Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

По света

Имат ли бъдеще централните бизнес квартали след пандемията?

Най-голямата трайна промяна на икономическата география след Covid е свързана с това как и къде работим

Имат ли бъдеще централните бизнес квартали след пандемията?

Снимка: Bloomberg LP

Едва миналата пролет един куп експерти шумно обявяваха стремителен отлив на хора от градовете и неизбежната им смърт. Сега, малко повече от година по-късно, нашите градове се връщат към живот. Тротоарите отново се оживяват, ресторантите, които заеха и част от улиците, гъмжат от хората, музеи и галерии отново отварят врати, а почитателите се връщат към бейзболни стадиони, баскетболни зали и дори места за концерти на открито, пише Bloomberg.

Но една област от градския живот, в който пандемията вероятно ще остави по-голям отпечатък, са местата, където правим бизнес. Продължаващият преход към работа от разстояние отправя предизвикателство към историческата роля на централните бизнес квартали – места като Midtown и Wall Street в Ню Йорк, Loop в Чикаго или Финансовия квартал на Сан Франциско, като доминиращи центрове за градски живот.

Известните квартали с небостъргачи и корпоративни кули, които определят небосвода на големите градове и често са синоним на централна част, ще трябва да се адаптират. Но промяната към работа от вкъщи не само няма да ги убие, а в крайна сметка ще промени формата и функцията им по по-фини начини. Предвид стратегическите им локации в самия център на големи градове централните бизнес квартали са в идеална позиция да бъдат преустроени в по-изпълнени с живот райони, където хората могат да живеят и да играят, както и да работят – идеален пример за това, което много урбанисти днес наричат 15-минутни квартали. А с внимание и добре премерени действия от страна на градските власти и помощ от правителството централните бизнес квартали може да бъдат изградени отново по начини, които са по-обхватни и достъпни.

Оказва се, че най-голямата и трайна промяна на икономическата ни география, породена от пандемията, далеч не е свързана с това къде и как живеем, а как и къде работим.

Ефектът от пандемията върху работата

Към началото на 2020 г. най-значимите 21 градски бизнес района в света приютяваха 4,5 млн. служители в 100 млн. кв. м офис площи. Около 20% от корпорациите във Fortune Global 500 имаха централи в тези райони, сочи доклад за 2020 г. на EY. Няколко месеца по-късно голяма част от работата, свързана със знания и професионални умения, започна да се извършва от вкъщи. За един миг централните бизнес квартали във водещите градове в света притихнаха, изпразнени от служители и шума на човешката производствена дейност.

Още по темата
Дори след ускоряването на ваксинациите и връщането на Америка към живот бизнес кварталите в големите градове се възстановяват бавно. В десетте най-големи градски бизнес квартала в Америка посещенията на служителите в офиса остават около една четвърт (27%) спрямо нивата преди пандемията, показаха неотдавнашни данни на компанията Kastle Systems, която следи посещенията чрез служебни карти и сходни технологии.

Дори в градове в Австралия, които сега са почти напълно отворени, заетостта в централните бизнес квартали на два от най-големите градове остава далеч от нивата преди пандемията с 59% в Сидни и 41% в Мелбърн към април.

Вероятно не само страха от самите офиси, а и от стигането до и връщането от тях остава фундаментално предизвикателство. Макар че пътуващите в метрото в Ню Йорк нарастват тази пролет, те остават на едва 40% спрямо нивата преди пандемията. Над една трета от американците се притесняват да се возят в метро или препълнен асансьор, показа неотдавнашно допитване. Въпреки че офис парковете в предградията, където хората могат да пътуват до работа, започват да се пълнят, централните бизнес квартали остават далеч по-празни.

Разбира се, още служители ще се завърнат в офиса през идните месеци с напредването на ваксинациите и отслабването на заплахата от COVID. В крайна сметка работата от разстояние вероятно ще съставлява около една пета  (21,3%) от всички работни дни спрямо едва 5% преди пандемията, показват допитвания на икономиста Ник Блум и негови колеги.

Това не само ще намали търсенето на офис площи – част от спада ще бъде компенсиран от необходимостта от по-уединени офиси и големи площи за социално дистанциране, а ще нанесе тежък удар на по-широката екосистема в центровете на градовете, състояща се от ресторанти, кафенета, барове и магазини. Те съставляват икономиката на бизнес районите. Блум и колегите му считат, че промяната ще намали разходите на потребителите в централните бизнес квартали на големите градове с около 5% до 10% спрямо нивата преди пандемията, като най-тежък ще е ударът в Манхатън – спад с 13% спрямо нивата преди пандемията.

Както с много други последици от пандемията от COVID-19, бремето на трансформацията и упадъка на централните бизнес квартали ще се усети най-силно от служителите в нископлатения сектор на услугите. Експертът по градски центрове Пол Леви счита, че всеки 45 хил. кв. м заети офис площи в централните бизнес райони създават работни места за 18 чистачи, 12 охранители и петима строителни инженери.

Както показаха данни на Федералния резерв в Минеаполис точно тези нископлатени служители в сектора на услугите, които са предимно от малцинствата, предимно имигранти, са понесли най-тежките икономически последици върху централните бизнес квартали, докато хората със знания и професионални умения са успели просто да направят преход към работа от разстояние.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от По света
Русия преследва IKEA заради избегнати мита за над 1 млрд. рубли