъй като това е свързано с големи разходи, които не се компенсират чрез ръст на работните заплати на анализаторите, по-голяма търговия с емисията и приходи от нея за посредниците“, коментира Соболевски.

По негови думи проблемите могат да се решат чрез обединяване на усилията, „за да се промени тази част от Източна Европа“.

По време на посещението си в България Лудвиг Соболевски даде и интервю за Bloomberg TV България. Какво каза той - вижте във видеото