Бил Гейтс: Как Пол Алън промени живота ми

Съоснователят на Microsoft Пол Алън почина по-рано през миналата седмица на 65-годишна възраст след тежка битка с нехочкинов лимфом. Неговият близък приятел и основен бизнес партньор – милиардерът Бил Гейтс, си спомня за него в статия, публикувана в Wall Street Journal, която може да прочетете надолу.

„Срещнах Пол Алън, когато бях седми клас и това промени живота ми.

Погледнах го. Беше с две години по-напред от мен в училище, наистина висок и доказал се като гений на компютрите. (По-късно имаше и много готина брада, от вида, който никога не бих махнал от себе си).

Прекарвахме почти цялото си време с почти всяка машина, до която можехме да се доберем. На възраст, в която другите деца от училище се измъкват от вкъщи, за да ходят на купони, Пол и аз се измъквахме нощем, за да използваме компютрите в лабораторията на Университета на Вашингтон. Звучи смешно, а и си беше, но беше и формиращо преживяване, а едва ли бих имала смелостта да го направя без Пол. Знам, че щеше да е далеч по-малко забавно. („Заемането“ на компютърно време незаконно се превърна в нещо като наша тема. По-късно, когато бях студент в Харвард, имах проблеми, защото позволих на Пол да използва компютърната лаборатория в кампуса без разрешение).

Дори в гимназията, преди повечето хора да знаят какво е персонален компютър, Пол прогнозира, че чиповете ще станат супермощни и евентуално ще доведат до възхода на една цяла нова индустрия. Много хора не знаят, че Microsoft не беше първият проект, който направихме заедно. Беше нещо, което нарекохме Traf-O-Data – машина, която да анализира информацията, събирана от мониторите на трафика по улиците. Смятахме, че това е чудесна демонстрация на силата на тези нови устройства. Направихме прототип, който работеше, и си представяхме как го продаваме из цялата страна. Но никой не искаше да купи машините и трябваше да се откажем.

През декември 1974 г. решихме да стартираме следващото си, по-успешно начинание. И двамата с Пол живеехме в района на Бостън – той работеше, а аз бях в колежа. Един ден той дойде и ме взе, настоявайки да отида с него до близката будка за вестници. Пристигнахме и той ми показа корицата на януарския брой на Popular Electronics. Включваше нов компютър, наречен Altair 8800, който работеше с мощен нов чип. Пол ме погледна и каза: „Това се случва без нас!“. Този момент беляза края на моя университетски път и стартирането на нашата нова компания – Microsoft.

В онези дни чиповете бяха толкова ограничени, че не можеше да правиш т.нар. „естествено развитие“ - не можеш да използваш машина с този чип в нея, докато разработваш софтуер за нея. Това направи писането на код за тези чипове особено предизвикателство. Пол имаше чудесна идея: да напише код, който да ни позволи да емулираме тези чипове на по-мощен компютър, а след това да го вкараме в машина с по-малко мощен чип. Този пробив беше важен за голяма част от ранния успех на Microsoft, а заслугите са изцяло за Пол.

Като първия човек, с когото съм си партнирал някога, Пол постави стандарт, който малко други хора могат да достигнат. Той имаше широки познания и специален талант да обяснява сложни неща по простичък начин. Като възрастен той имаше огромен спектър от интереси, включително изкуства, консервация и изкуствен интелект. Искаше да спре бракониерството на слонове, да насърчи умните градове и да ускори изследванията на мозъка.

Тъй като имах късмета да го познавам от толкова млад, видях това преди останалата част от света да го види. Веднъж, когато бях тинейджър, проявих любопитство за всички неща, свързани с бензина. Какво значи „рафиниране“? Обърнах се към най-интелигентния човек, когото познавах. Пол го обясни по изключително ясен и интересен начин. Това беше само един от многото подобни разговори, които щяхме да водим през следващите десетилетия.

Пол беше по-готин от мен. Той много харесваше Джими Хендрикс и си го спомням да свири „Are You Experienced?” за мен. Аз нямах опит в почти нищо по това време, а Пол искаше да сподели тази невероятна музика с мен. Такъв човек беше. Той обичаше живота и хората около него и това си личеше.

Щедростта му беше толкова голяма, колкото и интересите му. В нашия роден град Сиатъл Пол помагаше на приюти за бездомни, за изследвания на мозъка и за образование в областта на изкуствата. Освен това изгради невероятния Музей на поп културата, който помещава част от огромната му колекция от музика, научна фантастика и предмети, свързани с киното.

Когато мисля за Пол, си спомням един запален човек, който държеше на семейството си и приятелите си. Спомням си също блестящ технолог и филантроп, който искаше да извърши велики неща и го направи.

Пол заслужаваше повече време живот. Той щеше да се възползва максимално от него. Ще ми липсва много“.