IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Коронавирусът породи опасения сред фирмите в еврозоната за достъпа до средства

Опасенията на фирмите може би не са безпочвени на фона на ускоряващата се инфлация и намеците за затягане на паричната политика

17:25 | 13.01.22 г.
<p>
	<em>Снимка: <em>Krisztian Bocsi/Bloomberg</em></em></p>

Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Компаниите в еврозоната са притеснени за достъпа до средства още от избухването на пандемията. Сред фирмите в еврозоната има нарастващи опасения, че достъпът до банкови заеми може да се свие, ако цената на финансиране бъде повишена. Това се посочва в Икономическия бюлетин на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикуван в четвъртък.

От документа става ясно, че от избухването на пандемията насам опасенията за достъпа до банкови заеми сред компаниите в страните с единна валута са нараснали. „Значението на компонента, свързан с промените в лихвените равнища и други цени на финансирането, в прогнозирането на бъдещия достъп до банкови заеми е нараснало най-много от избухването на пандемията“, пишат експертите в бюлетина.

ecb1 ecb1

Източник: Bloomberg

Влошаването на този компонент, директно свързан с оценките на фирмите за поведението на банките, води до увеличаване на верояността от влошаване на достъпа в бъдеще със 7,8%. За сравнение – до март 2020 г. цифрата е била 5,1%. Въпреки това очакванията за достъпа до финансиране са най-силно повлияни от финансовите позиции на фирмите.

Опасенията на компаниите за достъпа до кредити може би не са безпочвени. От появата на омикрон досега редица централни банки по света започнаха постепенно да затягат паричната си политика. Причина за това е ускоряващата се до рекордни равнища инфлация.

Немалко централни банкери заявиха, че повод за притеснения няма, тъй като инфлацията е временна и ще се забави през 2022 г. Така например в началото на миналия месец председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че инфлацията вече може да е достигнала своя връх и че ще се забави през настоящата година. По време на онлайн церемонията по встъпването в длъжност на новия управител на Бундесбанк Йоаким Нагел Лагард обаче посочи, че „отдадеността на банката за постигането на ценова стабилност е непоклатима". „Наясно сме, че покачващите се цени притесняват всички и взимаме тези опасения много сериозно“, каза във вторник Лагард.

Заместник-председателят на финансовата институция Луис де Гиндос обаче контрира преди коледните празници, като заяви, че ускоряващата се инфлация в еврозоната няма да е толкова краткотрайна, както първоначално се предполагаше. „Нашата инфлация е по-устойчива и да кажем, не толкова временна, както очаквахме“, каза тогава Де Гиндос.

ecb2 ecb2

Източник: Bloomberg

Очакванията на ЕЦБ са ускорението на цените да остане на равнище над 3% и през 2022 г. и ще се забави под дългосрочната цел за 2% в края на годината.

Предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че през декември инфлацията в еврозоната е достигнала нов исторически рекорд от 5,0%. За сравнение, през предишния месец инфлацията бе на ниво от 4,9%, а икономисти в проучване на Bloomberg очакваха равнище от 4,8%.

Бюлетинът на ЕЦБ показа още, че в периода 28 юни – 2 ноември 2021 г. средният излишък на ликвидността на банките от еврозоната е нараснал със 175,5 млрд. евро, достигайки рекордното ниво от 4,367 трлн. евро. „Това до голяма степен се дължи на покупките на активи по пандемичната програма PEPP и по програмата APP“, обясняват от банката.

През разглеждания период среднодневните нужди от ликвидност на банките, определяни като сума от нетните автономни фактори и задължителните минимални резерви, са се увеличли със 170,8 млрд. евро до 2290,2 млрд. Евро. Значителният ръст на показателя спрямо предходните два периода се дължи основно на увеличението на автономните фактори със 167,8 млрд. евро до 2138,4 млрд. евро. Повишението при минималните резерви е било в размер на 3 млрд. евро до 151,9 млрд. евро.

Средната сума на ликвидност, предоставена чрез инструментите на паричната политика, се е повишила с 346,3 млрд. евро до 6657,3 млрд. евро. Около 82% от повишението се дължи на продължаващите покупки по програмите за покупка на активи, основно по PEPP, а останалите 18% се дължат на кредитни операции.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 03:55 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още