Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Образование

Реализацията на завършилите висше образование у нас се подобрява

Обучават се повече инженери, лекари, учители, а по-малко са икономистите, юристите и администраторите според Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г.

Реализацията на завършилите висше образование у нас се подобрява

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Студентите в България намаляват, а тяхното разпределение по професионални направления се рационализира. Сега в българските висши училища, в сравнение с преди пет години, се обучават повече инженери, лекари, учители, а по-малко са икономистите, юристите и администраторите. Това показват резултатите от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища у нас в рамките на 52 професионални направления във висшето ни образование, използвайки различни показатели за класациите. Студентите, които учат във всички български университети, са 200 000. 

Реализацията на завършилите висше образование се подобрява, а безработицата сред младите висшисти, завършили преди пет години, е на рекордно ниско ниво от 2,2 процента, каза Георги Стойчев - ръководител на консорциума, изготвил новото, девето издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2019 г. 

Още по темата

За първи път, откакто рейтинговата система съществува, над 50 на сто от завършилите висшисти се реализират на работни позиции за висше образование, но остава основният проблем, че близо половината от висшистите в България не се реализират на подобни позиции. Този проблем е по-голям при бакалаврите, в сравнение с магистрите, и ако 60 на сто от завършилите магистри се реализират на позиции, изискващи висше образование, то едва 36 на сто от завършилите бакалаври се реализират на подобни позиции. Има и още една позитивна тенденция - през последните пет години се увеличават научните публикации от университетите ни, посочи Стойчев, цитиран от БТА.

През последните пет години броят на студентите в България намалява драматично и през 2019 г. в българските университети се обучават с около 6000 студенти по-малко от миналата година и с 45 000 студенти по-малко от преди пет години. Това е спад на студентите с около 17% и този спад е съпроводен с това, че в някои професионални направления студентите намаляват, но в други се увеличават, информира Стойчев. Той уточни, че сега има около 15 професионални направления у нас, в които студентите са намалели с над 30 на сто. Сред тях са и двете най-масови направления - "Икономика и администрация" и "Управление", като в тях общият брой на студентите през последните пет години е намалял с около 31 000. В пет професионални направления през последните години се увеличават студентите с над 30 на сто общо. В направлението "Медицина" студентите са се увеличили с 76 процента, във "Военно дело" увеличението е с 60 процента, в "Стоматология" - с 41 процента, в "Педагогика" - с 36 процента, а във "Ветеринарна медицина" - с 26 процента. С около 10 процента се увеличават и студентите в направлението "Информатика и компютърни науки".

И през 2019 г. най-масовите направления са икономика, администрация и управление, но разликата с останалите направления е по-малка. Сега на трето място е направлението "Педагогика", на четвърто място е направлението "Медицина", "Право" е "изпаднало" от трето на пето място, а след това са двете инженерни направления, свързани с ИКТ. Това показва, че българското висше образование сега е по-близо до нуждите на пазара на труда, заяви Георги Стойчев. Той отбеляза, че намаляват студентите по философия, но се увеличават тези по психология, намаляват и студентите, обучаващи се в "Теория на изкуствата", но се увеличават студентите в "Театрално и филмово изкуство".

За поредна година, завършилите "Туризъм", в най-малка степен се реализират на позиции, за които се изисква висше образование, или 80 на сто от студентите от тази специалност работят на позиции, за които не се изисква висше образование, коментира Стойчев. Той отбеляза, че намаляват българските висшисти, които напускат страната, за да се реализират в чужбина.

Резултатите от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г. показват, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" е първи в 21 професионални направления.

Техническият университет в София през 2019 г. е първи в шест професионални направления, Медицинският университет в София е първи в четири направления, Американският университет в България, Лесотехническият университет и Химикотехнологичният и металургичен университет в София са първи в три направления, Тракийският университет и Аграрният университет в Пловдив водят в две професионални направления, съобщи Стойчев. Той добави, че други 11 висши училища са първи в поне едно професионално направление. Има осем професионални направления, в които "водач" е университет извън столицата, четири професионални направления се оглавяват от университет, който е в Пловдив, а две - в Благоевград, и две - в Стара Загора. Класациите в две професионални направления се оглавяват от частни висши училища. 

В класацията по средни доходи, най-високи са доходите на завършилите студенти в "Информатика" и "Компютърни науки", "Математика", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Комуникационна и компютърна техника". Може да се обобщи, че с най-високи доходи са завършилите студенти, които се реализират на пазара на труда в инженерните професионални направления, каза Георги Стойчев. Той отбеляза, че направлението за обработка и добив на полезни изкопаеми е едно от направленията в България с най-висока добавена стойност, защото в него влизат студенти с относително ниски резултати от дипломата за средно образование, но след висшето си образование се реализират и получават доходи сред най-високите в страната. 

С най-високи облагаеми доходи за поредна година са студентите, които са завършили "Информатика" и "Компютърни науки" в Софийския университет, информира Стойчев. Той уточни, че средният облагаем доход на тези млади специалисти, завършили през последните пет години, е над 4000 лева. Заплатите на тези специалисти би трябвало да са по-високи, защото това е облагаемият доход, след като са приспаднати разходите, свързани с осигуровките. 
За доходите, с изключение само на три направления, във всички останали професионални направления, средният осигурителен доход на завършилите студенти вече е над 1000 лева.

По статията работи: Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
6
 
1
преди 9 месеца
"...50 на сто от завършилите висшисти се реализират на работни позиции за висше образование, но остава основният проблем, че близо половината от висшистите в България не се реализират на подобни позиции."

И къде отиват вторите 50% ? Към терминал 2 естествено ...

Още от Образование
Каква ще е ролята на учителя в бъдеще?