Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини

Близо една трета от българските стартъпи създават световни иновации

Дигиталният бизнес в България се глобализира, смята доц. д-р Антон Герунов, старши анализатор на проучването InnovationShip 2018

гледано: 2333   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

Дигиталният бизнес в България се глобализира, а 29% от българските стартъпи създават световни иновации. Дигиталната екосистема като цяло расте, сочи проучване, изготвено сред 213 от най-младите компании в България, фокусирани върху иновациите.

Още по темата

Това заяви доц. д-р Антон Герунов, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, член на Научния съвет на Центъра за моделиране на социално-икономически системи към СУ и старши анализатор на проучването InnovationShip 2018, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria .

Той посочи, че екосистемата се разраства и по отношение на интернационализацията и добави, че в немалка част от компаниите работят чуждестранни граждани, има и увеличение на чужденците, идващи у нас, за да отворят свои компании.

Като интересна тенденция Герунов посочи факта, че 46% от предприемачите имат предишен опит.

„Феноменът в екосистемата се измества към серийния предприемач“, коментира експертът.

Според него най-голям проблем за българските стартъпи остава набирането на достатъчно човешки капитал.

„Търсят се различни видове специализирани таланти, но почти всяка една компания се сблъсква с подобен проблем. В огромната част от времето хората наемат други хора през референции. Малка част търсят чрез агенции или директно в университета“, каза Герунов и напомни, че по-голямата част от стартъпите извършват сами финансирането.

„40% от основателите сами финансират компаниите си. Институционалното финансиране е много по-малко. Около 1/3 от компаниите само се възползват от него. Този резултат е изненадващ. Все пак много по-лесно е да се намери първоначалното финансиране. За да се набере последващо финансиране, трябва да има вече много добре установено съответствие между продукта и пазара, което все още остава предизвикателство за много компании“, заяви специалистът и потвърди, че европейските фондове са добра възможност, но процентът стартъпи, който се възползва от тях, остава нисък.

Антон Герунов информира, че екипът на стартъпите е малък – 25% от всички запитани са от един до три човека, още 35% от запитаните са под десет човека.

“Естествено, трябва някакъв минимален капацитет, за да се изпълнят тези средства. Възможността е добра, но капацитетът и усилията, които тези стартъпи трябва да положат, изглеждат големи за тях“, каза Герунов и информира, че над 70% от стартъпите са базирани в София и региона.

„Това, което е тревожно като тенденция, са останалите 30%. Вижда се ръст на екосистемите в други градове, но той все още е малък. Нужна е общинска подкрепа, за да се развият и останалите места в това отношение“.

Националното проучване, организирано за трета поредна година от MOVE.BG и отворената мрежа за дигитално развитие EDIT, показва, че младите дигитални компании са най-жизнената част от българската икономика.

Според InnovationShip 2018 най-бързо разрастващият се тип технологична специализация в страната е в областта на блокчейна – 25% повече компании специализират в блокчейн технологии спрямо 2017 година.

Българските компании специализират в изграждане на платформи (46%), анализи на големи масиви данни (25%), машинно обучение и изкуствен интелект (23%) и облачните изчисления (19%), показват още данните на InnovationShip 2018. Тези области на специализация са и в основата на фундаменталните технологии за зараждащ се финтек клъстър.

Стартиращият дигитален бизнес у нас все повече се глобализира и професионализира. Общо 59% от компаниите продават своите продукти и услуги извън страната, а повече от една трета получават основните си приходи от международните пазари.

Данните от InnovationShip 2018 затвърждават и позицията на България като хъб за иновации не само в Европа, но и на световно ново.

„Стартиращите дигитални компании са най-виталната част от българската икономика. Те развиват днес в България продукти и услуги за нуждите на света утре. Млади български компании се утвърждават на международните пазари с решения, базирани на изкуствен интелект, блокчейн, анализ на големи данни, криптиращи и облачни системи. Подкрепата в развитието им е единствената рецепта за промяната на икономическия портрет на държавата ни от ишлеме-икономика в икономика с добавена стойност. И това трябва да е национална кауза, защото именно те носят потенциала България да стане Европейски иновационен хъб и фактор в глобалната споделена икономика.“, заяви Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и мрежата за дигитално развитие EDIT.

За първа година проучването изследва и социалното въздействие на компаниите. Голяма част от тях вярват в използването на технологии за постигане на социална промяна по финансово устойчив начин. От запитаните 45% определят фокуса върху социалното въздействие като особено важен за организацията си.

Според д-р Антон Герунов резултатите от тази година потвърждават три ключови тенденции в българската дигитална екосистема – интернационализация, глобализация и професионализация.

“Това значи, че все повече чужденци основават и работят в местни стартъпи, все повече компании се фокусират върху международните пазари и все повече расте броят на серийните предприемачи“, подчерта Антон Герунов.

Като старши анализатор на InnovationShip 2018 той обяви, че България е водеща страна в Европейския съюз по брой жени в технологичния сектор, но все още има какво да се направи по отношение на равното участие в управлението на компаниите – 22% от анкетираните стартъп компаниите имат съоснователи жени.

Повече за проучването и разговора в студиото можете да видите във видео материала

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
0
 
1
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
Има няколко неща, които не са наред, ако ситуацията със стартъпите наистина е такава:
1) "40% от основателите сами финансират компаниите си" - дълбоко погрешно, това означава недостатъчно финансиране (освен ако всички богати хора в БГ не са си направили по един стартъп), т.е. ще стигнат до пазара след доста време и с много мъки и това ги поставя в неконкурентна позиция.
2) "Българските компании специализират в изграждане на платформи (46%)" - това ми изглежда проблем от много време. Вместо да правят фокусирани и нишови продукти, тук в България всек се пъне да прави платформи!!!
3) Много чужденци идвали тука да отварят стартъпи и да работят. ТТука вече ме загубиха като читател. Не ми се вярва, но пък ако дадат примери човек какво ли не вижда...
Хубаво е, че оценяваме нещата, които сме постигнали. Аман от негативизъм. Но ми се иска да си дадем сметка и какво не правим. А това е: пълна абдикация на държавата от това да се правят свестни неща за икономиката, да се поощрява предприемачеството и високите технологии. Вдъхновението на държавата стига до там да строим безумия (виж София Тех Парк - никаква мисъл!!! Или правиш нещо както трябва или не се захващай) и да усвояваме едни Европейски пари по още по-безумен начин (виж програмите за Иновации).
Само като погледна каква екосистема за технологични стартъпи има в Израел ме хваща люта завист :)

Още от Новини
Как биотехнологиите създадоха пробиотик за понижаване на холестерола и кръвното