IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

По-важното от миналата седмица

Седмицата на дипломатическите совалки от страна на западните лидери в опит да уталожат напрежението с Русия се превърна в месец

11:45 | 14.02.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: EPA/SERGEY GUNEEV / KREMLIN POOL / SPUTNIK POOL MANDATORY CREDIT</em></p>

Снимка: EPA/SERGEY GUNEEV / KREMLIN POOL / SPUTNIK POOL MANDATORY CREDIT

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

След двучасов спор в парламента беше избран новият председател на Комисията за енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров. Той беше единственият кандидат, предложен от "Продължаваме промяната", но изборът му не беше никак лек. Депутатите от ГЕРБ подаваха реплики и дуплики и бавеха избора, такива имаше и от ДПС, като всички изказвания бяха насочени към биографията на Тодоров и свързаните с нея съмнения на опозицията, че тя не отговаря на заложените в Закона за енергетиката изисквания. Отговорите на управляващите бяха по-скоро спорадични. Самият Тодоров също се изказа, но не коментира опита си и допустимостта си за поста председател на КЕВР. Вместо това той посочи различни факти от житейската и професионалната си биография, както и част от плановете си за развитие на регулатора, а именно - да осигури по-добра цена на електроенергията за вътрешния пазар и да подготви страната за енергийната трансформация.

Според Тодоров предстои голяма промяна, цялата енергийна структура на Европа и света ще се промени през следващите пет години. Ако мислим през призмата как да защитим политическите си интереси, ще катастрофираме, смята Тодоров.  Според него в голямата си част правомощията на КЕВР са в това дали ценовата структура, разходите могат да се признаят като такива, за да влязат в цената на регулирания пазар и фактурирани като разход към потребителите.

Народното събрание прие на първо четене проектобюджета за 2022 г. „За" гласуваха 129 души (124 в залата и 5 дистанционно), а „против“ бяха 97 в зала и 2 дистанционно.

Политиките, заложени в план-сметката, породиха съществени спорове както между народните представители, така и сред икономистите защото този път се залага на дефицит, вместо балансиран бюджет, какъвто би трябвало да бъде в условията на икономически растеж, и много сериозни разходи за социални плащания и подобряване на инфраструктурата. За първи път от повече от десетилетие БСП не е в опозиция, а защитава държавните прогнози и разчети. Дори сам по себе си този факт говори за промяна. От ГЕРБ се пошегуваха, че е лоша поличба щом социалистът Румен Гечев подкрепя бюджета. Дебатът относно дали това е инвестиционен или проинфлационен бюджет не завърши убедително и след приемането на разчетите на първо четене. Очаква се обаче да има съществени промени при разглеждането му на второ четене.

Ден по-рано на първо гласуване депутатите приеха и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и ДОО със 129 гласа "за" и 90 "против". Разходите за здравеопазване до края на 2022 г. са планирани да са над 6 млрд. лв., което е с над 600 млн. лв. повече в сравнение с миналата година. Всички видове прегледи, лечение и лабораторни изследвания получават с по около 100 млн. лв. повече, като тази сума означава драстично увеличение от между 33% и 77% спрямо сегашните средства в извънболничната помощ.

Държавната консолидационна компания (ДКК) е с изцяло нов съвет на директорите, след като в началото на месеца досегашното ръководство е било освободено от икономическия министър Корнелия Нинова, става ясно от подадените документи в Търговския регистър. Така с решение на Нинова са назначени познати партийци - Ивайло Лилов, Смиляна Нитова-Кръстева, Михаил Кумчев и Таня Найденова-Митова.

Междувременно България пречупва поредната вълна на коронавируса, а от днес присъствените занятия се възобновяват за всички ученици в София-град и областите Стара Загора и Хасково. Всички остават в клас през следващата седмица и в областите Разград и Силистра. В цялата страна продължава присъственото обучение на децата от I до IV клас.

Компаниите за събиране на вземания ще бъдат вписвани в единен регистър към Министерството на икономиката, а работата им ще бъде контролирана от Комисията за защита на потребителите (КЗП). За целта ще бъдат разписани конкретни правила и ограничения, с които ще им бъде забранено да упражняват натиск над потребителите при изпълняване на дейността си. Това предвижда проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори, публикуван за обществено обсъждане.

ЕС и еврозоната

Новият председател на Бундесбанк Йоахим Нагел се включи в дебата за реакцията на Европейската централна банка спрямо високия темп на инфлация. „Ако картината не се промени до март, ще се застъпя за нормализиране на паричната политика", заяви Нагел в интервю за Die Zeit. По негова оценка „икономическите разходи ще бъдат значително по-високи, ако действаме твърде късно, отколкото ако действаме рано“. Първоначално ЕЦБ можела да прекрати нетните покупки на облигации, преди да повиши основните лихвени проценти „тази година". Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард също подчерта значението на новия анализ през март, но предупреди да не се прибързва със затягането на паричната политика, което може да застраши растежа и заетостта.

ЕС възнамерява да се превърне във важен играч на пазара на производство на чипове, да увеличи инвестициите и иновациите в сектора и да осигури непрекъснатост на веригите за доставки. Всичко това са част от предложенията на Европейската комисия чрез ново законодателство за полупроводниците. Очаква се стратегията да мобилизира над 43 млрд. евро публични и частни инвестиции, но сумата е по-ниска в сравнение с планираните от основните играчи на глобалния пазар. 11 млрд. евро от тях са предназначени за субсидии за изследвания в областта на чиповете, а останалите 30 млрд. евро - за бизнес субсидии за страните членки. Инициативата има за цел да удвои световния пазарен дял на ЕС в производството на полупроводници до повече от 20% до 2030 г., за да се намали зависимостта от производителите от Азия. 

Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви изграждането на до 14 нови ядрени реактора. По-конкретно ще бъдат изградени шест реактора от ново поколение EPR, а други осем ще бъдат проучени. Това представлява „ренесанс на ядрената енергетика" във Франция, заяви Макрон. Той се застъпи и за значително удължаване на срока на експлоатация на съществуващите атомни електроцентрали. Първият нов реактор може да започне да работи през 2035 г. Дотогава правителството иска да инвестира и във възобновяеми енергийни източници, за да се справи с дългия период на строителство.

Европейската комисия понижи прогнозата си за растежа на еврозоната през настоящата година от 4,3 на 4,0%. От друга страна, очакванията за 2023 г. бяха повишени от 2,4 на 2,7%. Прогнозата за инфлацията беше значително повишена. За 2022 г. сега се прогнозира увеличение от 3,5%, като през първото тримесечие цените могат да нараснат средно с 4,8%. В последната си прогноза от есента ЕК очакваше инфлация от 2,2% за цялата година.

Полският президент Анджей Дуда внесе предложение за законодателство за премахване на спорната дисциплинарна камара на съдиите. Критиците смятат, че към момента камарата позволява освобождаването на съдии по политически причини, което подклажда напрежението между Полша и ЕС. Миналия октомври Съдът на ЕС постанови, че Полша трябва да плаща 1 млн. евро на ден глоби за поддържане на дисциплинарната камара за съдии, създадена от консервативното националистическо правителство във Варшава.

Германският износ нарасна с 14% на годишна база до нов рекорд от 1,375 трлн. евро през 2021 г. По този начин обемът на износа бе с 3,6% над нивото от предкризисната 2019 г. Вносът също надхвърли нивото от 2019 г. с плюс от 17,1% до 1,202 трлн. евро. Външнотърговското салдо приключи с излишък от 173,3 млрд. евро. По този начин излишъкът от износа на Германия намаля за пета поредна година.

Северна Америка

Камарата на представителите на САЩ гласува с двупартийно мнозинство за временен бюджет. Резолюцията предвижда запазване на равнището на държавните разходи, разрешено въз основа на миналогодишния бюджет, и по този начин ще осигури финансирането на правителството до 11 март. Сенатът все още трябва да одобри законопроекта. Ако не го направи до 18 февруари, ще се стигне до спиране на работата на правителствените агенции.

През януари инфлацията в САЩ продължи да се повишава. Стоките и услугите поскъпнаха със 7,5% в сравнение със същия месец на миналата година (декември: 7,0%). Според Министерството на труда основните фактори отново са били цените на енергията и недостигът на материали.

Глобалната икономика

Бившият ръководител на Бундесбанк Йенс Вайдман е назначен за ръководител на експертна група за укрепване на институционалните гаранции на Международния валутен фонд. Експертната група трябва да проведе независимо разследване, за да покаже как МВФ може да осигури ефективно управление на жалбите, включително за критиките срещу висшето ръководство. Предисторията е скандал, предизвикан от разследващ доклад на адвокатската кантора WilmerHale, според който се твърди, че висши представители на Световната банка са оказвали "неправомерен натиск" върху служители, за да може Китай да се представи по-добре в класацията на доклада Doing Business за 2018 г. Сред обвиняемите е тогавашният управляващ директор на Световната банка, а сега ръководител на МВФ Кристалина Георгиева.

Седмицата на дипломатическите совалки от страна на западните лидери в опит да уталожат напрежението с Русия заради Украйна вече се превърна в месец.

В понеделник президентът на Русия Владимир Путин заяви след петчасови разговори с френския си колега Еманюел Макрон, че ще направи всичко за постигане на компромис за сигурността в Европа, „който да задоволява всички“.

Президентът на САЩ Джо Байдън призова всички американски граждани, които се намират в Украйна да напуснат страната незабавно като се позова на увеличена заплаха от руски военни действия. То се случи след няколко дни интензивна дипломация с цел намаляване на напрежението.

А в последния работен ден на седмицата се случи може би най-силното предупреждение – брифинг на съветника по националната сигурност Джейк Съливан, който каза, че Съединените американски щати смятат, че Русия може да предприеме офанзивни военни действия или да се опита да предизвика конфликт в Украйна още през тази седмица, преди приключването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Конфликтът „може да започне по време на Олимпийските игри въпреки многото спекулации, че това може да се случи едва след [края на Зимните игри]“, заяви Съливан пред репортери в Белия дом в петък. „Това, което можем да кажем, е, че има надеждна перспектива руските военни действия да се случат още преди края на Олимпийските игри“.

Съливан даде брифинга, след като президентът на САЩ Джо Байдън проведе видео разговор по защитена линия с трансатлантическите лидери от Белия дом и потърси съюзническо единство в условията на влошаващата се ситуация.

А междувременно британският всекидневник Guardian твърди, че Байдън е казал на лидерите от НАТО, че руският президент Владимир Путин е взел решение да нападне Украйна. Според медията Байдън е потърсил колегите си от други държави в алианса след среща в Белия дом, на която са обсъдени последните разузнавателни данни за струпване на руски сили по границата с Украйна.

Пазарът и акциите винаги са били отражение на чувствата и страховете на хората и логично индексите на Wall Street реагираха силно негативно. Американските акции се сринаха в петък, докато повишеното напрежение между Украйна и Русия доведе до силен ръст на цената на петрола и накара инвеститорите да се откажат от рисковите активи. Акциите се търгуваха предимно без промяна през деня, докато следобедните новини, свързани с Украйна, не накараха трейдърите да се откажат от ценните книжа и да купят съкровищни бонове.

Технологичният Nasdaq Composite спадна с 2,8 %, а S&P 500 загуби 1,9 %. Индустриалният индекс Dow JonesIndustrial Average се понижи с 504 пункта, или 1,4%.

Сривът в петък доведе до понижение на S&P 500 за седмицата с около 1,9%, докато Nasdaq Composite се насочи към седмичен спад от 2,3%, а Dow се понижи с около 1% за седмицата. 

В събота, в продължил 1 час и 2 минути телефонен разговор между Байдън и Владимир Путин американският президент е казал на руския си колега, че Западът ще отговори решително на евентуална инвазия в Украйна, допълвайки, че подобна стъпка ще доведе до по-големи последици и изолация на Москва, предава Ройтерс.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:15 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Пазар на труда виж още

Коментари

Финанси виж още