IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

МОН предлага добавяне на нови предмети към задължителните изпити след 7 клас

Изпитът по БЕЛ ще се съчетае с обществените науки, а този по математика – с природните, каза Красимир Вълчев

12:03 | 25.06.20 г.
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Getty</em></p>

Снимка: Getty

Министерството на образованието и науката (МОН) предлага изпитите след 7 клас вече да представляват интегрирани тестове. Това съобщи на пресконференция просветният министър Красимир Вълчев.

В момента изпитите след 7 клас - националното външно оценяване, са по български език и литература и математика. По думите на министъра основните предмети български език и литература и математика не са достатъчни. В националното външно оценяване трябва да се включат и природите и обществените науки.

„Трудно успяваме да мотивираме учениците за по-задълбочено учене в областта на природните науки. Това се вижда от оценките и от малкия брой зрелостници, които полагат матури по тези предмети. Затова идеята ни е изпитът по БЕЛ да се съчетае с обществените науки, а този по математика – с природните”, поясни министърът.

Тази промяна би могла да се въведе от учебната 2022-2023 година, каза министърът.

"Чрез промените се дава възможност да се включат задачи и от други учебни предмети, като така правим крачки към това въпросите да са по-малко ориентирани към заучаване, а повече към практически умения", обясни просветният министър.

МОН предлага увеличение на седмичните часове по математика с половин час. Вълчев аргументира предложението, посочвайки, че новите учебни програми съдържат 60% време за придобиване на нови знания и 40% за упражнения. И когато това време не е достатъчно, учителят препуска през материала и учениците се демотивират. Най-често проблем има при математиката, особено в 5-6 клас.

За природните науки ще бъде предложено отпадане на понятия и излишна фактология.

Не се предвиждат промени в програмата, заложена за български език и литература и история.

Предлага се обаче въвеждане на нов предмет - Дигитални технологии и креативност, за учениците в 5,6 и 7 клас. Целта е да се надградят уменията по компютърно моделиране от 3 и 4 клас. Днешното поколение ученици ще живее в ера на професии, които ще изискват умения, базирани на изкуствен интелект и дигиталната креативност посочи министърът.

За най-малките – от 1 до 3 клас, ще бъде въведена допълнителна седмица към учебната година. През нея ще се извършват проектни дейности – не само летни училища, но и дейности по интереси.

Предвижда се промяна в названието на предмета „Околен свят” - да бъде „Родинознание”.

Промени се предлагат и в Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование. Това е концептуална промяна в целодневната организация на учебния ден. В момента тя е слабо регулирана и остаряла, каза Вълчев. Учениците, които са на целодневно обучение, нямат време да се включат в други дейности по интереси. Опитваме се да направим преход от занималня към личностно развитие, поясни той. Дават се възможности за интегрирана индивидуална подкрепа от учители, което ще позволи по-индивидуализирано обучение. 

Предвижда се да има промяна и в скалата за оценяване на матурите при зрелостниците. „Минималният праг за успешно полагане на изпит ще бъде 30 точки, досега те бяха 23, при максимално 100”, каза просветният министър.

Министър Вълчев анонсира и промени във връзка с висшето образование. Те ще са в посока висшите училища да развият повече интегрални специалности, да заложат на придобиването на повече знания и умения извън професионалните направления.

Трябва да има и по-сериозен контрол при формирането на крайната оценка на студентите. „Скоростното учене от сесия в сесия не е ефективно. В някои университети студентите са изпитвани всеки ден, дават им се проекти и така трябва да бъде навсякъде“", смята министърът на образованието. 

Българските университети трябва да участват в общи програми с европейски висши учебни заведения. „Така нареченият Болонски процес препоръчва два модела на структура на висшето образование. Единият е 4+1 (четири години бакалавърска степен и една – магистърска), който е възприет у нас, а другият - 3+2.

"За някои университети бакалавърски професионалните направления могат да станат тригодишни. Според нас този вариант е по-добър. В другите страни вече има по-широки бакалавърски програми с повече дисциплини”, каза Вълчев. Това, което се променя, е по-широки бакалавърски програми с повече дисциплини с цел надграждане, обясни образователният министър.

Промените, които предлагаме, не са големи и кардинални, те са резултат от оценката на досегашното прилагане на новите учебни програми, обобщи образователният министър Красимир Вълчев.

„Светът става все по-свързан и европейските университети ще бъде изградени на базата на европейски мрежи. Времето на стратегиите за самодостатъчност свърши“, каза Красимир Вълчев.

Акцент трябва да се постави и върху практическото обучение, обучението в електронна среда, разработването на проекти. По тази линия висшите училища трябва да търсят ефективната комбинация между присъственото и електронното обучение.

Изискванията за придобиване на професионална квалификация „учител” също ще се променят.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:53 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още