Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини

Живеем в свят, в който физическата и дигиталната реалност вече са едно цяло

Все повече хора прекарват по-голяма част от будното си време пред компютрите и смартфоните, докато други разчитат на дигитализацията, за да останат живи

Живеем в свят, в който физическата и дигиталната реалност вече са едно цяло

Снимка: Pixabay

Докато учи в прогимназия в южния филипински град Давао, животът на петокласника Реб Буендия се променя завинаги. Той се сдобива със своя първи смартфон, създавайки предпостави за проблем, който ще се задълбочи с годините.

Вече на 21 години Буендия прекарва по-голяма част от денонощието със смартфона в ръка, пише Nikkei Asia Review.

Много често Буендия вечеря, пазарува или посещава университет впил поглед в дисплея на своя телефон. Той разговаря с приятели през Facebook, гледа видеоклипове и провежда видео разговори преди лягане, обикновено след два часа през нощта.

„Мога да правя всичко чрез моя смартфон“, споделя Буендия. „Не мога да живея без него“.

В 12 от общо 42 страни, обхванати от изследване на GlobalWebIndex относно употребата на медии през 2020 г., хората прокарват повече от половината от будното си време в дигиталното пространство.

Филипинците прекарват средно над 10 часа на ден в използване на компютри, смартфони и други цифрови джаджи, повече отколкото жителите на която и да било друга държава. Други развиващи се страни, където употребата на смартфони нараства значително през последните години, като Тайланд, Южна Африка и Бразилия, също се нареждат сред челните места в проучването.

Глобалната трансформация към цифров начин на живот се ускорява отчасти поради пандемията от коронавирус. Тази тенденция в крайна сметка може да коства много на хората.

Часовете, прекарани в работа пред компютър, започват да оказват тежко влияние върху психичното здравен а Кайто Ямада, 37-годишне служител в компания за пощенски услуги, базирана в Токио. В началото на декември 2020 г. Ямада забелязва, че започва да плаче, обзет от чувство на празнота. „Защо не мога да спра да плача?“, пита се той, осъзнавайки в последствие, че страда от депресия.

В продължение на година и половина той отговаря за уеб дизайна на компанията. Тъй като коронавирусът го принуждава да работи предимно от вкъщи, работното му време се удължава, като често се случва Ямада да приключва работа в полунощ. Появяват се проблеми в комуникацията с хората около него, което поражда чувство на изолация.

Но Ямада далеч не е единственият потърпевш от социалната дистанция, наложена през последната година, и от негативното влияние на цифровите технологии върху психичното здраве.

Проучване на Harvard Business School, засягащо 3 милиона работници по света, установява, че средният брой работни часове на ден се е увеличил с 48,5 минути, докато броят на бизнес срещите е нараснал с 12,9%. 

Още по темата

Неврологът Тошинори Като посочва, че видеоконференциите всъщност могат да понижат производителността вместо да я повишат. Това е така, защото е по-трудно да се забележат по-фини промени в израженията на човешките лица или други емоционални признаци по време на видео разговор, отколкото при физическа среща. Следователно общуването чрез видео отнема повече време на човек да отгатне намеренията на този, с когото общува.

"Човешкият мозък все още не е напълно адаптиран към най-новите технологии", изтъква Като. Той предупреждава за „капана на дигитализацията“, който може да доведе до масов спад в общата производителност.

Светът става все по-дигитален. Това неизбежно преминаване към виртуалния свят не може да бъде спряно, независимо дали води до еволюция или дегенерация на човешката раса. Но не всеки се впечатлява от тази перспектива.

Питър Скот-Морган, британски учен и експерт по роботика, живее своя живот като киборг – получовек полумашина, през последната година и половина. След като бива диагностициран с болест на моторните неврони (атрофии, засягащи предимно централната нервна система – бел. ред.), известна още като болест на Лу Гериг или амиотрофична латерална склероза, Скот-Морган започва да използва модерна технология, която му позволява да прехвърли почти всички свои физиологически функции в машини. Той прави плавен преход от физическия към дигиталния свят със своя цифров „аватар“, който говори и изглежда точно като него. Виртуалният му образ движи устните си, докато говори и изразява различни емоции.

Източник: Споделено видео в YouTube

Скот-Морган използва механичен обдишвател, механизъм за захранване и тръба, свързана с неговата отделителна система. Вместо обаче да се чувства силно ограничен в начина си на живот, ученият се наслаждава на невероятните резултати от създаването на „Питър 2.0“.

Източник: Споделено видео в YouTube

„Мога да говоря ясно със затворена уста на всеки език. И да пея с вокален диапазон, по-голям от на който и да било професионален певец. Освен това откривам, че работя седем дни в седмицата, по-усилено, отколкото по всяко време от кариерата ми. Питър 2.0 никога няма да остарее“, изтъква Скот-Морган.

Дигиталното пространство има потенциал да позволи на хората да бъдат освободени от физическите ограничения и да преодолеят бариерите на пространството и времето, както и всички видове увреждания. Тя може да се превърне в мощен инструмент за творчески дейности, които да отключат нов потенциал у човека.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
0
 
3
преди 3 месеца
"...други разчитат на дигитализацията, за да останат живи ..."Бойчооо , сменяйте му апчетата на тоя ...
0
 
4
 
2
преди 3 месеца
Живеем в свят, в който физическата и дигиталната реалност вече са едно цяло > Пурко, пиши само за себе си и околните ти. При мен не е така.
1
 
2
 
1
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Как пък първи се пръкнаха дигиталните ***...

Още от Новини
Nike понижи прогнозата си за продажбите заради проблеми с доставките