Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини

Защо се презапасяваме?

Празните щандове в супермаркетите стават всепо-обичайна гледка в световен мащаб

Защо се презапасяваме?

Снимка: Bloomberg

На фона на разпространението на новия коронавирус в световен мащаб все повече се засилва и паническото пазаруване, като потребителите в цял свят се запасяват със стоки като дезинфектант за ръце, консервирани храни и тоалетна хартия, информира CNBC.

Тенденцията накара магазините да въведат известни лимити, като търговците на дребно във Великобритания ограничават продажбите на дезинфектанти за ръце, докато австралийските купувачи могат да купуват ограничено количеството тоалетна хартия.

Но защо мозъците ни ни подтикват да изпадаме в паника, дори когато властите уверяват обществото, че няма нужда от запасяване?

Според Пол Марсдън, потребителски психолог от Университета на изкуствата в Лондон, краткият отговор може да се намери в психологията на „терапията чрез дребни покупки“, според която ние купуваме, за да управляваме емоционалното си състояние.

„Става въпрос за завръщане на контрола в свят, в който се чувствате извън контрол“, каза той. „По-общо, паническото купуване може да се разбира като игра на нашите три основни психологически нужди“, добави той. Тези нужди са автономност или нужда от контрол, свързаност, която Марсдън определя с думата „пазаруваме“, а не „аз пазарувам“ и компетентност – след покупка се смятаме за „съобразителни“.

Страх от заразяване

Междувременно Сандър ван дер Линден, доцент по социална психология в университета в Кеймбридж, казва, че има както генерализирани, така и специфични за коронавируса фактори за нашето поведение.

„В САЩ хората получават противоречиви съобщения от Центъра за контрол и превенция на заболяванията и администрацията на Тръмп“, отбелязва той. „Когато една организация казва, че ситуацията е спешна, а друга казва, че тя е под контрол, това кара хората да се притесняват“, добавя той. И сега според Ван дер Линден се забелязва феноменът „заразяване със страх”.

Още по темата

„Когато хората са стресирани, те са несигурни в собствената си преценка, така че гледат какво правят другите хора. Ако другите се запасяват, това ви кара да имате същото поведение. Храта виждат снимки на празни рафтове и независимо дали е рационално, тя  им изпраща сигнал, че това е нещото, което трябва да се направи“, казва той.

„Понякога социалното познание може да има голяма полза - от еволюционна гледна точка, когато не знаем как да реагираме на нещо, търсим насоки от другите“, добавя той. „Ако сте в джунглата и някой скочи от змия, автоматично правите същото. Но понякога това се преувеличава и ви казват да правите нещо, което не е правилно“, обяснява той.

Докато продажбите на сапуни за ръце и дезинфектанти нараснаха на пазарите по света от началото на епидемията, потребителите също се запасяват и с тоалетна хартия. Според Димитриос Циврикос, преподавател по потребителска и бизнес психология в University College London, тоалетната хартия се е превърнала в „икона“ на масовата паника.

„Във времена на несигурност хората навлизат в зона на паника, което ги прави ирационални и напълно невротични“, отбелязва Циврикос и добавя: „В други бедствени условия като наводнение можем да се подготвим, защото знаем от колко провизии се нуждаем, но имаме вирус, за който сега не знаем нищо“.

„Когато влизате в супермаркет, търсите стойност и големи обеми“, казва той, отбелязвайки, че хората са привлечени към големите опаковки, в които се предлага тоалетната хартия, когато искат да си върнат чувството за контрол.

Циврикос, подобно на Ван дер Линден, смята, че липсата на ясни послания от фигури на властта подхранва паниката.

"Обществото получава противоречиви съвети от правителството и търговците на дребно", казва той. „Така хората започват да купуват масово. Обвинявам системата, че няма единодушно мнение за това, което трябва да правим", отбелязва Циврикос.

Въпреки това Питър Ноел Мъри, член на Американската асоциация на психолозите и Обществото за потребителска психология, не е съгласен, че фигурите на властите имат силата да успокоят тенденцията за паническо пазаруване.

"Ако властите ежедневно заявяват, че този вирус не е проблем, това няма да промени нищо", казва той и добавя: „Кампаниите няма да бъдат успешни, ако не се вписват в поведението на хората.“

Според Мъри когнитивните и емоционални реакции са двата ключови фактора, които влияят върху нашите решения в  ситуация като коронавирусната пандемия.

"В този случай когнитивният фактор е когнитивната пристрастност, което означава, че сме склонни да надценяваме скорошни и ярки събития. Когато има самолетна катастрофа, хората не летят, когато има атака на акула, хората смятат, че всички акули са убийци. Този процес ни кара да мислим, че каквато и да е сегашната зараза, тя е подобна на нещо ужасно", обясни той.

В този случай хората може да свързват коронавируса с минало смъртоносно огнище като испанския грип от 1918 г., който доведе до смъртта на около 50 милиона души в световен мащаб, казва Мъри.

„От емоционална страна отговорът е в самоутвърждаването. В съзнанието си знаем, че един ден ще сме мъртви и умът се справя с това чрез търсене на контрол“, допълва той.

„Има прекалено голямо представяне на страха и хората трябва да реагират на тези чувства. Необходимостта от самоутвърждаване се задейства и това ни кара да правим неразумни неща като да купуваме тоалетна хартия за една година напред", обяснява Мъри.

По статията работиха: Радостина Ивчева, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (10)

0
 
2
 
10
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
След като трябваше да чакам 1 час на опашка пред магазина, защото се допускат по максимум 30 човека вътре, и аз се презапасих - не ми се повтаря това упражнение всеки ден :)
0
 
3
 
9
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
презапасяването не може да е абсолютна грешка. ако наблюдаваме събитията, започна се с блокаж на част от Китай, после целия, после други държави. събитията сочат, че може би ще стигнем до фамилна обсада, и никой няма да си подава носа от входната врата.
1
 
5
 
8
Ivel до: ing5rov
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Баси експеримента, а тия дето мрат са някъкви платени артисти що ли, или са се подписали тайно да участват в тоя експеримент срещу милион долара. То какво друго да са очаквали експериментаторите от паникьосаното стадо, това си го наблюдаваме и в други едни ситуации, не виждам какво още са искали да докажат.
2
 
2
 
7
ing5rov до: Biso
преди 4 месеца
"Друг е въпроса, дали наистина нямаше хранителни продукти, или това беше ход за отвличане вниманието на хората."

И сега е така ... това е един експеримент , как в световен мащаб реагира паникьосаното стадо .
1
 
12
 
6
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
В оцелаването има една правило, което гласи, че когато си в гората, най-добрия нож е този, който е с теб. Перефразирам за неразбралите: най-добрия нож е този, който ти виси на колана. А не този нож, който е останал в къщи в шкафа.

Складовете на фирмите и държавния резерв може да са пълни с храна, но я се опитайте да си сготвите в София храна, която се намира в склада на Кауфланд в Пловдив. :)

Шегата на страна, но много от нас помнят празните магазини след зората на демокрацията. Друг е въпроса, дали наистина нямаше хранителни продукти, или това беше ход за отвличане вниманието на хората.

Още от Новини
Коронакризата срина с 95% приходите на Cineplex